Високите нива на смъртност у нас през последните седмици може да поставят черен рекорд за десетилетието. Междувременно по данни на worldometers България, страната с и без друго най-бързо изчезващото население, е на 13-о място по смъртност в света. Обяснение за ситуацията търсим в съотношението на някои естествени процеси и управлението на пандемията. Коментар за стряскащите цифри пред ФАКТИ направи д-р Георги Тодоров, член на Контролната комисия на Българския лекарски съюз.
През 4-5 г., това е съвсем житейско състояние, се вдига смъртността през последните 3 месеца на годината, понякога и през януари. Вдига се с 20-30-40% в сравнение със същия период.
Днешната ситуация има две обяснения: След продължително лечение на хора с хронични заболявания настъпва някакъв бум на смъртността. В предишни години такива процеси са били по-плавни, за по-дълъг период.
Всъщност смъртността е един статистически показател, който е комплексен като причини, а в момента ни е наложено едно медицинско бездействие, за съжаление. Ако това се сравни с тенденции от 2014-2015 г., когато е имало подобно повишение, се получава нещо като резонанс.
Болниците започнаха сякаш да лекуват основно COVID-19. До каква степен това се отразява на ситуацията?
Правя постоянно изследвания на хора, които са за прием в болница, различни от рутинните изследвания при остри заболявания. Тези изследвания намаляха, следователно нямаме планов прием на хора в болниците.
Второ, колегите от ДКЦ-та, които за втори път се върнаха на работа, имат да се грижат за много хора, така че извънболничната помощ пое пациентите, които трябва да са в болниците. Давам пример с диабетиците, които често имат и придружаващи заболявания, повечето от които или сърдечно-съдови, или неврологични. Като се наслагат тези заболявания дълго време без грижа или занижена грижа в болницата, се получава този резонанс на смъртността.
Забележете, че смъртността във възрастовата група до 50 г. е спаднала. Това е така, защото тези от тях, които имат хронични заболявания по-лесно посещават извънболничната помощ, по-рядко се нуждаят от болнично лечение, за тях се грижат по-добре, по-мобилни са, посещават извънболничната помощ по-лесно, защото тя в момента не е задръстена. Получават се парадокси на структурата.
Има разместване? Определен профил пациенти не отиват при съответните лекари?
Да, не отиват при лекарите, а в същото време здравните власти не им позволяват да бъдат в болница. Не, че моите колеги не искат да ги лекуват, те са ограничени във възможностите. Не могат по никакъв начин да свършат нищо друго, освен да търсят вратички как да си гледат пациентите.
Давам пример: колежка ми разказа, че пациенти за планов прием ги приемат по спешност и така заобикалят забраната на министъра за планов прием, която е абсолютно глупава забрана по простата причина, че нямаш никакъв шанс да спреш въздушно-капкова инфекция с такива мерки.
Не съм далеч и от мисълта, че много болести са открити в късна фаза, когато или стават хронични, или е твърде късно. Едно такова зачестяло състояние е тромбоемболия у млади хора. По мои наблюдения най-честата причина за смъртността се е „преместила“ от сърдечно-съдовите заболявания към белодробната емболия.
Да имаме предвид и че смъртността е флуктуиращ показател и е добре сравненията да се правят и с 2009 (свинския грип) и с 2014-2015 г. (птичи грип). Флуктуацията зависи от общия фонд на инфекциозни и остри заболявания, структурата на засегнатите, сезона и действията на здравната система.
При 5000 човека в болниците, 530 в интензивни отделения, половината от които не са за там, да казва някой, че здравната система е блокирала... да, блокирала е, защото властите я блокираха от страх и некадърност.