В продължение на месец я смятаха за изчезнала, но вече се знае, че е мъртва: според аутопсията, трансполовата жена Мирас Гюнеш е била убита с твърд предмет. Лицето ѝ е обезобразено до неузнаваемост. Извършителите се издирват. Това ужасно деяние напомня за подобен случай, разиграл се на 9 март в Истанбул: 18-годишният Емре Б. атакува с киселина друга трансполова жена, която получи тежки изгаряния и в голяма степен изгуби зрението си.
Само седмица по-рано пак в Истанбул вече се беше случило нещо подобно: Харун С. преследвал транс жената Асел чак до дома ѝ, където извадил оръжие и я подложил на сексуално насилие, направо пред входната врата. „Мислех, че е жена, пък то се оказа мъж,“ с тези думи се оправдава Харун С., който впоследствие е освободен. Трите престъпления, извършени в рамките само на две седмици, бяха отразени в турската преса и привлякоха голямо обществено внимание. Според едно проучване на ЛГБТИ-организацията „Розов живот“, проблемът е доста по-разпространен, отколкото се смята. От 2008 година досега в Турция са били убити 54 трансполови хора, но според организацията, това е само върхът на айсберга.
Редица престъпления изобщо не попадат в статистиките
„Статистиката изобщо не отчита подозрителни или нерегистрирани смъртни случаи, както и опитите за самоубийство,“ казва Ялдъз Тар от ЛГБТИ-организацията „Kaos GL“. Според него, покушенията срещу транссексуални хора не бива да се разглеждат като отделни случаи, защото всъщност са обществен проблем. „Престъпленията на омразата се коренят в една много дълга история на дискриминацията. Подобни покушения са възможни единствено благодарение на йерархията на неравенството,“ обяснява той. Ефруз Кая от „Розов живот“ разказва, че транс жената, станала жертва на нападение с киселина, три дни преди това подала оплакване в полицейския участък, че е подложена на преследване и побой. Но полицията отказала да се занимава със случая. „Правоприлагащите органи са под мъжка доминация и изобщо не се интересуват от нас. На правосъдието не може да се има доверие,“ казва активистката.
Ефруз Кая обяснява още, че в турското всекидневие транссексуалните хора са подложени на различни видове дискриминация: „Често пъти не могат да разчитат на такива свои основни права като правото на труд, на покрив над главата, на здравеопазване или образование. Не ги смятат дори за легитимни личности, тоест – те са изначално обречени на социална смърт.“ Адвокатът Левент Пишкин припомня, че според член 10 от турската конституция полицаите са длъжни да третират еднакво всички граждани. Въпреки това обаче, вместо да закрилят общността на ЛГБТИ, те дори насърчават хомофобията и трансфобията. Човек трудно се добира до правосъдие, когато става дума за престъпления на омразата срещу транссексуални хора, казва той. „Води се политика на безнаказаност, която се оправдава с някакви смътни аргументи за морал и чест, които са далеч от всякаква обективност.“
Все по-остри изказвания от средите на правителството
От страна на турското правителство тонът по адрес на ЛГБТИ общността става от ден на ден все по-остър. Това ясно се усети по време на протестите срещу назначаването на един близък до правителството професор за ректор на най-реномирания университет в Истанбул. На тези протести полицията и правоприлагащите органи целенасочено взеха на мушка хората от общността на ЛГБТИ. Студентите бяха организирали изложба на произведения на изкуството, като една от картините изобразяваше свещената за мюсюлманите Кааба, а до нея – знамето в цветовете на дъгата, което е символ на ЛГБТИ. Прокуратурата започна разследване, четирима студенти бяха задържани, а двама от тях впоследствие и арестувани. Цялата акция премина под съпровода на трансфобски изказвания от правителствения лагер.
Турският президент Ердоган направо отрече съществуването на транссексуалните хора. „ЛГБТИ – такова нещо няма. Тази страна е национална, тя е духовна,“ каза той. Презрително се изказа и ръководителят на комуникационния отдел към президентството Фахретин Алтун: „Такива концепции като свобода и толерантност никога не бива да се използват за пропаганда на хомосексуализма.“ Най-остри критики обаче предизвика изявлението на турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу: „Перверзниците от ЛГБТИ, които поругаха Каабата в университета, сега бяха арестувани,“ писа той в Туитър. ЛГБТИ-организациите открай време протестират срещу хомофобските и трансфобски нагласи на представители на правителството. Общността на ЛГБТИ хората се чувства особено дискриминирана от 2015 година насам, когато бе забранено провеждането на истанбулския “Прайд“ – след тогавашните сблъсъци с полицията вече не се провеждат прайдове.
Търси се враг
Адвокатът Левент Пишкин смята, че тъкмо управляващите са виновни за засилващата се агресия срещу ЛГБТИ: „Констатираме, че държавата първоначално водеше политика на омаловажаване, докато сега е преминала към политика на омразата.“ Активистката Кая припомня, че в трудни времена транс хората винаги са ставали изкупителна жертва. А в момента и държавата, и икономиката се ръководят зле, казва той: „В подобни кризисни ситуации правителствата бързо посочват някакъв враг, демонизират го и насъскват избирателите срещу него.“ Но дори в този политически климат Кая на губи оптимизма си: „Ние сме все по-добре организирани, а получаваме и подкрепа. И днес вече не се чувстваме изоставени на произвола на съдбата, както навремето.“
Автор: Фатима Челик