Коментар на Георги Димитров във "Фейсбук"
Бях разказвал за изложбата на Джакомети в парижкия музей "Майол" и специално за шедьовъра му „Ходещия човек“. Скулптурата на човека, който излъчва решимост да достигне набелязаната цел, тогава ми въздейства силно с оригиналния си поглед към темата за еволюцията на отделния индивид и „хода“ на човечеството като цяло. Представих си характерната крачеща фигура на генерал дьо Гол. Той се вписва перфектно в темата, само че като символ на „ходещия човек“ припознават днес не него, а Johnie Walker…
Тази тема ме споходи отново - колкото спонтанно, толкова и закономерно - в месеците на епидемиологична възбуденост, карантинно безвремие и санитарна суетня.
„Я вам не расскажу про всю Одессу, вся Одесса очень велика…“, се пееше в една тарикатска песничка. Аз също установих, че не мога да обхвана развитието на цялото човечество, да допълвам или оборвам „обществено-историческите формации“ на Маркс и Енгелс или „идеалния тип формално-рационално управление“ на Макс Вебер.
Но да се препрочетат „Към критика на политическата икономия“ и „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ не е излишно. „Политиката като призвание“ на Вебер също дава отговори на доста днешни въпроси. Да се задълбаят в проблемите на социума разчитам обаче на многобройните днешни всичколози.
Мен лично, основно ме вълнува напоследък съдбата на отделния индивид. Какво да се прави, наложилият се днес обществен модел обърна към индивидулизма дори прононсирани марксисти. Въпросите, формулирани още от Кант: „Какво мога да знам? Какво трябва да направя ? На какво да се надявам?“, ме интересуват не толкова от гледна точка на всеобщото щастие и справедливост, а с мисъл поне внуците ми да научат от какво да се предпазват в живота.
Накъде ще кривне човешката (все още) еволюция? Хомо сапиенс ли ще бъде последният човешки вид (ultima speciei humanae) преди замяната му с персонажи от известната ни хорър-фентъзи или с други непознати днес екземпляри?
В отсъствието на мощна машина на времето, мисловното връщане назад чак до primus homo, най-първият човек ва Земята, не дава много в разбирането на генезиса, за да може да се очертае и валидна тенденция. Двете господстващи теории тотално се разминават и никакви опити да бъдат примирени не са успели досега, ако въобще са били правени. Мнозина вярват, че човек е творение на Бог, който е създал света с всички населяващи го същества, а венец на неговото творение е човекът от пръст, носещ името Адам. За да бъде продължен човешкият род, от реброто на първия човек била създадена негова спътница на име Ева, но пък зачеването ѝ се оказало „първороден грях“.
Недопустимо сексистко според днешните разбирания, да ме извиняват вярващите! Как няма да се появят при подобен подход разни закачки от рода на „жената - най-добър приятел на човека“? Дано разните религиозни деноминации и техните проповедници и изповедници от мъжки пол най-после приемат, че при всички нейни особености, жената също е човек - равноправен партньор и другар на мъжа! А най-добър приятел му е конят или кучето, в зависимост от епохата. За трансджендърите няма да говоря.
Еволюционната теория, макар и не толкова красива като разказ, ми изглежда по-убедителна, дори само защото някои днешни човеци продължават да носят видими белези на приматите, от които сме произлезли. Не го казвам като обида. Антрополози са установили, че австралопитеките са живели на Земята близо 4 милиарда години. От тях, преди два милиона години, се е развил Homo habilis („сръчният човек“), който е започнал да използва оръдия на труда (на някои това дори днес трудно се отдава). След още половин милион години той се е превърнал в Homo erectus („изправен човек“, да не си помислите нещо друго), който се е социализирал в ловни дружинки и е открил барбекюто (огъня).
Е как няма да бъдат наследени техни гени от Homo sapiens („разумния човек“), появил се едва преди 300-200 хиляди години и оформящ днес представата за „съвременния“ човек. В анатомично отношение може да е така, в ментално не знам. Не случайно и до днес търсят „липсващото звено“ между маймуната и човека – може то да даде някои отговори.
Да, той е обособил свое жизнено пространство, създал е семейство, започнал е да се труди, натрупал е собственост, но може да стане опасен когато реши, че са застрашени придобивките му, да се разправи без пощада с реални или потенциални съперници – от мамутите в древността до съвременните форми на масов геноцид.
Той е измислил писмеността и науката, музиката и танца, архитектурата и медицината, но също инквизицията и кладата, войните и кръстоносните походи, концлагерите и газовите камери. Той е изследвал всяко кътче на земята, тръгнал е да покорява други планети, но пред природните катаклизми, климатичните и геоложки промени обикновено е безсилен. Той – HOMO SAPIENS и производните му:
- Homo Faber („произвеждащият човек“) – той е призван да изгражда цивилизации, но е запазил инстинкта за разрушение („appetite for destruction“ по рокаджиите от Guns N’Roses), водещ често до унищожаване на построеното. Макс Фриш разкрива неговата практическа непригодност в едноименната си книга.
- Homo Ludens (“играещият човек“) – той е нарочен за носител на духовното начало, въображението и креативността, но е способен да замърси фатално човешкото съзнание, когато реши да превърне „играта“ от форма на колективен живот в индивидуално действие със собствен смисъл, без правила и обществена полезност. Спомням си едноименния филм с Майкъл Дъглас и Шон Пен.
- Homo Оeconomicus („икономическият човек“) – той е рационален, движен изключително от финансови стимули и стремежа към материално богатство, което му носи социално удовлетворение. Превъзнася конкуренцията, но е прогонил своите съперници „Homo empathicus“ и „Homo ethicus“. Не признава за движещ мотив съчувствието в смисъла, даден от Адам Смит, социално оцветения макроикономически подход на Джон Стюарт Мил (считан за автор на самия термин Homo оeconomicus), моралната същност на икономиката, пропагандирана от Кейнс.
Негова разновидност е Нomo politicus, с когото съжителства в диалектическо разбирателство и противоборство. (Homo diplomaticus е друго нещо!). Негови отрочета са “Homo urbanus”, тотално скъсал с природата, „Homo consommatus“, превърнал потреблението в символ на благополучието, „Homo numericus“ и „Homo connectus“, които прогресивно губят способността за концентрация и анализ, а някои престават да мислят дори.
Нещо повече, „сапиенса“ e започнал да се чувства толкова могъщ, че дори не може да допусне мисълта, че е дошъл от природата, от маймуните с други думи. Започнал е да се възприема на сериозно за божествено творение, за повелител на вселената, сам себе си обожествява. „Homo dominus“, HOMO DEUS!
Докато не се появи някой непредвидим и невидим нашественик като вируса и цялото му могъщество рухне до нивото на обикновен „Homo microbicus“, „Homo epidemicus“. Докато страхът не го парализира и волята му не бъде смачкана по такъв начин, че да се свие в черупката си на „Homo domesticus“. Докато не стане ясно, че полето за действие между задължителното носене на маска и дистанционното включване може да е тясно за „мислещия човек“, но в калъпа ще бъдат безпардонно натъпкани „контролираният човек“, „програмираният човек“, „смиреният човек“, „подчиненият човек“, „покорният човек“ и лесно моделирани в единен нов човешки вид – HOMO COVIDUS.
Разумен, мъдър??? Аз бих бил по-внимателен в оценката на съвременния човек. Най-малкото, не бих генерализирал. Поне докато Хомо сапиенс не покаже, че още има живот в него като се опре на историческата и колективната памет, придаде нов смисъл на понятията за индивидуална отговорност, съвместен интерес и обществен порядък и развие ново чувство за общност и такива отношения със себеподобните, които да го извадят от „кризата на идентичност“, която го тресе в момента.
Тогава, освен по-морален, може да стане и по-щастлив.
На това място спирам, защото зазвучава “Imagine” на Джон Ленън.