Клетата ми скъпа България... Какво сторихме с теб?!
Под флага с полумесеца турски военни колони прекосяват страната. Техниката и личният състав можеше да бъдат натоварени на влакове или на баржи, но ние ги пуснахме да газят родната земя, почернена от петвековното робство... Съседите никога не са криели, че приемат нашата независимост за недоразумение и само чакаха сгодния момент да поправят тази грешка. Тях още не ги посрещат по градове и паланки с хляб, сол и цветя, но и това ще стане скоро. Тук под благосклонния поглед на властта петата колона разширява анклавите си. Българското самосъзнание изчезва.
Сега съюзниците бързат на учения, на които ще отработват нападение срещу Руската федерация. Ние също участваме в тези провокации... Припкат поробените след поробителите... Кривят се изтърсаците на НАТО, пускат лиги и хулят братята – освободители, защото за друго не им стигат плитките умове и силиците. Такъв позор си навлякохме. 143 години след онзи светъл Трети март доказахме, че сме недостойни да имаме държава.
Случващото се пред нашите очи е съдбоносно, но малцина го забелязват. Как можахме да повярваме, че извечните кръвни врагове на България са станали наши първи дружки?! Всякаква пасмина се кланя на Херовица и другите чужденци, засвидетелства им верноподанически чувства. Дори БСП е в навалицата.
Съюзническите отношения не бива да са в ущърб на националните интереси. Ако се присъединим към ненормалниците, тръгнали да избиват и грабят руския народ, комуто дължим много, нас ни чака гибел.