Не съм Ти писал отдавна. Не че нямаше защо, просто Ти беше много зает със свлачища, срутища и други родни красоти, създадени от Теб.
Видях, че прекъсна здравния брифинг и днес. Включи се, за да се похвалиш колко добре се справяш с епидемията. Благородно се справяш, каза, за разлика от ония в Европа, дето си затварят хората по къщите след 18:00 часа. Повтори как си ни подсигурил най-нисък дефицит и работещи фабрики. Не запомних другите неща, въпреки че и тях ми ги повтаряш всеки ден. Извинявам Ти се за което.
Обаче чух една интересна реплика от Теб: „От близо 30 хиляди заведения, само 6 хиляди са подали заявление за помощи“, рече Ти и добави – „сами си отговорете защо“.
Изпълнявам веднага, г-н Природно Бедствие. Отговарям си.
По-голямата част от тези 30 000 заведения в България представляват малък бизнес. От години родният малък бизнес изпитва само основателен страх от институциите. Малкият бизнес целенасочено избягва каквато и да е допълнителна среща с държавата и затова често се движи в сенките на икономиката.
Малкият бизнес не вярва в честността на процедурите и е твърдо убеден, че няма никакъв шанс да получи финансова подкрепа от държавата. И дори и да не е напълно прав – доверието към държавата е безвъзвратно загубено.
Всичко това, г-н Свлачище, е Твое дело. Ти носиш отговорност за това, че само 6000 заведения са поискали помощ от Теб, а останалите 24 000 ще се молят на някой друг господ, който е точно толкова близко до тях и точно толкова ги чува.
С неуважение:
Радослав Бимбалов, някой си там