От Бойко Борисов научих следното: „Без Пеевски нищо не можеш да правиш в тази държава, знаеш кой владее съдебната система“. Г-н Борисов, българското общество е време да разбере, че Пеевски е „смокиновият лист“, с който прикривате безобразията на ненаситното Ви его. Това написа днес в Отворено писмо съпругата на шефа на ВКС Лозан Панов - Елисавета. Ето целият текст:
До Министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов,
София, 8.1.2021
Г-н премиер,
вчера с изненада научих, че не сте били ортаци с Пеевски. Затова не удържах на изкушението да Ви помогна да излезете от света на „алтернативната истина“, който години наред толкова упорито съграждате. Ще трябва да Ви припомня за срещата ни в парламента няколко дни след фалита на КТБ. Месецът е юни, годината е 2014 г., а парламентарните избори чукат на вратата. Тогава научих от лидера на опозицията Бойко Борисов следното: „без Пеевски нищо не можеш да правиш в тази държава, знаеш кой владее съдебната система“. Нямах никаква представа, че малко по-късно ми предстоеше по емпиричен път да разбера доколко е истина това Ваше твърдение.
Не, г-н Борисов, българското общество е време да разбере, че Пеевски е „смокиновият лист“, с който прикривате безобразията на ненаситното Ви его. Заповедите да се „размаже физиономията“ на един или друг, който не се съобразява с Вас, се издават лично от Вас. В публичността обаче те се преформатират като действия на Пеевски, защото с „ортака“ имате добра сделка. В крайна сметка, за да върви „ортаклъкът“ , избори трябва да се печелят. Истината е, че бизнесът с Пеевски е много угоден Вам. След шест години див, по животински примитивен, но пък за сметка на това многообразен тормоз върху семейството ми, мога да Ви опровергая, че в тандема Борисов-Пеевски „босът“ сте Вие и цялата отговорност е само Ваша. В момента обаче като един истински „алфа“ се опитвате подличко да неутрализирате „ортака“ Пеевски, като за целта използвате външни партньори. Но г-н Пеевски все пак е мой стар „приятел“ и аз съм длъжна да го предупредя, че ако иска да „благодари“ на някого за проблемите, с които се бори в момента, да се насочи лично към Вас.
Мога дълго да разказвам за опитностите, които натрупах в житието и битието си като съпруга на председателя на Върховния ни съд, който отказа да служи на създадения от Вас нов ред. Фактите обаче са толкова много, че разказът ми ще премине в друг жанр на прозата. Изводите обаче са следните: Вашият обществен ред, г-н премиер, се крепи на лъжи, манипулации, изнудване, кражби, мачкане и много, много унижения. Пред семейството ми имаше и друга перспектива, както за редица емблематични фигури в съдебния елит, които са приели съдбата на „прекрасната госпожа“ от Вашата спалня. Всъщност най-отвратителното във Вашия свят, е, че в него човешкото достойнство няма абсолютно никаква стойност.
С дружината заприличахте, г-н премиер, на армия от орки, която граби и плячкосва без капчица свян. Учудващо е, че на Вашата зряла възраст все още не сте осъзнал, че гол сте дошъл и гол ще си тръгнете от този свят. Очевадно е, че сте опериран от елементарна емпатия. Иначе няма как докато оглавяваме световната класация по смъртност, подчертавам, не заради коронавируса, а заради лошото качество на живот, Вие да се наслаждавате на „брилянтни си успехи“. Моля се само да не достигнем до деня, в който ще наредите „да подпалят Рим“, за да пишете поезия, вдъхновен от пламъците. Спрете се малко и имайте срам! Върху чуждо нещастие щастие не се гради!
Също така бих искала да използвам възможността да Ви благодаря и за „коледната честитка“, която получих в навечерието на светлия празник- под формата на запор на единствената ми банкова сметка.
Мъчно ми е за Вас, г-н премиер, защото все си мислех, че вече сте достигнали нравственото дъно. И пак успяхте да ме изненадате! Неуморните Ви усилия да създавате угодни Вам истини, които да обслужват пъклените Ви планове за саморазправа с опоненти, наистина заслужават респект. Струва ми се, че не са много хората на зряла възраст, които се осмеляват да изземват ролята на „Началника“, както галено обичате да го наричате, за да монополизират истината. Обикновено мислите за финала на земния път и предстоящата среща с „Началника“ пречат. Защо е цялата тази жестокост, с която преследвате хората, които се опитват да Ви помогнат да сложите юзди на развилнялото се его?! Ялова илюзия е, че клакьорите, с които сте се заобиколили, Ви мислят доброто!
И все пак се чувствам длъжна да Ви предупредя: Спрете копоите си и дръжте ръцете си далеч от „Виртшафтсблат“, за да не се опарите! Допускам, че досега едва ли някой си е направил труда да Ви разкаже кой е Конрад Аденауер и защо историята го е оценила като велик политик. Също така допускам, че този велик държавник- патрон на партията Ви- би се обърнал в гроба, ако можеше да надникне и да види как неговият български последовател прилага на практика принципите на демокрацията и правовата държава.
Елисавета Панова