Борисов извади последния си коз – прозрението, че "протестните“ партии не могат да съставят съвместно управление. И че без ГЕРБ България е застрашена от криза. Вярно ли е това? Анализ на Даниел Смилов.
ГЕРБ и Бойко Борисов загубиха на 4 април правото да управляват. Опозицията на техния модел на властване спечели впечатляваща победа и има 135 от 240 места в НС: ГЕРБ и ДПС – двамата неофициални партньори в досегашното управление – останаха заедно със 105 депутата. Нещо повече, дори ДПС търси начини да се присъедини към новото парламентарно мнозинство и да изостави доскорошните си приятели. Изправен пред тази реалност, Борисов реши дори да не влезе в парламента, където би бил в слаба позиция и без партньори.
Така изглеждат нещата от математическа гледна точка. Борисов, обаче, възползвайки се от фрагментираността и разнородността на опозицията срещу него – ИТН, БСП, ДБ и ИСМВ – вече извади последния си коз. Това е прозрението, че тези партии не могат да съставят съвместно управление. Една такава невъзможност би демонстрирала, че без ГЕРБ страната не може да има парламентарно правителство и би стигнала до парламентарна криза и нови избори. А след новите избори никой към момента не е в състояние да каже какво точно ще се случи и какво би било разпределението на силите. При всички сценарии, обаче, едни нови избори са втори шанс за Борисов, който той едва ли си е представял, че ще има.
Новите трябва да могат да управляват
От тази гледна точка, за да бъде възприемано сериозно, новото мнозинство в парламента трябва да демонстрира, че може да управлява, пък макар и за кратко - че заедно може да решава проблемите пред страната, която се намира в разгара на пандемична криза с тежки икономически последици. В противен случай общественото разочарование от липсата на ново управление ще е голямо. Избирателите са пратили в парламента свои представители, които не просто трябва да са повече от тези на Борисов, а да са и негова управленска алтернатива. Ако избирателите изгубят убедеността си, че “опозицията” може да прерасне в “управление”, нищо добро не очаква “протестните партии” на едни нови избори.
Управлението има, разбира се, персонална страна, която е много важна: кой с кого ще управлява, кои ще са лицата на новото правителство и т.н. Това е най-видимият аспект на едни преговори за съставяне на кабинет и той със сигурност ще обсеби общественото внимание. Хората биха искали да са сигурни, че в управлението влизат хора с експертиза, които вдъхват доверие и могат да вършат работа. В България такива хора има достатъчно и ГЕРБ малко арогантно твърдят, че имат някакъв монопол върху тях. Нещо повече – всяко едно ново политическо управление стъпва върху експертизата на държавната администрация. Ако ГЕРБ наистина са назначавали и управлявали с качествени държавни служители (а не само с “калинки”), новото правителство също би могло да се възползва от тях.
Два варианта за съставяне на ново управление
Технологично, новото мнозинство може да организира правителство по един от следните начини:
- на малцинството: ИТН, ДБ и ИСМВ се договарят да сформират кабинет, който да има подкрепата им, като БСП също подкрепя този малцинствен формат, без да участва в него. Такъв кабинет може да има министри и от трите “протестни” партии в зависимост от договорките между тях – може и да е съставен предимно от по-голямата партия;
- “експертно”, “технократично”, “програмно” правителство, сформирано от сравнително неполитизирани или поне равноотдалечени от различните партии и личности, които се ползват с парламентарна подкрепа от ИТН, ДБ и ИСВМ плюс БСП. Разбира се, при желание и други партии биха могли да подкрепят това правителство, но четирите би трябвало да са политическият му гръбнак.
Какво би могло да свърши това правителство?
По-важен от персоналния аспект и от техническото организиране на правителството е съдържателният: какво всъщност иска да постигне това ново управление? От тази гледна точка новото мнозинство има много големи шансове да се обедини около множество важни приоритети за страната, които трябва да бъдат реализирани в сравнително кратък срок – до края на годината.
1) Ваксинация. Опитът на страни като Израел, САЩ и Великобритания демонстрира, че ваксинацията е единственият път към по-трайно справяне с Ковид-кризата. България в момента е последна във ваксинирането. Едно ново управление трябва да се справи приоритетно с този проблем: да въведе добра организация и най-важното – да убеди хората, че трябва да се ваксинират;
2) Икономическите мерки за справяне с кризата. Българската икономика има нужда от стимули, които да я рестартират след загубите от пандемията. Средствата от Възстановителния фонд на ЕС дава финансов ресурс за този рестарт. Новото управление и мнозинство в спешен порядък трябва да внесат промени в плановете на ГЕРБ за използването на тези пари и да приемат пакет от преки помощи за широки кръгове от пострадали от кризата хора и бизнеси. Директни помощи под формата на преки плащания или данъчни облекчения биха създали стартова легитимност на новото управление;
3) Новият парламент трябва да осъществи контрол над спорни сделки и афери на Борисовото правителство. Идеята за цялостна “ревизия” на това управление е привлекателна, но тя може и да е твърде амбициозна – четири или дори десет години управление създават безброй казуси, които могат да се разследват десетилетия. Затова по-разумно би било да се направят анкетни комисии по ключови скандали – данъчните привилегии за хазарта, шкафчето и записите на премиера, КТБ и нейното вторично и третично разграбване и т.н. Материал за подобни комисии има и НС дължи на обществото цялостно изясняване на тези въпроси в сравнително кратко време;
4) Исканията на протеста от 2020 г. бяха две – оставката на Борисов и оставката на главния прокурор. Първото искане ще бъде изпълнено при свикването на новото събрание, но второто също не бива да се забравя. За тази цел новото управление би трябвало да приеме смислени законодателни и кадрови промени в съдебната власт, както и да изработи конкретна времева рамка за тяхното осъществяване;
5) Новото мнозинство в НС има нужда да обсъди промени в изборното законодателство. ИТН имат идеи за смяна на избирателната система, което може да бъде обект на сериозна дискусия между партиите – нищо не налага бързане с такива радикални промени в настоящата ситуация. Но други подобрения, свързани с машинния вот, възможностите за дистанционно гласуване, облекчаването на административната тежест при провеждането на изборите, могат лесно да се превърнат в консенсусни за новото мнозинство. Реформа на партийната субсидия също може да се обмисля – вместо да идва като 8 лева на глас, голяма част от нея би могла да се дава под формата на медийни-пакети и достъп до публично регулираните медии (както във Великобритания и Германия), проектно финансиране за изследователски и младежки организации и т.н. Една такава реформа може да намали пряката субсидия, без да направи партиите зависими от големия бизнес;
6) Купеният и контролиран вот, който и на тези избори беше видим, би трябвало най-накрая да бъде елиминиран. Едно ново политическо мнозинство може да разтури съществуващите схеми за такива срамни електорални алъш-вериши, които изглежда са работили в полза най-вече на ГЕРБ и ДПС;
7) За десет години ГЕРБ се е враснал в държавната администрация и регулаторите, което е и една от характеристиките на “захванатата”, “пленена” държава. Новото управление трябва да осигури действащи и независими регулатори, както и да елиминира политическия рекет, упражняван от данъчни служби, КПКОНПИ и други независими и не толкова независими агенции и служби на държавата.
Трябва поне да опитат
Този списък лесно може да бъде продължен и превърнат в подробна програма за управление през месеците до края на годината. Ако форматът не проработи, новите избори са винаги решение. Но да не се направи даже и опит за управление би хвърлило сериозна сянка на съмнение върху способността на опонентите на Борисов да са реална негова алтернатива.