Ако кабинет на БСП беше получил подкрепа на ГЕРБ, това щеше да бъде страхотен имиджов удар по Нинова и партията, която в последните години непрекъснато ни убеждава, че една от основните ѝ цели е да се смени модела, който ГЕРБ наложи в държавата.
След четири часа дебати на връх 1 май ръководството на БСП взе единственото правилно решение – да върне мандата в мига, в който го получи от президента Радев. В този случай Конституцията не изисква дори да бъде посочен премиер, който формално да извърши акта: „мандат взет-мандат върнат”
Така БСП се размина с две рискови ситуации, които щяха трайно да ѝ нанесат сериозни политически вреди.
Първата - ако Столетницата беше предложила експертен кабинет (изключваме партиен), то той можеше да просъществува, само и единствено, ако получи солидна подкрепа от ГЕРБ и от ДПС. С 43 депутати в ляво няма как да се реализира самостоятелен управленски мандат, каквато и програма БСП да има, каквито и кадри да извади.
Можеше ли да дойде подкрепа от сегашните управляващи?
Не е изключено!
ГЕРБ имат решение на своя висш партиен орган да не се подкрепя правителство с мандата на БСП, но Борисов е майстор на изненадващите ходове и без притеснение можеше да каже на своите: За да има стабилност в държавата, за да не даваме властта в ръцете на Радев – подкрепяме Нинова за смелостта ѝ да поеме отговорността за управлението на държавата. И щяха ли да ѝ ръкопляскат? Не! Нито в ГЕРБ, нито в БСП. Това щеще да бъде страхотен имиджов удар по Нинова и партията, която в последните години непрекъснато ни убеждава, че една от основните ѝ цели е да се смени модела, който ГЕРБ наложи в държавата. Нинова щеше да бъде заподозряна в съглашателство с Борисов, а БСП щеше да бъде наредена до всички формации, които след партньорство с ГЕРБ ближат раните на своето обезличаване. Такава широка коалиция на съгласието, в името на държавата, за която и Доган говори от две години, днес в България не може да се случи, за съжаление. Недоверието между политическите сили е на такива критични нива, че нормалният диалог е изключен и очакването, че на първия завой партньорът ти може да те предаде, минира каквито и да е идеи за общо управление.
Второ – ако БСП беше взела мандата и да започне консултации, чийто резултат е предизвестен, тя щеше да наруши собствените си конгресни решения, че се бори час по-скоро да бъде сложен край на властта на ГЕРБ. Нинова щеше да насрочва срещи с политическите лидери, на които никой нямаше да дойде, понеже в този парламент никой с никого не си говори, всички се мразят и всеки гледа да удари другия.
Медиите напоително щяха да показват чакащата Нинова и неидващите партньори... Един тъжен театър за неслучилия се диалог, в който столетницатта щеше да е жертва на собствената си недалновидност. Няма политическа логика БСП да си причини сама това унижение.
Ако пък БСП беше извадила и имена на министри, то те веднага биха се превърнали в медийна и политическа дъвка. Този парламент е толкова болен, че самоунищожението е единствената движеща сила в неговия кратък живот.
Да, тъжко е, когато политическата класа на една страна е изправена на ръба заедно с държавата, заради омразата, която я води, но такава е реалността днес в България. Трябва да извървим докрай този трънлив път, докато разберем, че анти-съществуването не може да е държавническа позиция.
Още по-тъжно е, че в последната седмица преди Великден се пропиляха няколко шанса да се удължи животът на парламента, за да могат да се приемат някои жизнено важни за обществото решения.
Хем всички политически лидери искаха 45-ото Народно събрание да може да работи поне месец-два, някои мечтаеха дори до края на годината, хем всички с действията си фактически го убиха. Бързаха през глава да взимат и да връщат мандати и така на практика прекратиха съществуването му.
Дали го правеха нарочно или не познаваха детайлите и тънкостите на парламентарната рулетка, нямам обясненние, но работата на парламента видимо спешно бе съкратена.
След отказа на ГЕРБ, президентът Радев необяснимо бързо обяви втория мандат за „Има такъв народ”, а можеше спокойно да го забави със седмица. Трифонов пък още по-бързо му го върна, сякаш му пареше под краката, макар че и той имаше конституционния прозорец да го задържи 7 дни, преди да изпрати „пощенския гълъб” в образа на шампионка по шах.
Когато конституционната рулетка спря пред третата възможност, държавният глава разполагаше със законното основание да пристъпи към реализацията ѝ не след Великден, както го обяви, а след Гергьовден - ако наистина искаше да даде възможност на парламента да има още три работни дни.
Но вероятно, воден от желанието си час по-скоро да види Борисов свален от власт и да започне да управлява реално, Радев действаше припряно, на моменти дори необмислено. И така „подреди” минното поле, в което в следващите два месеца ще работи неговият служебен кабинет – без актуализиран бюджет, без пари за посрещане на икономическите и социални последици от ковид-кризата, с абсурден Изборен кодекс, който съдържа предпоставки за проваляне на вота. И който, пак много бързо, беше пратен от Радев за публикуване в Държавен вестник.
Сега вече всичко е пито-платено.
Тепърва ще изпитваме на гърба си последиците от грешките.
В Страстната седмица безумието, реваншизмът и желанието за мъст взеха връх над разума и съгласието.
Рекапитулацията от този бесен политически водовъртеж след вота на 4 април е - отиваме на нови избори на 4 юли!
Пък дано Възкресението ни донесе просветление.