Във връзка с моето интервю, дадено за българската агенция БГНЕС, тук бяха публикувани около тридесет материала, както и стотина обиди и псувни в социалните мрежи. Тези, които ме критикуват, както и онези, които ми дават съвети и ми напомнят, колко много Македония е дала на тукашните албанци, които ми казват, че ще последва наказание, които ми напомнят, че тази Македония ми е позволила да бъда това, което съм, само укрепват вярата ми в това, което казвам в интервюто: Част от македонските елити бяха и си останаха роби на „сръбско-титовската“ политическа памет. Памет, която ги залъгва да вярват, че тяхната интелектуалщина и съдбата на техния народ зависят от количеството омраза в тях към албанците и българите.
Във връзка с това интервю са казани много неща, които събрани накуп само потвърждават моето мнение, че македонският народ плаща и ще плаща прескъпо заради „сръбската“ политическа памет на някои от своите интелектуалци, които вярват, че в Македония и земята, и въздухът, и небето над нея имат етническа и религиозна принадлежност, която е македонско-православна?!
Много от тези редакции, коментари и псувни ме карат да съжалявам жертвите на белградската политическа школа, които строят държава на основата на омразата към албанците и българите, които вярват, че македонците са онези, които дават, а албанците – тези, които вземат, че албанците и българите са естествени врагове на македонците!?
Да, всички тези медийни публикации, били те добронамерени или злонамерени, искат да покрият истината, че по време на социализма, както и след това, тази държава отне на албанците възможността да имат своя собственост и че Македония им дължи поне едно извинение за десетките години, когато тукашните албанци можеха да бъдат само политически затворници, каналджии, дървосекачи, докато…, докато македонците живееха, а албанците се бореха да оцелеят!
Затова, дами и господа, не си губете времето с моето интервю, а положете усилия да се освободите от робството на „сръбската“ политическа памет, памет, която съществува върху стълбовете на антиалбанизма и антибългаризма. И когато се освободите от това робство, ще живеете по-спокойно, както и ще видите по-лесно, че не е равноправие, когато вие „давате“, а ние „вземаме“, а само когато всеки получава своето. Ще видите, че албанците или българите не ви застрашават, а слепотата е тази, която ви пречи да видите истината за себе си и за другите.
Аз признавам открито, че изобщо не мога да разбера защо някои македонски интелектуалци са толкова загрижени за моето открито мнение, когато те самите се ползват с подкрепата на държавниците от ДСИ, които казват много неща, за да не се разбере, какво говорят и които робуват на „сръбската“ политическа памет. Те, точно както и вие, не могат да прозрат, че „Балканският мини-Шенген“ е сръбски проект, който има за цел да върне Македония там, където беше – в „Сърбославия“.
65-годишният Ким Мехмети е работил като колумнист на вестник “Време”, член е на македонския ПЕН център. Бил е директор на Центъра за мултикултурно разбирателство и сътрудничество в Скопие, както и главен редактор на Алтернативната информационна мрежа за Република Македония. Автор е на романите “Седем нощи тъга” (1990) и “Селото на прокълнатите деца” (1998) и на ред сборници с разкази. През 1994 г. печели националната награда за проза именно с един от тях – “Съдбата на Фатуша“.
Отидете към основна версия
26 Декември, 2020 19:00 8 299 44
Съжалявам жертвите на сръбската политическа школа
Част от македонските елити бяха и си останаха роби на „сръбско-титовската“ политическа памет, казва Ким Мехмети
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 68 гласа.