Автор: Рено Бошар, адвокат, доцент в Юридическия колеж на Американския университет във Вашингтон
Превод от френски: Галя Дачкова
"Знаем за проекта на китайските власти за създаване на национална система за репутацията на хората и предприятията. Целта на тази т. нар. система на “социален кредит” е да засили колективния конформизъм и спазването на идеологическата праволинейност. Е, дори и да изглежда провокативно, твърдим, че същата система вече съществува неформално в САЩ. Ако не спазите забраната за събиране, за да отидете на протест на “Black Lives Matter”, получавате добри точки в американската система на “социален кредит”. Но ако отидете на митинг на Тръмп, значи сте станали супер разпространител на COVID. А след събитията на 6 януари, ако имате и най-малкото съмнение за честността на изборите през 2020 г., ви слагат етикета “вътрешен терорист”.
Тълкуванията на събитията от 6 януари 2021 г. отразяват разделението на Америка. За едните, като Арнолд Шварценегер, те са американската “Кристална нощ”, опит на сваления президент за държавен преврат, дори нов Пърл Харбър или 11 септември. За другите, това е едновременно толкова жалка, трагикомична и смайващо глупава работа, че хвърля
постоянно подозрение върху онези 74,2 млн. американци, които гласуваха за Тръмп.
Вече имаме ясна представа какво включва призивът за единство, отправен от Джоузеф Байдън след избирането му. Как може наистина да се говори за единство в контекст на безпрецедентна цензура, дирижирана от Силициевата долина, която вилнее след събитията на Капитолия? Сериозно ли се призовава за национално помирение, като същевременно се обявява, че приоритет на администрацията на Байдън при подпомагането на малките и средни предприятия след COVID ще бъдат предприятията, собственост на чернокожи, латиноси, азиатци, американски индианци и жени? Или твърдейки без доказателства, че окупация, подобна на тази от 6 януари, от активисти на “Black Lives Matter” е била потушена много по-жестоко?
Да се говори като Байдън за единство или помирение е просто невъзможно, поради моралната философия, която от много години е идеологическа сърцевина на американската левица. Нека за миг се запитаме какво изпитват ежедневно американците в зависимост от политическата си чувствителност. Ако вашата чувствителност ви доближава до Демократическата партия, всичко е замислено така, че да ви ласкае и убеждава, че принадлежите към кръга на разума и добродетелта, без никога да се поставя под въпрос неговата морална състоятелност.
Програмите на 24-часовите информационни канали, сериалите и филмите, обучението за отделите по човешки ресурси, рекламните билбордове, слоганите на супермаркетите и ресторантите, домашните на децата ви, спортистите, коленичили по телевизията в знак на почит към Джордж Флойд, всичко това е в съзвучие с
лозунгите на показна добродетелност, които много американци вече поставят в градината си.
В замяна на това, без дори да сте ревностен поддръжник на Тръмп, ви причисляват към лагера на “окаяниците”, ако не сте готов да се присъедините към този начин на мислене. Или ако имате нещастието да подскажете, че забравянето в целия този катехизис на труда и икономическите неравенства може би има нещо общо с причините, които тласнаха толкова много избиратели в обятията на Тръмп. А когато сте бял хетеросексуален мъж и баща на семейство, сте подложен на постоянна проповед. Независимо от това каква е концепцията ви за добър живот, ако не се съобразявате буквално с моралната програма на лагера на доброто, живеете с постоянното напомняне, че сте изгонен от кръга на разума и добродетелта.
Целият ви начин на живот подлежи на отлъчване.
През 2020 г. това разделение значително се влоши. Да мислиш погрешно (например да изразяваш резерви относно правото на биологични мъже да участват в спортни състезания за жени) е все по-опасно, за да получиш или запазиш работата си, за източниците на възнаграждение или социалната почтеност. А в тези времена на здравна криза се оказвате престъпник, защото сте споделили вечерята за Деня на благодарността с роднини или приятели, или сте опасен и безотговорен човек, защото ходите на църква в неделя.
Знаем за проекта на китайските власти за създаване на национална система за репутацията на хората и предприятията. Целта на тази т. нар. система на “социален кредит” е да засили
колективния конформизъм и спазването на идеологическата праволинейност.
Е, дори и да изглежда провокативно, твърдим, че същата система вече съществува неформално в САЩ. Ако не спазите забраната за събиране, за да отидете на протест на “Black Lives Matter”, получавате добри точки в американската система на “социален кредит”. Но ако отидете на митинг на Тръмп, значи сте станали супер разпространител на COVID. А след събитията на 6 януари, ако имате и най-малкото съмнение за честността на изборите през 2020 г., ви слагат етикета “вътрешен терорист”, въпреки че от четири години живеете с баналния рефрен, излъчван 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, че изборите от 2016 г. са били плод на влиянието на Русия, твърдение категорично обявено за недействително от разследването на специалния прокурор Мюлер.
Линията на политическия разрив, който разделя Америка на две,
не се основава на конкуриращи се концепции за икономическата организация, а на морална йерархия, на която е чужда идеята за общо благо. Републиканската партия на Нют Гингрич показа пътя през 90-те г., демонизирайки опозицията в нечувани размери, но впоследствие демократите надминаха учителите си. След като замени защитата на интересите на труда с тези на иновацията и експертизата и по този начин се превърна в любимата партия на дарителите, Демократическата партия посвети по-голямата част от последните тридесет години на изграждането на военна машина, в центъра на която е “будната” морална философия. Съставена от НПО-та, фондации, департаменти за многообразието във всички бюрократични структури, тази машина успя постепенно да направи така, че цялото американско общество да бъде обзето от отровния език на университетската левица, премахвайки стария стремеж към социалдемокрация.
Напук на всички очаквания, изборите през 2016 г. белязаха връщането на преден план на икономическите неравенства, оставени настрана и подети от един аутсайдер. Той успя да убеди избирателите в няколко щата от Rust Belt (районите в икономически упадък - бел. пр.), че Демократическата партия живее отдавна за тяхна сметка, от капитал, наследен от старото разделение на Републиканска партия, като партия на бизнеса, и демократите, като партия на труда. Сега, след като е отстранена опасността, която Тръмп представляваше за демократите, ще се подобри ли съдбата на неговите бивши избиратели, чувствителни към реториката за икономическите неравенства, с политики, които са по-неблагоприятни за техните интереси? Ни най-малко. Напротив, рискът е да се премахнат от полето на политическата почтеност всички техни искания, в чийто говорител се бе превърнал Тръмп. И да се смята за метежник всеки американец, който се стреми да им остане верен.