Коментар на Атлантическия съвет на България
Военноморските ни сили тази година няма да участват в противоминното учение "Посейдон". Обявената от Министерството на отбраната причина е, че сред екипажите на корабите ни има случаи на Covid-19. Освен български и румънски военни кораби, в учението участва и Втората постоянна противоминна група на НАТО, като то се планира и се ръководи по стандартите и процедурите на Алианса.
Отказът на България от участие идва в момент, когато в условията на чувствително нарушен военен баланс в региона Москва води още по-интензивна хибридна война против НАТО и ЕС, включително и против нас. В момент, когато НАТО и черноморските съюзници трябва да демонстрират решителност и да работят за засилване на присъствието на Алианса в региона, България се отказва да участва.
Това изпраща негативен сигнал към нашите съюзници и най-важното – това е окуражаващ сигнал за Кремъл. Отказът от участие, независимо от причината за него, идва от държава, възприемана от Кремъл като негов “троянски кон” в ЕС и НАТО. А генерал Решетников ни нарече в прав текст руската врата в Югоизточна Европа.
Няма по-неподходящ момент от този България да откаже да участва във вече планирано учение на съюзниците в региона на Черно море. Това вреди на усилията за укрепването на съюзната отбрана.
На правителството ни могат да се задават много неудобни въпроси. Саботаж, безотговорност, несвършена работа или пък политически реверанс към Кремъл е този случай?
Здравната криза явно вече за България става криза на сигурността. За този недопустим риск предупреди неотдавна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
В това учение България няма да играе в съюзния отбор. Извадена е от строя заради пандемията. Точно в този момент флотът ни се оказва, че не е готов да заеме мястото си сред съюзническите сили в Черно море. А другите участници са успели да опазят военнослужещите си здрави и готови да изпълнят дълга си. Щом допусна това да се случи, страната ни, изглежда, вече е "пробита" държава в Алианса.
Доказано правило е, че каквото армията не може да направи във време на мир, няма как да може да го свърши и по време на война. И след като днес военните не могат да участват в учение, значи, че не са готови да отидат и на война. На фона на всичките помпозни програми и стратегии…
Министерството на отбраната дължи отговори на следните въпроси:
1. Какви противоепидемични мерки са взети преди учението, за да не бъде българското участие в него провалено?
2. Спазват ли се стриктно здравни протоколи изискващи минимум 14-дневна карантина на екипажите преди подобна мисия, с предварителен и последващ PCR тест на военнослужещите?
3. Политически мотивирано или военно е решението за отказ от учението?
4. Случайно съвпадение ли е неотдавнашната негативна реакция на Кремъл срещу ученията на НАТО в Черно море? Това реверанс или „клякане“ пред Москва е?
5. Как ще се отрази това решение върху доверието към България, като „сигурен и надежден“ съюзник в НАТО?
6. Кои са виновните и ще им бъде ли потърсена отговорност?