Един месец измина, откакто президентът Джо Байдън обяви пълно и безусловно изтегляне на американските войски от Афганистан до 11-и септември. Тази седмица американците напуснаха и летището в Кандахар. След тях напускат и натовските им съюзници. За този месец се случиха достатъчно неща, от които да си проличи наследството, което световната суперсила оставя след себе си след 20 години военни усилия: ежедневни кървави атентати, засади и офанзиви и хиляди нови бежанци.
За САЩ и съюзниците им войната приключва. За афганистанците краят ѝ не се вижда, смята Кейт Кларк - директор на Afghanistan Analysts Network. Г-жо Кларк, талибаните засилиха офанзивите си в Хелманд, Кандахар и достигнаха на 1 час път с кола от Кабул. Дали това е опит да спечелят повече козове на бъдещи преговори или по-скоро подлагат на изпитание афганистанската армия?
„Можем да спорим за ролята на американските войски в Афганистан през последните 20 години, но, каквото и да са направили през тези две десетилетия, през последните години те бяха главният възпиращ фактор, заради който талибаните не предприемаха масирани офанзиви срещу големите градове. Просто защото талибаните са уязвими спрямо американските въздушни удари. Сега този възпиращ фактор го няма. Още щом президентът Байдън обяви изтеглянето, бе ясно, че стратегията на талибаните ще се промени.
Откакто през 2019 година започнаха мирните преговори в Доха с посредничеството на американския пратеник Залмай Халилзад, за мен бе ясно, че талибаните залагат преди всичко на военната карта. Те се съгласиха да преговарят, но само за да видят какво ще изкопчат с преговори. И постигнаха доста неща - освобождаване на талибанските пленници, оттеглянето на американците. Начинът, по който американците подходиха към мирния процес, засили талибаните и отслаби афганистанското правителство.“
Мислите ли, че Афганистанската национална армия няма да издържи и ще се срине под натиска на талибаните? „Не мисля така. Според мен талибаните подценяват афганистанската армия. Да, тя наистина има сериозни проблеми, особено с корупцията сред висшите офицери. Да, талибаните са по-сплотени и с по-висок дух. Но все пак афганистанската армия не е малка сила, а и съпротивата сред афганистанците е по-голяма, отколкото талибаните си мислят. През 90-те години те превзеха по-голямата част от страната без бой. Не мисля, че това ще се случи отново.“
А и вече не могат да твърдят, че се бият срещу чужди нашественици... „От доста време вече не могат да твърдят това. Погледнете кой убива и кой умира в тази война - това е война между афганистанците поне от 2015 година, когато приключи мисията на ИСАФ - Международните стабилизиращи сили в Афганистан. Американците продължиха и след това да играят важна роля, но огромното мнозинство от тези, които загиваха, бяха афганистанци. Когато чужденците напуснат окончателно Афганистан, наистина вече няма да има оправдание убийствата да продължават.“
Десетки момичета загинаха при троен бомбен атентат срещу училище в шиитски квартал на Кабул миналата събота. Вчера, въпреки обявеното примирие за Рамазан Байрам, взривиха джамия, отново с много жертви. Не показва ли това, че групировки като „Ислямска държава“ се засилват в гражданската война? Ако се стигне все пак до мир между правителството на Гани и талибаните, ще позволят ли тези групировки истински мир?
„При талибаните йерархията и принципът подчинението са много строги. Местните командири имат известна свобода за действие, но ако талибанското ръководство иска нещо, то се изпълнява - виждали сме го в миналото. Не бива да изключваме, че атентатът при училището е бил одобрен от талибанското ръководство. Сред талибаните има такива, които биха искали да убиват шиити.
Ако извършителите са от групировката „Ислямска държава“ - да, те не са под контрола на талибаните и враждуват с тях. В същото време обаче трябва да се има предвид, че талибаните, атакувайки цивилни, създават условията, в които тази групировка може да оперира.
Така че, дори ако групировката „Ислямска държава“ наистина стои зад бомбените атаки, талибаните си остават основната бунтовническа сила. И ако те сключат трайно примирие, тези бомбени нападения или няма да се случват, или извършителите им ще бъдат разкривани доста по-лесно.“
Какви са шансовете за мирната конференция, която трябваше да се състои миналия месец в Турция, но бе отложена?
„Нулеви. Мисля, че шансовете са нулеви.“