Служебното правителство е леко странна гарнитура. Очевидно са търсени баланси по различни линии. Има хора, които можем само да се надяваме да бъдат в редовно правителство. Има хора, които не е ясно кои са и какво правят там. Има и хора, които няма какво да правят там.
Това коментира във "Фейсбук" Христо Христев.
Но за мен в отношението към служебното правителство има няколко важни неща. Първо, всякакви свръх очаквания са напълно излишни и нереални.
Служебното правителство не е същинско управление. То не разполага с политическа база и с време. С всички свои слабости, България е парламентарна република. Управлението е функция на мнозинството в парламента, на това, което мнозинство в парламента може и не може да направи. Не на моментното заемане на висша държавна длъжност, просто защото Х е на висша държавна длъжност.
Второ, понеже съм бил част от кабинета на министър-председателя в едно служебно правителство, искам да кажа, че администрацията не взема особено насериозно служебните правителства, а те за 2 месеца нямат много лостове да въздействат реално върху администрацията. Докатo служебното правителство се опита да се пребори с елементарното вършене на работа от администрация, двата месеца са изтекли...Трето, в управлението лесно се назначават хора, които имат добро CV, когато искате там просто да има хора с добро CV.
Дали и доколко тези хора разбират от политически отношения, публичен процес и управление, особено в българска среда, това е съвсем друг въпрос. И това че някой има чудесно CV, успял е в своята професионална области или има добър общ профил изобщо не гарантира, че той ще бъде успешен държавник или управленец.
Четвърто и последно, България е дълбоко блато. Блато, което много трудно може да се пресуши и оздрави, защото заблатяването е с много дълга история. И изобщо не сме застраховани инак добронамерени служебни министри да назначават откровени корумпета и типични паразити на публичен терен на ключови позиции и за това вече започват да се прокрадват сигнали.
Защото все пак сме в България. Така че, да подходим към ситуацията трезво, с разсъдък и без излишни очаквания. Ако бъдем приятно изненадани, това ще бъде чудесно.
И да не забравяме нито за миг, че истинско управление и реална промяна, може да имаме след 11 юли, ако акълът ни е на място, когато гласуваме за следващия парламент.