Великият Айнщайн каза: „ Животът е като велосипед, за да запазиш равновесие ще трябва да не спираш и да вървиш все напред!” Ведра, оптимистична мисъл, нали?! Но сега споменавам велосипеда не като метафора, а директно, според предназначението му, като превозно средство и като алтернатива пред претоварения трафик и замърсяването.
Наскоро в Интернет видях документален любителски филм –кратка, но много приятна визуална разходка из Токио. Не обичам да пътувам, моите „пътешествия” са въображаеми, асоциативни или просто чрез света на литературата, музиката и електронните медии. А Интернет е наистина чудо! Та, останах удивен не само от чистотата на този град / казват, че в повечето северни градове миели улиците с препарати /, колкото от вида на тези улици. Като изключим центъра, улиците на този, над десет милионен град, макар и с нормални размери, изглеждаха някак просторни, широки. Учудващо, нали?! Разбира се, че и по тях се движеха коли, но сравнително рядко, не толкова както в нашата пренаселена, направо задръстена и толкова замърсена София, която изсмуква парите и силите на цяла България. „Витрината” на ГЕРБ?! А в Токио просто нямаше коли спрели по платното, изкачили се на тротоарите, да не говорим за междублоковите пространства, градини, алеи и детски площадки, както е у нас! По улиците на японската столица свободно се движеха хора и имаше много велосипеди. Стана ми интересно какво се криеше зад този феномен / да, за мен това бе наистина, феномен!/.
Порових се из разни сайтове и прочетох, че от десетина години в Страната на изгряващото слънце действа закон, според който можеш да притежаваш личен автомобил при условието, че разполагаш с гараж или с точно определено място за паркиране. И се оказва, че тази крута, радикална мярка наистина е спасила Токио и японските градове от агресията на този наш „приятел”, автомобила. Така са успели, при това твърде ефективно, да ограничат присъствието му, да го заменят с градските транспорт и най- вече велосипеда и да запазят чистотата и реда, да намалят чувствително броя на катастрофите. И още нещо, в големите японски градове всяка нова сграда се планира задължително с гаражи, надземни и подземни, което е голямо облекчение за тази многомилионна метрополия.
Всъщност тази щастлива замяна на автомобила с велосипеда може да се забележи и в немалко големи и пренаселени градове на Северна Европа. На първо място в Копенхаген, Осло, Стокхолм, Амстердам, Хелзинки. Там това е една доста стара традиция. Започнала още в края на 19 век.
И тук отново ще спомена нашата София с нейния кошмарен трафик, непрекъснати задръствания, улични инциденти и немалък брой фатални катастрофи. С тези близо милион автомобили при два милиона население! Рекорд, нали?! Резултат от нашето лекомислие, от безредието и хаоса, сред които сме свикнали да живеем от години. Да не говорим за пределното замърсяване на въздуха, което превърна София от един чист и зелен град в „първенец” в региона и ЕС. И мисля, че девизът, изписан върху герба, трябва да се промени – от „Расте, но не старее”, да стане „Расте и се задушава”. Защото нашата някога хубава и зелена столица, една от най- чистите и спокойните в Европа, вече доста се промени. Пренаселена / за сметка на западащи големи и малки градове /, задръстена от стари и нови коли / 700 автомобила на 1000 жители/, замърсена не само от тях, но и от индустрията, струпана в нея и околностите/, с претоварен трафик, София вече е съвсем друга. Не такава, каквато бе през 60-те или 70-те години – чиста, зелена, подредена, спокойна, с прекрасната рилска вода. Особено през последните десетина години нашите управляващи просто не мислят в перспектива, всичко се струпва в столицата, за сметка на упадъка в повечето региони на страната. За съжаление, правителството на ГЕРБ от години фаворизира София и още няколко града за сметка на други по партиен принцип – Бургас, Стара Загора, Хасково получават много повече средства от повечето общини от Северна България, при това не само от нещастния Северозапад, но и такива като Плевен, Русе, Разград, Силистра. Да, така е и на много други места в непрекъснато нашата западаща България... А и „витрината София”, която гълта милиарди е само с един лъскав център и бедни и неуредени квартали – гета....
Решение за вело транспорта в света обаче има. При това сериозно, за пример! Парижката община изготви и вече осъществи цяла програма. Тя осигури повече от 25 000 велосипеда, с които облекчи чувствително трафика и подпомогна и градския транспорт. В 1500 точки на града се устроиха места, където се предоставят срещу малка такса велосипеди под наем. Практически на всеки 300 метра там можеш да наемеш за по- дълго или за по- кратко разстояние и време общински велосипед. И според статистиката на Общината всеки ден тези велосипеди се ангажират от около 210 000 клиенти. Впечатляващо, нали?!
Парижкият модел вече се прие и от други градове – Страсбург, Бордо, Лион. В Страсбург и района му, където са построени около 480 км вело алеи, вече са регистрирани около 130 000 велосипедисти, хора използващи редовно това евтино, мобилно и сравнително безопасно превозно средство.
Днес постоянно се говори за замърсяването на планетата, за недостига на енергия и горива, за огромния брой жертви по улици и пътища. А България, както знаем, е един от „шампионите” в това отношение. Нека да си представим, че поне за един ден автомобилите в двумилионната София изчезнат някъде, че улиците станат чисти, че по тротоарите ще може да се върви, че мръсният въздух и шумът са се изпарили. Да, това би могло да се случи някой ден в същата наша София, но когато поумнеем и започнем да избираме достойни и почтени кметове.
Напоследък излязоха на мода електрически тротинетки. Тези леки, мобилни и икономични возила завладяха Западна Европа, появиха се и у нас. Имат доста предимства, но има и някои проблеми. Това, че у нас се движат по тротоарите е опасно за пешеходците. В страни като Германия, Швеция, Дания вече има доста катастрофи по...тротоарите! .
И за решението на ГЕРБ – вело алеите
Нашите управляващи решиха да вземат пример от Западна Европа и да строят ударно велоалеи в столицата и големите градове с официалната цел да облекчат трафика, да дишаме и по- чист въздух. Но неофициалната цел, разбира се, бе ясна от самото начало. Поредната герберска далавера. Ще спомена само, че 1 км вело алеи в Русе струва 80 000 лв, в Плевен 115 000, а в Пловдив 280 000. За столицата да не говорим! ТВ повечето градовете декларираните от кметствата вело алеи са... асфалтирани пътеки в паркове и не могат да се използват за придвижване из града. На редица места изградените само преди няколко години вело трасета, подобно на прословутите бойкови „магистрали” са вече осеяни с дупки и на практика са неизползваеми.