Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп вчера произнесе реч пред Конференцията за консервативно политическо действие (CPAC ) в Орландо, щата Флорида. Това беше първата публична реч на Тръмп след напускането му на Белия дом и встъпването в длъжност на Джо Байдън.
„Имаме Републиканската партия. Тя ще бъде силна и единна както никога преди“, каза Тръмп пред публиката, състояща се от привърженици на Републиканската партия. Тръмп обяви, че няма да създава нова политическа партия и намекна, че има възможност да се кандидатира за президент на следващите президентски избори в САЩ.
За да говорим за шансовете, които Доналд Тръмп има в политиката оттук насетне, от ФАКТИ се свързахме с политолога д-р Мартин Табаков. Разговора ни четете в следващите редове:
- Д-р Табаков, странен ли беше начинът, по който Тръмп напусна Белия дом - някак тихо след шумната атака върху Капитолия?
- Ако тишината кореспондира със спокойствието, това е нещо, от което САЩ имаха нужда: било след организираните криминални прояви през 2020 година, било след събитията в Капитолия в началото на тази година. Но тези събития са и свързани: тълпите бяха уж виктимизирани, но всъщност изпълниха ролята на насилника. Ако можеш безнаказано да счупиш витрината на местния магазин, въпрос на време е да пострадат и прозорците на Конгреса.
Но Конституцията на САЩ не е тухла, а счупеният прозорец не може да бъде естественото състояние на американската политика. Това, което се случи в САЩ, бе постмодерно стълкновение, в което куршумите бяха фалшивите новини, а труповете – ходещи жертви на пропагандата.
Електоратът се хулиганизира, а политиците се превърнаха в тартори на агитки. В резултат гражданската активност се окарикатури и се превърна в калабалък. В този калабалък ехото от последния изстрелян куршум на бойното поле е като писък от завещанието на американските институции.
- Известно време Тръмп нямаше публични изяви, скоро или дълго след приключване на президентския мандат идва вчерашната му реч?
- Това, че Доналд Тръмп нямаше публични изяви от напускането на Белия дом, не означава, че той не присъстваше в публичното пространство в страната. Напротив, в този прозорец от време Тръмп не говореше, но за Тръмп се говореше: фигурата му се антиципираше постоянно, благодарение включително на фиксацията на определени медии. А CPAC бе удобна платформа за материализацията на публичния дискурс - появата на Тръмп в образ и контур пред зилотите и прозелитите, които просят неговото благоволение и благодат. В този смисъл, появата на Тръмп не бе нито преждевременна, нито закъсняла. Още повече, че появата му бе в контролирана среда, така че съобщението, което бившият президент имаше да дава, да попадне в благоприятна почва.
- Как ще коментирате отношението на Републиканската партия към Тръмп след загубата на изборите?
- Републиканската партия нямаше еднозначна рецепция спрямо Тръмп. Като цяло мандатът му – като политики, се оценява положително, даже повече от позитивно. От друга страна, поведението на бившия президент след изборите среща по-скоро критично отношение - чухме го в дебатите покрай втория импийчмънт и от Кевин Маккарти, и от Мич Макконъл. Ники Хейли например каза, че републиканците трябва да се позоват на доброто от мандата му и да се дистанцират от лошото. Настроенията на ниво републикански електорат обаче са по-скоро такива, че избирателите биха предпочели да се дистанцират от Ники Хейли, отколкото от Доналд Тръмп.
- Как се държа публиката на речта му вчера - сякаш одобрително, но това изненада ли е?
- Не е изненада. Както загатнах преди малко, публиката е селектирана и контролирана. Тази публика се състоеше от привърженици на Доналд Тръмп, в тесния смисъл на думата. От една страна, тази аудитория не е представителна за Републиканската партия. Дори близкият доскоро до бившия президент Тръмп Майк Пенс не бе на мероприятието, наред с редица други разпознаваеми и институционално натоварени републиканци. От друга страна, тази публика е част от електоралната коалиция на Републиканската партия, при това, със сериозна тежест.
Като цяло тазгодишното издание на CPAC бе като клубно парти на Доналд Тръмп. Като екстеншън на събитията в Мар-а-Лаго. По принцип това е рекламна платформа за дискутиране на политики, но в случая се реализира по-скоро в такава за дискутиране на фигури.
- Има ли шансове според Вас Тръмп в политиката оттук насетне?
- По-скоро съм скептичен, че Тръмп като личност има такива шансове. По обективни и субективни причини. Сред първите, например е течащото време като диктатор, който не е благосклонен към ничий жизнен цикъл. Сред вторите, поведението на президента след загубата му на изборите го прави прекалено уязвим в една бъдеща кампания: било от критика на конкурентите му в Републиканската партия, било от такава на опонентите му Демократическата.
Но „Тръмп” като политически бранд, като стикер, залепен на републиканския пикап, да, има такова бъдеще. Все пак, ако отместим пропуските в характера му, той прокарваше здрави консервативни политики - от редукцията на регулациите, през смъкването на данъците, до засилването на граничния контрол и т.н.. Това е политически продукт, който, независимо от опаковката му, ще продължава да има подкрепа в САЩ. А към този момент, Доналд Тръмп е най-популярният ориентир на десницата в САЩ. Тръмп Тауър е нещо като фар за ориентация на немалка част от американските избиратели.
- А каква е Вашата трактовка на политиката, която Тръмп провеждаше през последните години - с преобладаващи положителни или негативни аспекти беше тя?
- Във вътрешнополитически за САЩ план, политиката му беше успешна. И това не е толкова моя констатация, колкото такава на жизнения стандарт и статистическите показатели на страната по време на неговия мандат. САЩ буквално се „отпушиха” икономически след затормозяващото регулативно и данъчно наследство на Барак Обама.
Във външнополитически план обаче мисля, че равносметката му не е еднозначна. В неговата дипломация имаше заложен априорен конфликт между поставените цели и използваните средства. Така например, не може да излезеш от Ядрената сделка с Иран, етикирайки я като слаба и неизгодна за САЩ, и в същото време да сключиш още по-неравностойна за Вашингтон такава с талибаните в Афганистан. Или пък къде е логиката в това да не искаш да въвличаш страната си в нови военни конфликти, но в същото време да нареждаш елиминирането на Касем Сюлеймани и да извършваш в пъти повече удари с безпилотни самолети, отколкото Обама е направил това за два мандата? А защо, ако си посочил Китай като геополитически конкурент номер едно на САЩ, правиш услуга на Пекин, напускайки транстихоокеанското партньорство? През целия си мандат Тръмп отчуждаваше редица партньори, с които иначе САЩ имат споделено разбиране и оценка за рисковете в международната сцена.
- Въпреки че Тръмп обяви, че няма да прави нова партия, би ли имала успех една създадена от Тръмп политическа формация?
- Доналд Тръмп със сигурност има своите привърженици. Въпросът е дали те ще бъдат критична за Републиканската партия маса, какъвто е случаят днес, след определен период от време, когато емоциите покрай изборите и последвалите събития посивеят. Политиците не са като виното: тяхното отлежаване в килера не придава допълнителни вкусови стойности.
Създаването на отделна партия обаче, изскачаща от утробата на MAGA-движението на Тръмп, би било повече от подарък за Демократическата партия, доколкото по този начин, стъпвайки на организационно разделение между републиканците и привържениците на Тръмп, тя ще си гарантира спокойни властови перспективи.