На 14 февруари жители на Приморско, Царево и Лозенец излязоха на протест заради състоянието на републикански път II-99 в отсечката между Созопол и Синеморец. Протестът премина под надслов „Любовно писмо до АПИ“, а основното дългосрочно искане на гражданите беше цялостен ремонт на пътя.
От кога датират проблемите по този път, какво се прави и какво не се прави по него, къде са най-рисковите отсечки и каква е реакцията, която гражданите желаят да получат от институциите – за да говорим по тези въпроси от ФАКТИ се свързахме с организатора на протеста и жител на Приморско Здравко Василев.
„Последният основен ремонт на този път е правен преди 25 пет години. Проблемите по пътя започнаха преди около 10-12 години, като те са в няколко насоки. Първо е качеството на самата пътна настилка, на банкети, канавки, мантинели, знаци, които липсват. От друга страна, капацитетът на пътя – той е напълно недостатъчен, за да поеме трафика от туристи, които отиват към Южното Черноморие. Това все пак е единственият път, който свързва две морски общини, развиващи основно морски туризъм, с големите градове, Бургас и т.н.“, разказа Василев.
По повод пътнотранспортният травматизъм по този път, той обясни: „Неслучайно някои от отсечките по този път са наречени „отсечки на смъртта“. Има произшествия, които са оставили черен отпечатък върху пътя. Самият факт, че две морски общини се обединяват, за да се реши този проблем, говори за нетърпимостта към това състояние. Когато усетиха, че наистина ще има протест, от Областното пътно управление по най-бързия начин запълниха по-големите дупки, но това не е решение, а компромис, за да може изкара до лятото. Сумата, която ни увериха, че е отпусната за ремонт на тези 50 километра, била 800 хиляди лева. Ако съпоставим тези 800 хиляди и 2,5 милиона за ремонт на километър магистрала, можем да си вадим извода какъв ремонт ще се прави тук. И все пак, това е път, който свързва две морски общини, които особено в последните години са абсолютен хит в българския туризъм. Говорим за 10-годишно закъснение в реагирането и изграждането на адекватен път“.
Исканията на протестиращите граждани, той обобщи: „Има някои много натоварени участъци – например към плаж Аркутино. Там се изгради цяло вилно селище, плажът е много посещаван. В активните месеци там е невъзможно да се направи каквато и да е маневра – нито може да се влезе към плажа, нито да се излезе. Искаме там да има ограничаване на скоростта, добре маркирани пешеходни пътеки, маркировка, която да забавя скоростта.
Другият участък, който е в изключително лошо състояние, това е пътният възел от Созопол към Приморско. Там може би от 40 години нищо не е правено. Буренясало е, канавките са пропаднали, асфалтът е изровен - все едно пътят към Приморско не съществува.
Друго изключително опасно място, на което е въпрос на време да стане някой много голям инцидент, е пешеходната пътека към вилно селище Узунджата – там всъщност няма пешеходна пътека. Това е единственият квартал в България, който няма пешеходна връзка с града. Хората пресичат на риск. Искаме там да се изгради добре маркирана, осветена пешеходна пътека.
Имаме претенции също и някои знаци за винетки да бъдат преместени. От града до негов квартал би трябвало пътят да не е с винетка. В Царево например съществува проблем с достъпа до гробищния парк – за да отидеш до него, трябва да имаш винетка.
Най-големият проблем обаче е с качеството и капацитета на пътя. Пътят е правен за по-малък трафик, отколкото този, който вече съществува и то не от миналата година, а от последните 10 години. Тоест ние имаме едно 10-годишно забавяне“.
„Протестът беше първата стъпка, с която да покажем, че ние, ползвателите, също сме страна в този проблем. Ние загиваме по тези пътища, нашите туристи страдат. Миналото лято нямах турист, който да дойде и да не ми се оплаче, да не каже, че пътуването е било „безумно“ в последните километри преди влизането в Приморско или в Царево. Когато хората тръгват на почивка, те са настроени да им се случват хубави неща. Когато ние ги посрещнем по този начин, след това каквото и да направиш, трудно компенсираш за тези пропуски. Чуждестранните туристи обикновено идват с автобуси от летището в Бургас, но и там трагедията е голяма - пътували са цял ден и накрая попадат в задръстване, чакат половин-един час преди да стигнат до хотела, очевидно има пропуск“, коментира Здравко Василев.
След протеста на 14 февруари, Василев изпраща по електронна поща отворено писмо до министъра на транспорта, до АПИ и ОПУ-Бургас, до областния управител на Бургас, кметовете на Община Приморско и Община Царево. „Изпратихме едно отворено писмо. Единствената институция, която входира отвореното писмо беше АПИ. Очаквам бърза реакция от тях. Обидното за всички, които бяха на този протест и за много хора, които след това ми се обадиха, беше отсъствието на местната власт. Този проблем не е Пешо, на Иван или на Драган. Той е на нашите две общини. Не мога да си обясня защо кметовете на тези две общини бягат като дявол от тамян от този проблем, който спъва развитието именно на общините, на които те са лидери. Не мога да си обясня това, не го проумявам. Това не са проблеми на отделни личности. Времето на протеста беше лошо – беше виелица, безумно време и хората пак се отзоваха. Отсъствието на кметовете няма обяснение за мен“, каза той.
„Призоваваме преди всичко да се потърси диалог с нас, хората , които със своите инвестиции сме поели риск и сме изпреварили тяхната инвестиция поне с 10 години. Частните инвестиции и инвестициите на държавата в пътна инфраструктура трябва да вървят ръка за ръка. Докато има разминаване, резултатите ще са все плачевни. Ние искаме на нас да се погледне като на страна, която да бъде партньор, помощник в развитието на целия регион. Докато ни делят на “нас” и “вас”, резултатите ще са точно такива“, каза още той.
„Ако с това, което правим, успеем да спасим един човешки живот, това ще е победа. Надявам се да сме били чути, разбрани, да се осъзнаят мащабите на този проблем и институциите наистина да се погрижат за решаването му. Това са две морски общини с основен поминък туризъм, които генерират огромни средства към бюджета и ако искаме да доразвием потенциала на този регион, пътят е съществена част от този процес”, каза Здравко Василев в края на разговора.