От Кремъл се чу нещо много опасно. Ако в Донбас се стигнело до клане като в Сребреница, Русия щяла да нахлуе, за да защити своите граждани в Украйна. Така Путин иска да покаже, че съдбата на Киев зависи само от него.
Концентрацията на войски по границата между Украйна и Русия рязко изостри ситуацията в Донбас. Военните маневри на руската армия близо до украинската граница и изявлението на руския външен министър Сергей Лавров, че е възможно възобновяване на войната в Източна Украйна, показват, че Москва се стреми да предизвика капитулацията на Киев. В същото време президентът Володимир Зеленски декларира намерението на Украйна да се присъедини към НАТО и отиде в Донбас, за да демонстрира подкрепата си за украинската армия.
Днешна Украйна не е Украйна от 2014 година
На осмата година от войната в Донбас на украинците им е трудно да останат спокойни, когато Русия предприема в района военно-политически маневри. Нещата са пределно ясни: от една страна имаме държава-агресор и нейните марионетки, провъзгласили се за ръководители на тъй наречените Донецка и Луганска народни републики - ДНР и ЛНР.
От другата страна са украинската армия и украинското общество, което в по-голямата си част е единодушно относно случващото се в момента. Тук изключение правят само онези политически сили, които, по примера на Кремъл, се опитват да представят руската агресия като „гражданска война“ или борба за „независимост“, водена от „ЛНР“ и „ДНР“.
Навярно Путин и сие не разбират, че Украйна през 2014 и Украйна от 2021 г. са две различни държави. След анексията на Крим в страната беше създадена силна армия. Може и да не е така многочислена и добре въоръжена като руската, но тя е в състояние да даде достоен отпор. За седем години израсна цяло поколение украински офицери, които знаят как се водят бойни действия и как се ръководи армия. На разположение е и боен резерв от стотици хиляди запасняци с военен опит. А подкрепата на украинското общество за армията е безпрецедентно висока.
Наличието на повече от 13 000 убити и десетки хиляди ранени в Донбас отдавна отрезвиха и най-пламенните привърженици на идеята за създаване на „руски свят“. Затова не може да се очаква, че евентуално нахлуване на руската армия на украинска земя ще се окаже „лесна разходка“ - без значение дали руснаците ще направят опит да се представят там като миротворци или като защитници на местните жители с руски паспорт. Никой няма намерение да предаде без съпротива украинските градове и села. Още по-малко пък могат да се очакват призиви от рода на „Путин, ела ни помогни!". В сегашната ситуация това би било равносилно на самоубийство.
Защо Зеленски отново заговори за НАТО
Сегашната ескалация на напрежението, породена от Русия, принуди президента Зеленски да направи нещо, от което дълго време се беше въздържал: на 6 април той заговори за членството на страната в НАТО като единствен начин за прекратяване на войната в Донбас. Досега той смяташе, че за да възстанови мира на изток, страната ще трябва само да се споразумее с Путин. Но през последните две години той осъзна, че е възможно да се договори с Путин, само ако изцяло приеме условията на Москва. Мирът е възможен единствено при капитулация от страна на Киев.
Но и Путин де факто не остави никакъв избор на украинския президент. Затова Зеленски призова за започване на преговори за членство в НАТО. Разбира се, това изобщо не означава, че за няколко дни украинската държава ще се присъедини към Алианса. Или пък, че Киев ще получи незабавно помощ от НАТО.
За прием в НАТО се изискват не само определени военни, но и политически, икономически и правни стандарти. Само желанието на президента Зеленски не е достатъчно. Това предполага дълга и упорита работа. Готова ли е Украйна на подобно нещо днес? Едва ли. Но тя просто няма друг изход. Или както се казва, надявай се на НАТО, но и сам вземи мерки.
Повод за агресия?
На фона на нарасналата военна активност край границата с Украйна заместник-ръководителят на руската президентска администрация Дмитрий Козак обяви условието, при които руската армия би навлязла в Донбас: ако ситуацията там се развие по сценария на клането в Сребреница. В този случай Москва щяла да направи всичко, за да защити своите граждани или по-скоро онези жители на Донбас, които са получили руски паспорт, а това са около 400 000 души.
Това изказване на Козак поражда силно безпокойство. За какво клане говори руският представител? Киев смята Донбас за неразделна част от Украйна и няма никакво намерение да воюва там. Явно Кремъл търси сериозен повод, за да оправдае свое нахлуване на територията на една независима държава. Ясно е, че споменавайки Сребреница, Козак адресира изказването си към друга аудитория – тази на европейците. Но извинете, за какъв геноцид от страна на Украйна говори човекът на Путин? И не означава ли това, че Русия е готова сама да провокира клане в Донбас, за да обвини после Киев и да действа по утвърдения сценарий, като нахлуе в Украйна с войски и принуди Киев да сключи мир.
С дрънкането на оръжие Владимир Путин да пореден път се опитва да докаже на Киев и на целия свят, че бъдещето на украинската държава ще се определя само от него. Президентът на Руската федерация иска мир в Донбас, но при условията, които той налага: регионът да получи специален статут в рамките на Украйна, така че Москва да влияе на вътрешната и външната политика на съседната държава. Накратко казано, Путин иска капитулацията на Киев. Точно това явно е започнал да осъзнава и президентът Володимир Зеленски. А фактът, че преди да бъде избран, той обеща да прекрати войната в Донбас, сега му създава само главоболия.
*Сергей Руденко е украински журналист и политически наблюдател