Г-н Фараж, FU*K OFF

Има нещо ужасно сбъркано в нашето общество. И то не е в констатациите, които Фараж направи за България. Сбърканото е, че ние им се радваме.

 

Изпитвам нарастващо притеснение, когато гледам, че най-популярните статии и новини в българските социални медии са именно тези, в които някой ни нарича тъпи, малоумни, непрокопсаници, пропаднали, олигофрени. В същото време, когато някой открои наша добра черта или ход, веднага ние го заклеймяваме като платен пропагандатор, прокарващ съмнителни интереси, под презумпцията, че нищо положително не съществува в българския народ и икономика.

 

А думите на г-н Фараж бяха върхът на цинизма и фактът, че българите ги прегърнахме с такава възхита, а нито един български политик не реагира, е просто необясним за мен.

 

Нека, все пак, видим какво казва г-н Фараж за България и дали отговаря на истината:

 

Той започва с твърдението, че 50% от българите живеят под прага на бедността. Според НСИ, 22.4% от българите живеят под прага на бедността, което е с 0.2% повече от живеещите под прага на бедността във Великобритания. Г-н Фараж лъже, преувеличавайки повече от два пъти.

 

Второто твърдение на Фараж, е че средната работна заплата в България е 200 евро. Според НСИ, на национално ниво, средната работна заплата към третото тримесечие на 2012 година е 765.5 лева. Най-ниската средна работна заплата е във Видин, 510 лева. Г-н Фараж лъже, преувеличавайки около два пъти, като в нито една българска област няма средна работна заплата от 200 евро.

 

Третото твърдение на Фараж е, че българските пенсионери получават 100 евро пенсия. Ако допуснем, че той говори за средната пенсия, то към края на 2012 година, тя е 271 лева. Г-н Фараж отново лъже, въпреки че този път преувеличава само с около 30%.

 

Четвъртото твърдение на Фараж, е, че България е държава в ужасно състояние. Нормативната преценка „ужасно“ е трудно да се измери, но и трудно би се намерил показател, по който, България да е в долната половина на света. А относно динамичното развитие на икономиката, Великобритания има много по-критични структурни показатели като инфлация и ръст на брутния вътрешен продукт, от България.

 

Петото твърдение на Фараж е, че съдебната система не е независима, а мафията управлява икономиката. Тук, той има повече право, тъй като проблемите в съдебната ни система са сериозни, а според всички проучвания за корупция, пропадаме като камък. Въпреки това, отново не сме в долната половина на световните класации.

 

Аз пък искам да отвърна на г-н Фараж в негов стил:

 

Великобритания е държава, в която 22.2% от населението живее под прага на бедността, което е равностойно на процента в най-бедната страна-членка на ЕС – България. Два милиона и половина деца във Великобритания живеят под линията на бедността.

 

Брутният Вътрешен Продукт на глава от населението във Великобритания през 1997 година е 119% от средното за Европейския Съюз, а през 2011 година е вече 109%. БВП на глава от населението в най-бедната страна членка на ЕС, България, през 1997 година е 26% от средното за ЕС, а през 2011 година е вече 46%.

 

Средният доход във Великобритания през 2011 година спада за една година с 3.1%, а средният доход на домакинство – с 5.7%. Това е рекорден спад от 1981 година насам, което поставя жизнения стандард във Великобритания под нивата през 2004 и 2005 година.

 

Великобритания е една от малкото държави в Европейския Съюз, която премина през рецесия с двойно дъно и към началото на 2013 година е с висока степен на вероятност да премине през рецесия с тройно дъно.

 

Инфлацията във Великобритания е над средната за Еврозоната от 2005 година насам, като печатенето на пари, за разлика от САЩ (засега), се превръща в реален проблем, тъй като инфлацията достига до впечатляващите 4.5% през 2011 година.

 

Безработицата във Великобритания достига своя пик към края на 2011 година, когато рекордните за 17 години, 2.7 милиона граждани, са безработни и търсят работа. Безработните към момента са 2.49 милиона, като намалението е почти символично, показвайки пълния провал на английската политика за кейнсианско стимулиране на икономиката.

 

Колко пъти сте чували нихилизма, че „никъде по света го няма това“ или „България е най-зле“?

 

Ами, искам да ви кажа, че аз, като икономист, не се сещам за нито една класация, в която България да е в долната половина на света, като класациите, в които не сме в горната 1/3 по положителен признак се броят на пръстите на едната ръка. И в повечето от тях сме влезли през последните 4 години (като корупция и свобода на словото, например). Да, България има критични проблеми и не се справя особено добре със сфери като здравеопазване, образование, пенсионно осигуряване и борба срещу корупцията, но има десетки държави, които са в далеч по-критично състояние от нас. Светът е много по-широк, отколкото ни се струва.

 

Далеч по-притеснителен е фактът, че българите с такава готовност прегръщаме и поставяме на пиадестал не само националния си нихилизъм, но и оплюването на нашата държава от чужди политици, гонещи своите собствени политически интереси. Чудя се, дали индийските политици биха стояли безучастно, ако Фараж им каже, че икономиката им се управлява от мафията? Защото, по всички международни проучвания, Индия е по-корумпирана от България? В България, ние сами си поставяме юздите и ограниченията.

 

Докато хората в успяващите икономики вярват, че небето е лимитът, в България се натискаме един – друг в казана, бидейки убедени, че нагорещеното му от адския огън дъно, би трябвало да е лимитът, който изцяло по наше желание да ни изпече дупетата. А, всъщност, нашият адски казан, дори не е в Ада.

 

Така че, г-н Фараж, FU*K OFF. 

 

Следващият път, когато решите да отправяте критика към нас, първо погледнете собствената си къщичка. Или поне недейте да лъжете, като дърт... политик.