Андрей Киряков: Световният български заговор срещу човечеството

Някъде в Швейцарските Алпи, в изолиран замък, обект на строга охрана, се бяха събрали представители на най-богатите еврейски фамилии, тези които явно или тайно управляваха света.

В центъра на просторна зала, с високи тавани и каменни стени, беше разположена масивна и продълговата старинна маса, около която цареше оживление. Дванадесетина човека оживено разговаряха, преди започване на официалният разговор.

- Моля за внимание! – изправи се среден на ръст сух човек, като се обърна към останалите. Това беше Натан Ротшиилд, представител на фамилията Ротшиилд. - Знаете причината за нашето събиране…

- Аз ви предупреждавах, че българите не са обикновени гои – прекъсна го някой от седящите вече край масата.

- Моля да се изслушваме – продължи Натан Ротшиилд. – Действително причината да сме тук е предизвикана от българите. Знаете какви огромни средства отделяме за въвеждане на световен ред и за управлението на света, за пълната победа на неолиберализма. Държавните правителства се избират от нас според тяхната сервилност и са напътствани от нашите талантливи специалисти, от ранно детство подготвени да се грижат за световните дела. Гоите виждате, вече са съсипани от раздори, ненавист, глад, болести, изцяло са приели нашите пари и власт, според записаното в Протоколите, знаете… Но българите използват нашия световен ред за лични цели…

- Или иначе казано извадихме очи, вместо да изпишем вежди – намеси се висок едър човек, който също се изправи на масата. Това беше Джон Рокфелер, представител на фамилията Рокфелер.

- Джон, помолих да не се прекъсваме – продължи Натан Ротшиилд. - А и не разбрах точно твоята забележка. Знаете колко усилия положихме и за обезбългаряването на България. Всички сте запознати че не в Израел, или някъде другаде, а там на Балканите е истинския земен Рай. Благодарение на нашите усилия прогонихме милиони хора от България, които се разпръснаха по света. Но не мога да си обясня как българите бедни, гладни и обезверени още не са се предали окончателно.

- Не се гаси туй що не гасне. – изправи се отново Джон Рокфелер – Както е казал още навремето народният поет…

- Действително, днес не мога да разбера твоите коментари, Джон – продължи отново Натан Ротшиилд. – И не е само това, че тези в България не се предават. Другите, които се разпръснаха по света не следват правилата, като останалите гои. Какво е това, кажете? Отказват да се влеят в редиците на световния пролетариат… знаете според Протоколите. Вижте тук, тези кадри: Събори, песни и хоро - танц някакъв, във всички точки по света, където живеят. Скачат зимно време във водата – обичай някакъв. Лете ловят патки край реката – за центъра на градовете ви говоря. Драскат по стени, табели и монументи, не слушат и не се подчиняват. Вечно спорят и коментират, задават въпроси, всякакви. Превърнаха света в едно глобално село…

- Не превърнахме ли ние света в глобално село? – обади се отново някой от присъстващите.

- Не знам вече, обърках се и аз – продължи Натан Ротшиилд. – Да проблем е, българите развалят световния ред, създаден от нас след толкова години и толкова усилия. Заразяват света, с техните си обичаи, с техния си характер. Ние успяхме да заблудим, подлъжем и деморализираме младежта на гоите… знаете, според Протоколите, но българите на нищо не вярват! Не можем да ги излъжем. Вечно скептични са, не може да ги заблудим. Още по лошо, вярват в световната конспирация, знаят много за всички нас. Имате ли някакви предложения?

В залата настъпи мълчание.

- Не би чудо видяло, да би мирно седяло. – отново заговори Джон Рокфелер и се изправи. – Ще изляза за малко навън, извинете.

- Джон, между другото, какъв е този дълъг червен шал, който си навил около кръста си, доста широк при това?

Джон вдигна от масата тежкият си кожен калпак, който кой знае защо никой до този момент не беше забелязал, стисна го силно в ръката си и отвърна:

- Знаеш, Натан, ние евреите най-много се страхуваме да не се минем и да не изстинем… - каза Джон Рокфелер и излезе от стаята.

Евреите около масата се спогледаха учудено.