В прочутата си реч за "матрияла" в края на управлението си Тодор Живков отбелязва: "Много добри условия има у нас за митинговата демокрация. Жалко, че не съм по-млад, да развея и аз байрака". Прилежният му ученик, "десният" премиер, който усърдно ни "пази от комунистите" вече безброй години, заяви в любимия си родопски регион през уикенда: "Много е лесно да се излезе на улицата и да се вика".
Прилежен, а?! Бай Тошо би се умилил. Нали целта на всеки учител е да бъде задминат от учениците си. Министър-председателят ни, който беше глътнал бастуна преди няколко месеца и търсеше писалката си, за да подаде оставка, не е слизал от джипа вече втори месец. След като броят на новозаразените спадна и болниците се поизпразниха, яхна звяра и не се спря. Това му състояние вероятно би предизвикало интерес у специалистите по редки психиатрични отклонения - нещо като неистов страх от ходене пеша. Истински страх, особено в София, където никой не го е виждал отдавна да "приветства трудещите се".
Виж в Блатска е друго. Искахте мост, те ви мост. С два парапета отстрани, както е по дебелите книги. И народът ликува и благодари за моста, построен с неговите пари, но обещан от Него. Визитата в Родопите бе свързана и с паметната нелепица, изтърсена от премиера - "Битката на изборите ще е ГЕРБ-ДПС". Неговите това и чакат, нали поемат всичко безкритично. "Ето, не сме с ДПС, мамицата им на комунистите". Трогателно, почти колкото съчувствието на премиера към клетия Навални. Борисов буквално се съсипа от загриженост за съдбата на арестувания руски политик.
Иначе пред него определено просветна. Вместо оставката, която вероятно още се търкаля като чернова из прочутите му чекмеджета във вила "Секвоя", Борисов форсира джипа към изборна победа. Причината за големия рев срещу Радев и невинните му консултации бе прозрачна - да не се отметне от удобната за ГЕРБ дата. И той не се отметна много. За управляващите е от съществено значение изборите да се проведат преди сочената като неизбежда трета вълна на епидемията. И да оберат пуснатите с благоговение гласове като спасители на нацията. След това Бойко ще му мисли, той винаги вади нещо от ръкава.
Втората вълна едва не го свали от власт, но трета вече ще го пропъди грубо, от която и да е сграда на Дондуков. Затова "Фигуранта", както презрително наричат президента придворните на Борисов, не трябваше да мърда много рязко от анонсираната дата 28 март. Че през май месец я камилата, я Корнелия...
От друга страна протестите срещу властта в столицата се спихнаха по обясними причини. Всеизвестно е, че малко след началото им недоволните вече бяха разделени на лагери и изразяваха гнева си на различни места в столицата. После стана това, на което властта се надяваше - учещите в чужбина си заминаха след ваканцията и полека-лека площадът опустя. Като добавим и коронавируса и студа, нямаше как протестът да стигне до успешен край, след като не успя веднага. В рамките на няколко седмици след юмрука на Радев.
Днес е останал отец Дионисий, който пресреща с "Алелуя, бейбе" Каракачанов преди "Панорама". Несериозно е, нали. Всеизвестно е, че историята се повтаря като фарс. Много от нас помнят бденията на отец Христофор Събев, останал в паметта на събудилите се без Живков българи като Фори Светулката.
Жалко, че го няма Кристо. Да опакова всичко описано по-горе, барабар с плаващото сметище край Своге и да започваме нов преход към нищото. Това поне го можем.