Българското министерство на външните работи изрази "дълбоко възмущение от оскверняване на паметника на жертвите от кораба „Илинден“ в Охрид."
Паметната плоча на удавилите се 15 български туристи в Охридското езеро на 5 септември 2009 г. е счупена и изтръгната от постамента си.
„Надяваме се, че тази вандалска проява няма да остане незабелязана от властите в Република Северна Македония и извършителите на срамния акт ще бъдат разкрити и подведени под отговорност", четем в позицията на външното ни министерство…
От дипломатическа гледна точка нашето МВнР си свърши работата и случаят е приключен.
Но дали е така?
Три дни по-рано македонски граждани изгориха българското знаме и дори заснеха на видео това свое действие.
МВнР на Скопие пусна дежурното обещание, че извършителите ще понесат своята отговорност. До момента няма информация виновните лица да са установени и задържани.
Седмица по-рано шефът на македонската БТА отправи цинични обиди към българския външен министър. Премиерът Заев начаса го отстрани от поста му, но не го уволни от агенцията. Което е своеобразна амнистия.
Сто процента е сигурно, че вандалите от Охрид или няма да бъдат открити, или, ако бъдат установени, ще получат само другарска критика.
Защото на тази територия от памти века вандалското отношение към България е норма, а не изключение.
Българското МВнР трябва да реагира с по-висока степен на дипломатическо недоволство, като временно „изтегли за консултации в София българския посланик в Скопие“.
Сваляне на нивото на дипломатическото представителство е много по-твърд отговор на подобни безчинства, отколкото вербални протести.
И не само това – още в понеделник всички наши посолства в страните от ЕС да информират съответните външни министерства за тези ексцесии в Република Северна Македония, като първа стъпка за интернационализиране (разбирай европеизиране) на „македонския въпрос“.
В края на краищата ние сме в ЕС, а Македония е молител за членство. Ние сме в силната позиция, а Скопие – в слабата.
Не реагираме ли по този начин, затворим ли си очите за дълбоко вкоренения в македонската душевност антибългаризъм, отново ще сме губещата страна.
След всичко това, едно е сигурно – на 8 декември няма да вдигнем ветото за македонското еврочленство, дори Меркел да заплаши Борисов със спиране на евросубсидиите.
Поругаване на гробища и паметници е варварство, което не се заличава с кухи дипломатически ноти.