Мимоходом, в станал напоследък типичен стил - без обществено обсъждане и през преходните и заключителни разпоредби на друг закон, - депутатите гласуваха съществена промяна в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Първо, няколко думи за приложното поле на ЗПК. Това е законът, уреждащ т.нар. „бързи кредити”, предоставяни на физически лица-потребители от банки и други финансови институции. Десетки хиляди българи се възползват от услугите на подобни фирми, заради възможността да се вземе заем без обезпечение и дори при лоша кредитна история. За бързите кредити и капаните в тях ще пишем в отделна статия.
ЗПК урежда максималния размер на годишния процент на разходите. Законът предвижда, че той не може да надвишава 50%. Изрично е предвидено, че в годишния процент на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга. При евентуален спор, отнесен до съда, договорните клаузи, касаещи начисляването на допълнителни разходи, подлежат на контрол за нищожност, т.е. съдът може (и го прави) да обяви такава клауза за неравноправна и да прогласи нейната нищожност. Това означава, че потребителят не дължи уговорената сума в нея, а вече заплатеното се смята недължимо дадено и подлежи на връщане/прихващане. Терминът „разходи” по ЗПК не е особено точен, тъй като от съдържанието му става ясно, че това е своего рода неустойка за неизпълнение.
Какво се случва, когато уговорки за такива „разходи” (неустойка) бъдат атакувани в съда? Съдебната практика е константна, като масово съдилищата обявяват за нищожни клаузи, предвиждащи заплащане на разходи, по-големи от размера на главницата, или такива, противоречащи на добрите нрави.
Промяната отпреди дни се състои във въвеждането на нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК. Тя гласи, че гореописаните разходи, при предоставяне на кредит от финансова институция, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите.
Защо промяната е очевидно лобистка? Под претекст, че така се защитават правата на потребителите, като се ограничава допустимият размер на разходите, всъщност се узаконява прилагането на досега обявявани от съдилищата за неравноправни (нищожни) клаузи. С конкретен пример – при вземане на кредит в размер на 1000 лева, става допустимо начисляване на разходи за неизпълнение до 2000 лева, като съдилищата няма да могат да прогласяват такава уговорка за нищожна. Без съмнение за голяма част от населението предстоят тежки месеци, като на много хора ще се наложи да вземат потребителски заеми. Достъпността и масовата реклама на кредитите от финансови институции, както и по-бързата процедура за одобрение, са предпоставка за увеличаване на заемите, изтеглени от фирмите за бързи кредити. Именно за тях важи горецитираната промяна с всички нейни последици.
Като заключение и съвет – потребителите следва да обръщат още по-сериозно внимание на задълженията си, произтичащи от договорите за кредит. При необходимост да се обръщат към банките, предлагащи потребителски кредити, за които новата промяна не се прилага. Добра идея е да се ползват услугите на финансов консултант или брокер, на който имат доверие и чиято цел не е единствено да получи необходимите подписи върху документите и да вземе своята комисиона.
Очаквайте и друга статия, в която ще анализираме редица неравноправни клаузи, които се срещат в договорите за бързи кредити.