Днес премиерът се похвали, че България ще е една от страните с най-малките дефицити! Това, което обаче икономическият министър, който му е адаш по фамилия, не му каза, и което премиерът не ни съобщи, е че България изостави фискалната дисциплина, която дълги години следваше, което бе може би една от малкото позитивни страни на икономическата политика на България през последното десетилетие.
Кога ако не сега на първия ден от новата година да не се замислим какво ни очаква през така чаканата с надежда за промяна 2021?
И всъщност резултатът, с който премиерът се “хвали” е вследствие на това, че нашата страна оказа най-малка подкрепа на бизнеса и гражданите с лиспата на адекватни действия от страна на икономическия и финансов министър. Но за сметка на това, не се посвени да похарчи 3 милиарда лева за спорен от икономическа гледна точка газопровод, 1 милиард лева за В и К холдинг, 140 милиона лева, за да запише участие в капитала на една българска банка, а и няма да спра да повтарям, че сегашният икономически министър одобри заем от 75 милиона лева от Българска банка за развитие към една колекторска фирма, както редица други заеми към близки до властта фирми за десетки, може би стотици милиони лева.
Също така, е важно да припомним и че, дългът спрямо БВП се е увеличил от 13% през 2009 на близо 30% през 2020 г., като макар все още да е на едно сравнително ниско ниво, наблюдаваме именно ясната тенденцията за изоставянето на поддържаната досега фискална дисциплина.
И както правителството не успя да се справи със здравния проблем от Ковид 19 и здравната криза от пандемията ни връхлетя с „невиждана ярост“, то точно по същия начин изоставянето на фискалната дисциплина може стане причина да ни връхлети икономически проблем с не по-малка „ярост“, последиците, от който да не можем дълги години да преодолеем.
Трябва да припомним, че като се сравняваме с другите страни в ЕС, България е:
- Страната с най-ниски доходи;
- Страната с най-голямо социално неравенство;
- Страната с най-ниски пенсии и обезщетения за хора в неравностойно положение;
- Страната с най-ниска продължителност на живота и с най-висока смъртност;
- Страната на последно място по ниво на дигитализация на икономиката.
И въобще, във всяко едно сравнение сме сред най-изоставащите.
Но постоянното втренчване в миналото не е градивно и позитивно, просто не трябва да забравяме откъде идваме и какво се е случило. Но оттук насетне следва да се фокусираме върху бъдещето! Хубаво е да се учим от грешките, за да можем да постигнем градивна и конструктивна промяна занапред.
Ние сме на прага на нова индустриaлна революция.
В икономическата теория има дебати колко индустриални революции е имало досега, но не това е важното.
Безспорно начинът, по който се развива икономиката и се прави бизнес се променят съществено,
Ние вървим към нов вид икономика.
И както винаги, при всяка една смяна на статуквото има и много печеливши, и много губещи.
Къде ще бъде българската икономика от страната на печелившите или на губещите зависи както от предприемаческия дух, който безспорно има българинът, така и от визията за развитието на българската икономика от страна на правителството.
Бих искал да повдигна няколко ключови теми за размисъл!
- Как ще се възстанови икономиката?
- Справили ли сме се със здравния проблем, породен от корона вирус?
- Как ще се балансира всичко това с основните човешки свободи?
- Справянето с огромното социално неравенство, което е като социална бомба с часовников механизъм за нашата страна.
Една от най-важните теми днес е това е от една страна до колкото я има или пък липсата на съществена подкрепа от страна на правителството за малкия и средния бизнес и проблемът с младежката безработица.
И защо е важно това да е специален фокус върху всички мерки от правителството, защото най-лесното нещо, което може да направи един млад човек, когато не се чувства удовлетворен е да си хване багажа и терминал 1 или терминал 2, с еднопосочен билет.
Губим всички - изразено в числа - средно всеки един работещ допринася за около 40 000 лева годишно за икономиката на България.
И ако си мислим, че 40 000 лв. не е съществена сума, ако умножим 40 000 лв. по 40, колкото е нормалната продължителност на икономическата активност на един човек, и сметнем този резултат за хилядите хора, които всяка година напускат окончателно България, то ние говорим годишно за милиарди лева пропуснати ползи.
В тази връзка специален фокус следва да бъде приобщаването към работата и развитието на необходимите нови умения за работа у младите хора.
В окончателния си вариант бюджетът на държавата за 2021 е предизборен, а не предкризисен или такъв за борба с последствията от икономическата криза. Отново прави впечатление, че поддържаната досега фискална дисциплина е изоставена! Предвижда се значителен дефицит, като само за 2021 г. той ще е в размер на рекордните близо 5 млрд. лева.
В края на периода 2021 – 2023 се предвижда държавният дълг да се увеличи с над 10 млрд. лева, което значи, че със сумите, които подлежат на плащане по падежиращи задължения, общо за периода ще вземем нов дълг от близо 20 млрд. лева. Икономическите мерки за борба с кризата, породена от здравния проблем са основно засегнат с мярката 60 / 40.
Само с мерки за субсидирана заетост, няма да се получи. Трябват решителни действия за подпомагане на микро и малките предприятия, свързани с облекчаване на данъчни и други административни задължения.
В заключение ще добавя, че бюджетът единствено издава желанието на управляващите с цената на нашите пари да си „купят“ изборите, но сметката за това ще я плащаме ние и децата ни в следващите години.
В друг много важен документ - предложеният план за възстановяване, с който да се възползваме от средствата по програмите на ЕС, липсва всякаква амбиция за бързо икономическо догонване. Основно заложените приоритети в този план по-скоро отговарят на критериите ББ - “батко и братко”, познати в нашата икономическа действителност.
Ако говорим за бъдеще, през 2021 г. трябва да се направят решителни стъпки в посока:
- Справяне с икономическата криза и реална помощ за преодоляване на проблемите и трансформация на малкия и средния бизнес, така че той да може да отговори на новите предизвикателства на съвременната икономика;
- Засилване капацитета на здравните заведения, достигане до съвременни методи на лечение, не само в борбата с Ковид 19, но и във всяко здравно направление за поддържане и съхраняване на човешкия живот;
- Повишаване качеството на българското образование на всяко едно ниво, с цел повишаване на конкурентоспособността на българската работна сила;
- Активна политика в посока преодоляване на огромното социално неравенство в страната;
- Голяма част от тези предизвикателства ще бъдат по-лесно и ефективно преодолени, с помощта на цялостна дигитализация на икономиката и развитие на нужните умения за работа в новата среда у хората.
- Подкрепа на българската култура като ефективно средство за справяне с емоционалните и психологически проблеми у хората, породени от пандемията и социалната изолация.
За финал! Надеждата, желанието за промяна, духът и непримиримостта към статуквото да запазим не само сега, днес и утре, а завинаги!
И волята и мечтите ни да живеем добре да бъдат най-добрият коректив на управлението на държавата!