"Излиза, че съм гласувал за Слави Трифонов още преди 20 години". С тези думи живеещият във Франция писател и журналист Божидар Чеков ни предостави свое Отворено писмо до Слави, писано по повод удостояването на шоумена с приза "Мъж на годината" за 2001-ва. Предоставяме ви писмото, публикувано в книгата на писателя "Третият светилник", издадена през 2002 г.
Уважаеми господин Слави Трифонов,
Честито и да ви е на хаирлия! След като се почерпите, да не оставите обаче днешната работа за утре. Че България сега цяла вази гледа.
За разлика от Европа ние редовно и прилежно си избираме мъже на годината. Говори се, че кола, телевизор и жена само след употреба може да се опознаят дали ги бива. Така и с българските мъже на годината. Някои са високосни, други са чист буклук. Подозирам че народът ни този път гласува за вас напук на управляващите. И на новите и на старите и на хамелеоните и на ветропоказателите. Гладни и жадни за справедливост, лишени от съдебна система, българите превърнаха избирателната бюлетина в гилотина. Дано благодарение на хора като вас политолозите да проумеят, че в България не се гласува за Управляващи, а за Оправия, което съвсем не е едно и също.
Извън юздите на МВФ, настрана от партийния капитализъм, вие сте първото истинско доказателство за наличие на обществено мнение в България! Постижение много по-ценно от стипендия в Лондон. То ви позволява да сурвакате с коприва висшестоящите величия и да им пречите да се самозабравят. Не са един и двама вашите почитатели, които потриват ръце при мисълта, че получената шампионска титла може да раздвижи духовете така, както го стори първият български мъж на годината, самоизбрал се точно преди 240 години. Навремето Хилендарският монах, също като вас посочи някои наши национални слабости и събуди заспалия и забравен народ. Той нямаше нито банка, нито пресгрупа. Няколко книжлета, написани на грапава хартия с паче перо, на собствени разноски. Разпространител – едноличният свещеник Паисий. Пазар – огромен: главундерите на слабоумните мекерета. Баш вашият терен на действие.
Вече 12 години в страната ни едно се говори – друго се прави. Старобългарската дума приобщаване, мастити политици заместиха с латинската "интеграция". Така по селата никой не разбра за какво става дума. В магазините всичко има, а половин България си е скръстила ръцете в бездействие. Витрините са пълни с чужди стоки, а безработицата бие европейските рекорди. Колкото повече внасяме, толкова по-малко изнасяме. Управниците взимат заеми, децата им получават стипендии, а парното става по-високо от заплатите на простосмъртните. Европриобщаване, ама заднешката. Вместо ние да влизаме в Европа, тя ни вкара стоките си и ни закова на място с борчове. Успокояват ни със свободата на пътуването, пречки нямало! Заживяхме в европейското благоденствие както Хитър Петър, що яде миризмата на скарата с комат хляб.
Кой освен Слави Трифонов може да обясни, че чуждите стоки по витрините са видимата част на една добре разработена победоносна икономическа система? Че за всяко пласирано кило извън европейския пазар, износителят получава финансово насърчение? Докога ще сме лапни-шараните на Балканите?
По-старите седесари си спомнят 60-те години, когато 7-ма американска флота беше хвърлила котва пред Бейрут. Списанието "Плейбой", изпъстрено с мадами по жартиери със цици като балони, разнообразяваше горещите нощи на матросите. След Виетнам американската комуникационна техника премахна необходимостта от хартиената еротика и акциите на "Плейбой" се стопиха като сняг на слънце.
Наскоро находчив гръцки издател обаче, усетил че не всеки българин има достъп до "парещ интернетов сайт", закупи правата на "Плейбой" за жълти стотинки. След това подобно износителите на месо и зеленчуци, уреди получаването от европейската комисия на "помощ за износ на печатна европейска култура" в... България. На всеки пласиран в родината брой – по една брюкселска пара ще влиза в джоба на гръцкия издател. Точно както с немското свинско и френското телешко. Ако той успее да залее страната ни с руски и бразилски стриптийзьорки на гланцова хартия, за българските издатели на списания ще останат само просешките тояги, същите на които се подпират родните козари и овчари. Тогава от Брюксел високомерно ще вдигнат рамене:
"Как да ви приемем?
Не стига че сте бедни, ами сте и глупави!"
С уважение и надежда:
Божидар Чеков