Проф. Иван Ангелов
През последните дни се активизираха отново разговорите по българо-македонските отношения и тяхното влияние върху присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС). Аз споделям позицията на Българската Академия на Науките по този въпрос, обявена на 11 декември 2019 г. в чието изработване съм участвал, и залегнала в официалната позиция на нашето Правителство, обявена тези дни. Наистина, действащите правила не допускат присъединяването на държава към ЕС, която има висящи спорни въпроси с държави, членки на съюза.
Тук обаче ще се спра на още по-важни проблеми, които правят недопустимо присъединяването на Македония и на другите страни от Западните Балкани към ЕС в близкото бъдеще. Най-важният ограничител за тяхната кандидатура в ЕС е сегашното социално-икономическо положение на тези страни и очакваното им развитие в обозримото бъдеще. В следващите редове ще отговоря на въпроса: отговарят ли Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, на задължителните социалноикономически и институционални изисквания за присъединяване към ЕС, известни като КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН.
В съвременните условия на икономическа глобализация се формират мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия икономически гиганти, като САЩ, Европейския съюз и Япония, растат още няколко: Китай, Русия,Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията между тях. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата интеграционна общност, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкова по-успешно е нейното участие в световната конкуренция.
Европейският съюз в първоначалната му форма и с неговата сърцевина - Общия вътрешен пазар, беше създаден с Римските договори през 1957 г., а Общността за стомана и въглища, преди това – за предотвратяване на нова война от Германия. Никоя отделна европейска икономика, дори германската, не може да се конкурира успешно на световния пазар със САЩ и дори с Япония. А от сега нататък и с Китай.
Интеграционната общност може да е голяма, но ако е слабо развита и слабо интегрирана между страните членки, няма да бъде успешна. Със създаването на Общия европейски пазар се целеше засилване на интеграцията между европейските икономики чрез стимулиране на конкуренцията между тях. Европейският съюз беше замислен не за поголовно обединяване на всички бедни и богати, слаби и силни европейски страни, а само за най-мощните и най-конкурентоспособните между тях. За създаване на своеобразен „Икономически клуб на богатите“.
Конкуренцията е важен интеграционен фактор в условията на вътрешен пазар, само ако общността е съставена от приблизително еднакво, но високо развити икономики със сходна производителност и конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще участва в конкуренцията на вътрешния пазар със сходни възможности за успех. Това ще тласка страните членки към икономическа рационализация и по-висока производителност. То пък ще повишава конкурентоспособността на цялата общност.
Ако страните членки са разнородни: бедни и богати, силно и слабо развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат обратни. По-развитите ще надделяват винаги над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишен и 20-годишен. 20-годишният борец винаги ще побеждава с лекота 5-годишния. Няма да му позволи да се изправи на крака. Това, пренесено към икономиката, ще означава: масови фалити на стопански субекти в по-слабите икономики. Ще расте безработицата, ще се увеличава бедността и доходното разслоение. Това ще повишава икономическото, социалното и политическото напрежение в общността. В крайна сметка, слабата интеграционна общност ще се представя слабо на световния пазар и ще се разпадне.
Успешни са само икономически еднородните интеграционни общности. Това са държавите със средна или висока степен на развитие, със сходна производителност и конкурентоспособност. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото различията между тях ще нарастват, ще има масови фалити, масова безработица, масова бедност. Ще се изостря социалната поляризация, ще се засилват вътрешните конфликти на интереси, напрежението в обществото ще расте, развитието им ще се затруднява. Ще навлизат в стагнация, в постоянни кризи и в крайна сметка - ще се разпаднат. Това е реална опасност, пред която е изправен сега ЕС.
При формирането на военно-политически съюз от държави, където не става и дума за единен вътрешен пазар със свободна вътрешна пазарна конкуренция, приемането на икономически разнородни страни е допустимо. Тук е важно наличието на монолитно военно-политическо единство, а не непременно икономическа еднородност. Типичен пример за това е НАТО.
Механичното обединяване на икономически и социално разнородни страни е главният фабричен дефект на ЕС. Това е съдбоносно отклонение от първоначалния замисъл. Наред с високо развитите икономики в началото (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург), впоследствие бяха приети няколко средно развити, главно от южна Европа (Гърция, Испания, Португалия), а след 2004 г. - група най-слабо развити от Източна Европа, между които и България.
При формирането на интеграционна общност с вътрешен пазар и свободна конкуренция между страните членки, какъвто е Европейският съюз, наличието на икономическа еднородност е задължително условие за оцеляването ѝ. Ако сега нарастват съмненията по бъдещето на ЕС и се настоява за радикални спасителни реформи, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и дори конфликти в общността, главно поради икономическата ѝ разнородност. Различната степен на икономическо и социално развитие на страните членки обуславя различни национални интереси. Това е желязно правило, което никой не може да отмени.
Повечето бивши ръководители на ЕС от края на миналия и началото на този век, вземали решенията по разширението на ЕС, след пенсионирането си признаваха в публичните си изявления, че приемането на групата слабо развити страни от Източна Европа, в това число и на България, е било голяма грешка. Цената за тази грешка плащаме сега ние с масовите фалити в икономиката, всеобщата бедност, доходната поляризация, демографското ограбване, растящата опасност от демографска катастрофа.
Главната причина за тоталната разруха в нашата икономика е в авантюристичното отваряне на границите преди 25-30 години с членството в Световната търговска организация, въздействието на общия вътрешен пазар на ЕС и излагането на нашатаслаба, неконкурентна, лишена от протекция икономика, на ударите на далеч по-конкурентните чуждестранни икономики. Това не е правено на времето от никоя прохождаща млада икономика. Нито от Япония и Корея, нито от западноевропейските страни след Втората световна война, но неолибералните фундаменталисти ни принудиха да го правим през последните 30 години в духа на Вашингтонския консенсус.
Нашите страни бяха приети в ЕС, без да са спазили критериите от Копенхаген. Това беше направено от ръководителите на ЕС не поради незнание, че не сме готови, а по стратегически геополитически причини. Целта беше да се изтласка Русия тази част на Европа. Да бъде тя изолирана и обкръжена с враждебно настроени държави. В повечето от тези държави народите им не бяха дори питани за членството в НАТО и в ЕС. Тогавашното българско правителство упорито отказваше да проведе референдум, въпреки настояванията на обществеността. Защото очакваше неприятни за него резултати. Многовековната омраза на Запада срещу Русия беше главният фактор за източното разширение на Европейския съюз.
Добре известните критерии от Копенхаген очертават ясно изискванията за присъединяване към ЕС. Договорът за ЕС определя условията (член 49.) и принципите (член 6.(1) на които трябва да отговаря всяка държава кандидат за ЕС. Критериите бяха формулирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген. Затова носят името на този град. Те включват:
Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Забележете, тук няма и дума за членство в НАТО;
Икономически критерии: наличие на нормално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск и на пазарните сили в рамките на ЕС. Това са най-важните критерии;
Административен капацитет: способност на страните кандидати да изпълняват задълженията, свързани с членството, включително и готовност за придържане към целта за икономически и валутен съюз, популярно известен като Еврозона.
На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. беше въведено допълнително изискване - страните кандидати да създадат условия за интегрирането си в ЕС, чрез приспособяване на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство, чрез съответните административни и съдебни институции.
Посочените критерии бяха утвърдени като задължителни с договора от Амстердам през 1997 г. За да започнат преговори за присъединяване към ЕС, страните кандидати трябваше да отговарят на първия критерий. Тези критерии са валидни и сега за всяка срана кандидат.
Икономическите показатели, функционирането на пазарите, конкурентоспособността на икономиката, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са главното изискване за приемане в ЕС. Затова гражданите се вълнуват преди всичко от доходите си, като членки на ЕС, а не от общи лозунги. Тук става дума за политико-икономическа интеграционна общност, като Европейския съюз, а не за военно-политическа, като НАТО.
Главната цел на присъединяването ни към ЕС е подобряването на живота на хората. С мое специално изследване през 2017 г., публикувано в Годишния научен доклад на Икономическия институт на БАН, установих, че резултатите за България са противоречиви. Почти при всички социологически проучвания по тази тема нашите граждани биват питани „как живеете сега в ЕС“. В повечето случаи отговорите са, че не чувстват забележимо подобрение в своя живот, след присъединяването. По-свободното пътуване из Европа като екскурзианти или на работа и обучение, наличието на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на стоки и някои битови подобрения, не са достатъчни за да се каже, че живеем по-добре.
А какво да кажем за тотално разрушената ни промишленост, създавана от милиони хора от десетилетия, за съсипаното земеделие, за станалото излишно висше и средно специално образование и квалификация на няколко милиона души, за принудителната емиграция на милиони българи по света, за демографското ограбване, за наложеното ни преждевременно закриване на реакторите в Козлодуй, за третирането ни като второ качество членки в общността, за превръщането ни в държава, управлявана от чужди столици и в името на чужди интереси и т.н.
Количествено измеримите ползи и загуби от членството ни в ЕС, в МВФ, в Световната банка и в Световната търговска организация, може би ще се изравнят някъде през втората половина на това столетие. Ако прибавим неподдаващите се на количествено измерване ползи и загуби (например свободното пътуване из Европа, отнетите ни мозъци и биологичен потенциал, отнетото ни национално достоинство, преиначената ни история и много други), нетните загуби може би са стотици милиарди щатски долари. Такова национално ограбване нашата история не познава.
Ако проучим настоящото състояние на страните членки на ЕС и особено тези от Източна Европа, установяваме, че много от тях и сега, 12-15 години след присъединяването си, не отговарят на изброените по-горе Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в масовите нарушения на критериите от самите ръководители на ЕС, подмяната на икономическите, социалните и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от традиционото ѝ влияние в Източна Европа, а също и допусканите груби грешки от ръководителите на ЕС и на страните членки в управлението на интеграционната общност.
Масово е мнението, че Европейският съюз се грижи повече за интересите на световните корпорации, отколкото за 500-те милиона граждани на Европа. На това се дължи загубата на влияние от традиционните партии, ръководили общността до сега – християндемократите и социалдемократите и засилването на крайно десните политически формации в много европейски държави. Това изостря все повече конфликтите на интереси между страните членки и вътре в тях.
На заседанието си в Солун на 19-20 юни 2003 г. Европейският съвет декларира решимостта си да подкрепи европейската перспектива на страните от Западните Балкани. През 2018 г. Европейската комисия прие стратегия за Западните Балкани. На 17 май 2018 г. в София се проведе среща на върха „ЕС-Западни Балкани“. На тази среща беше потвърдена подкрепата за европейската перспектива на Западните Балкани.
Напоследък се развихря кампанията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в ЕС, под претекста че са изпълнили изискванията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е вярно. Твърдя го категорично, защото познавам тези критерии.Те може да са изпълнили някои геополитически и военно-политически критерии, но то важи само за приемане в НАТО, а не за ЕС.
Повтаря се допуснатата от западноевропейските правителства грешка през първото десетилетие на този век, с масовото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в ЕС. Най-важната фабрична грешка с разширяването на ЕС на изток към неподготвени за присъединяване страни през миналите десетилетия, се повтаря и сега. С присъединяването тогава на групата слабо развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, икономически еднородният ЕС беше превърнат произволно в механично обединение на богати и бедни, развити и слабо развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с вътрешни противоречия на интереси и конфликти между страните членки. Цената на този произвол сега плащат милиони източноевропейци, вкключително и ние. Така ЕС е застрашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен заговор срещу него.
С евентуалното прибързано присъединяване на страните от Западните Балкани, към което ни тласкат сега, тази грешка ще се повтори във влошен вариант. Икономически разнородният Европейски съюз, с присъствието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия и Естония, наред с високо развитите западноевропейски икономики. С приемането на бедните балкански страни ЕС ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни противоречия, с още по-непримирими вътрешни конфликти между бедни и богати страни. Тези могъщи вътрешни противоречия ще сринат в обозримото бъдеще Европейския съюз от вътре, а не някакъв външен заговор срещу него.
Новите кандидати за членство от Западните Балкани са по-изостанали от най-изостаналите настоящи членки на ЕС, като България, Румъния и други (виж таблицата). След евентуалното преждевременно приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, ЕС ще се превърне в пародия на интеграционна общност. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна смесица от бедни и богати страни ще засили процесите на разпад в ЕС, които вече са в ход. Учудващо е, че европейските политици не виждат тази опасност!
Груба грешка би било приемането на неподготвени кандидати. Тази грешка би била още по-груба, защото, първо, не са извлечени поуки от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година. Второ, сегашните кандидати от Западните Балкани са още по-слабо подготвени, отколкото техните предшественици, като България, Румъния и другите от Източна Европа. Виж таблицата. И трето, неподготвените за членство страни в ЕС, заедно със сегашните членки и тези от Западните Балкани, ще станат 17, от общо 42, т.е. 40%. Това е твърде опасна структура на членовете и доста тежко бреме за бъдещата общност.
Достойно за съжаление е, че правителството на България се гордее с настоящата си активна роля в създаването на илюзии за бързо присъединяване на Балканските страни към ЕС чрез събирането на останките от най-слабо развити европейски страни, с чието членство в ЕС западноевропейските правителства, до сега не искаха да си губят времето.
Френският президент и правителствата на други западноевропейски страни, отказаха подкрепа за започване на преговори за присъединяване преди две години. Освен че виждаха липсата на готовност на тези страни според критериите от Копенхаген, те бяха достатъчно откровени да го обявят публично, добавиха още един силен аргумент – предстоящите големи реформи в самия ЕС. И твърдяха основателно, че докато не въведем ред в собствения си дом, с предстоящите радикални реформи, не е време да добавяме допълнителен хаос, бедност, беззаконие, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите европейски страни от Западните Балкани. Нашето правителство обаче се залови лекомислено с тази неблагодарна мисия. Вероятно по заръка от новия по-голям брат. Преди 12 години ни приеха в ЕС „с клизма“. Сега искаме да приложим същия метод за приемането на Западните Балкани. Виж таблицата.
БВП на човек от населението в ЕС за 2019 г.
Страни и региони
% от средното в ЕС-27
ЕС-27
100,0
Еврозона
106,0
Люксембург
261,0
Ирландия
191,0
Нидерландия
128,0
Австрия
127,0
Дания
129,0
Германия
121,0
Швеция
120,0
Белгия
117,0
Финландия
111,0
Франция
106,0
Великобритания
105,0
Малта
99,0
Италия
95,0
Ипания
91,0
Чехия
92,0
Кипър
89,0
Словения
88,0
Естония
84,0
Литва
82,0
Словакия
74,0
Португалия
79,0
Полша
73,0
Латвия
69,0
Унгария
73,0
Гърция
68,0
Румъния
69,0
Хърватска
65,0
България
53,0
Други европейски страни
Швейцария
153,0
Норвегия
144,0
Исландия
130,0
Страни кандидати
Турция
61,0
Черна Гора
50,0
Сърбия
41,0
Северна Македония
38,0
Албания
31,0
Босна и херцеговина
32,0
Косово
?
Източник: Сайт на Европейската комисия
Подобни таблици могат да се представят и по други икономически, социални, институционални, здравословни, научни, образователни, демографски, екологични и други показатели. В общи линии те потвърждават същото, което ни показва настоящата таблица. И подкрепят с повече конкретика тоталната изостаналост на Балканските страни. Като изключим Турция, страните от Западните Балкани, заедно с нас заемат последните места във всички европейски класации за позитивно развитие и първите места по негативните показатели. За смекчаване на тази изостаналост от средните показатели на ЕС ще са нужни много десетилетия.
Някой може да каже, че през следващите години ще се вземат мерки за ускоряване на догонващото развитие на най-изостаналите в Европа Балкански страни, за повишаване на тяхната конкурентоспособност, за ограничаване на вътрешните им противоречия и конфликти. ЕС може и трябва да помага на тези страни, като подбере най-подходящите за това методи. Членството в ЕС обаче не е между най-ефикасните подходи. По-скоро обратното.
Досегашното развитие на ЕС и на нашата страна, а и особено тежкото положение в страните от Западните Балкани, с някои изключения за Сърбия, показва че догонващото им развитие като член на общността е много сложна задача. Защото догонващото икономическо развитие не винаги е възможно. Дори и при големи усилия на съответните страни.
Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси между страните членки и с още по-несигурно бъдеще. Под натиска на конкуренцията на общия вътрешен пазар ще се умножат фалитите на предприятия в новоприетите държави, ще се увеличи безработицата, ще нарастне бедността, ще се изостри доходното разслоение, ще се засили емиграцията на квалифицирани и млади хора. Ще се увеличи демографското им ограбване. Ще се дестабилизира както Балканският регион, заедно с България, така и целият ЕС. В тези Балкански страни ще се повтори в още по-драматична форма това, което се случи и продължава да се случва в България, Румъния и други източноевропейски страни през последните 30 години.
Изложените до тук аргументи ми дават основание още сега да заключа, че преждевременното присъединяване на страните от Западните Балкани, в това число и на Северна Македония, ще бъде наистина историческа политическа и икономическа грешка. То не е полезно за самия македонски народ. Това не е в интереса на страните от региона. То ще вреди и на дългосрочните интереси на ЕС като цяло.
Макар че съм впечатлен от икономическото развитие на Турция през последните десетилетия, по всяка вероятност, въпреки нейните 61% БВП на човек от населението, спрямо средното в ЕС, тя няма шансове за присъединяване към ЕС по много други, добре известни причини, след като е оставена да чака вече 60 години. Политическата и стопанската история на Сърбия, с нейните 41% БВП на човек от средното в ЕС, се оказа много сложна и противоречива през последните 30-40 години. Бъдещето ѝ се усложнява и от конфликта с Косово, Известна е едностранчивата политика на Запада спрямо Косово и във вреда на Сърбия. Показателна е толерантността на Запада при повишението на вносните мита за сръбски стоки от косовските власти преди няколко години. Сложни са и преплитащите се там интереси на Русия и САЩ.
Северна Македония има едва 38% БВП на човек от населението, от средното в общността. Албания и Босна и Херцеговина имат едва по 31-32% БВП на човек, т.е. почти два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле и Европейската комисия дори не публикува данни за това изкуствено формирование, условно наречено „държава“. Трудно ми е да разсъждавам за бъдещото икономическо развитие на тези Балкански страни, като го сравнявам с нашия трагичен опит, при значително по-добри стартови позиции и по-благоприятно развитие от тяхното.
Присъединяването на България, Румъния и други слабо развити страни към ЕС беше много труден процес с противоречиви резултати.
Преждевременното форсирано присъединяване на още по-изостаналите и още по-бедни Балкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив процес, с още по-съмнителни резултати!
Поради поредицата от груби грешки на нашите правителства през последните 75 години, ние разполагаме с по-малко средства за противодействие на агресивното поведение на македонските власти, посягащи на наши фундаментални исторически факти в областта на културата, езика и националната ни идентичност. А при евентуално членство в ЕС те ще станат още по-напористи с досегашното си агресивно поведение.
Мисля си, обаче че не всичко е загубено.
Първо, българското правителство трябва да настоява за АНЕКС към сключения вече договор между двете страни от 1 август 2017 г., в който да се включат в най-конкретна и категорична форма всички висящи проблеми, прехвърлени така лекомислено на смесената комисия от учени. Нашите колеги в тази комисия са загубили надежда за успех в нейната работа, поради обструкции на македонските им колеги. През изминалите три години няма никакви важни споразумения. Напоследък има даже връщане назад по договорени вече теми в комисиятя. Очевидно тези проблеми трябва да се решат на по-високо политическо равнище, договореното да се опише подробно и със срокове за решаване, както в последния гръцко-македонски договор от Преспа, и да се включи в предлагания Анекс към Договора между България и Северна Македония от август 2017 г.
Второ, в нашия конкретен случай, България ще направи добра услуга на Македония и на Европейския съюз ако, подобно на други европейски страни, упражни правото си на ВЕТО по скорошното приемане на Северна Македония в ЕС. Нашето вето да се оттегли само след постигане на категорична и неоспорима договореност по спорните въпроси. Да не се допуска никакво отлагане, на основата на общи обещания с надежда за бъдещо договаряне. Македонските колеги показаха, че е наивно да им се доверяваме, както до сега. Нашата окончателна подкрепа за тяхното присъединяване към ЕС трябва да се обяви едва след постигане на споразумение между двете стрни по всички спорни въпроси.
СТРАНИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СА ПРИОРИТЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!
ТОВА БИ БИЛО ПОДИГРАВКА С ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА ЛОГИКА!
ТОВА Е МИНА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!