На 23 юни (сряда) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет избра нов ръководител на Специализираната прокуратура да бъде Валентина Маджарова. Маджарова беше единствен кандидат за поста, решението беше единодушно, а изборът беше съпроводен от протест пред сградата на ВСС.
Още в сряда от ФАКТИ разговаряхме с Георги Георгиев от БОЕЦ, който предупреди, че чрез избора на Маджарова, „мафията се опитва отново да инсталира свое прокси на един много ключов пост, за да си осигури безнаказаност за извършените престъпления”.
Днес от ФАКТИ продължаваме разговора за избора на Валентина Маджарова и за специализираното правосъдие с гражданския активист Николай Неделчев.
Коя е Валентина Маджарова, какви спорни моменти можем да открием в публичните ѝ прокурорски актове, свързани с Цветан Цветанов и Иван Гешев, защо след избора на Гешев за главен прокурор отново наблюдаваме „състезание с един кон“ и избор при единствен кандидат – разговаряхме с Николай Неделчев по тези въпроси. Припомняме, че през юли 2020 година Неделчев спечели дело по Закона за достъп до обществена информация, а решението на съда задължи Инспектората на ВСС да публикува доклада си по аферата „ЦУМ-гейт“. Неделчев е активен участник в протестите на инициатива „Правосъдие за всеки“, съмишленик на гражданско сдружение БОЕЦ, активист на „Да, България“ още от нейното създаване и настоящ член на партията.
Разговорът започна отдалеч – от създаването на специализираното правосъдие у нас.
„Специализираното правосъдие за мен се изроди в нещо, което не трябваше да бъде. Неговото създаване по начало беше мотивирано със становище на Европейската комисия, със CVM механизма (б.р: Механизъм за сътрудничество и проверка), но това е дълбоко подвеждаща и некоректно подадена информация. Никъде в CVM механизма и докладите по него не става въпрос да се създаде специализиран съд и прокуратура. Става въпрос за специализация на разследващите органи от досъдебното производство. Такива специализирани отдели може да има във всички 30 окръжни прокуратури в България. Не се направи това обаче. Вместо това Борисов и компания решиха да създадат изцяло нов съд. Този съд според мен изначално беше конституиран по един много притеснителен начин. Там масово се командироваха районни съдии, районни прокурори, бивши районни прокурори от провинцията, включително от доста затънтени места и градчета. По начало в този съд трябваше да попаднат най-признатите съдии и най-изтъкнатите професионалисти. Случи се тъкмо обратното. Дори със стимула на свръхвисоките заплати, те не успяха да намерят действителни кандидати, а напълниха този съд с районни магистрати. Много районни прокурори също станаха съдии, което е доста притеснително. Така имаме прокурор от едната страна – като обвинител, имаме и доскорошен прокурор във функцията на съдия. Това е много притеснително“, смята Николай Неделчев.
„Прави впечатление, че в т. нар. „избори“ в Прокурорската колегия на ВСС, които не са никакви избори, а просто инсталиране, назначаване, като цяло състезанията са с един кон. Това е изключително странно. Нещо повече – там изцяло се гласува анблок. Ако някой си направи труда да проследи заседанията и протоколите на тази Прокурорска колегия, ще види, че там винаги се гласува анблок, няма дебати, няма противоположни мнения, винаги пръв се изказва главният прокурор, а всички следващи изказвания и мнения са в унисон с неговото мнение. Тоест главният прокурор задава тона, а след него се папагалства – повтаря се казаното от него, просто с други думи. От чисто външна гледна точка на обективен външен наблюдател, тази Прокурорска колегия е безсмислена, защото тя не е нищо повече от Иван Гешев, умножен по десет. Или Сотир Цацаров, умножен по десет – клониран десет пъти“, каза още той.
На въпроса дали проблемът идва от конкретния главен прокурор или е по-скоро системен, Неделчев отговори: „Проблемът далеч не е от дадения човек. Проблемът е системен, защото тази свръховластена фигура на главния прокурор е заложена с изключително високи правомощия, бих казал, извънконституционни правомощия. Никъде в Конституцията не фигурира институт на главен прокурор, както няма и главен съдия. Структурата на Прокуратурата трябва да е огледална на структурата на съдилищата – след като няма главен съдия, защо трябва да има главен прокурор? И защо той има такива безгранични правомощия?
Извън това, не може да се подценява и ефектът от конкретната личност. Преди време имахме Филчев, който се оказа, че май е за освидетелстване. След това се появи Цацаров, който стана изключително активен политически играч. В комбинация със своята лична отмъстителност и злопаметност, се превърна в крайно неподходяща фигура за такъв високоовластен пост. След това се появи Гешев, който считам, че въобще не е нужно и да го коментираме като морал, етика или по-скоро отсъствието на такива“.
Разговорът премина към конкретния избор с един кандидат – избора на Валентина Маджарова за административен ръководител на Специализираната прокуратура. „Ако човек знае как да проучва, къде да гледа и какво да чете, тогава бързо се разбира, че Валентина Маджарова фактически не се е появявала в съдебна зала по никакви дела, различни от дела срещу бежанци в град Средец, близо до границата с Турция. Тя има много такива дела, даже при избора ѝ с това я похвалиха. Аз много съжалявам, но какво общо има това с корупционните престъпления, с ДДС измамите, със сложните, комплекси престъпления, които Специализираната прокуратура трябва да разследва? Тя няма явяване в съда по нито едно такова дело. Не е известно и да е писала обвинителен акт по такова дело. Възниква резонният въпрос какво всъщност е постигнала Валентина Маджарова, че се оказа най-подходяща за първия пост в Спецпрокуратурата?“, коментира Николай Неделчев.
„Казва се, че магистратът и прокурорът най-ясно говорят чрез актовете си. Направихме си труда да се доберем до няколко нейни ключови актове – прокурорски постановления, които всъщност се оказва, че са постановления за отказ от досъдебно производство. Те са изключително ключови. Едното е за лицето Цветан Цветанов. Другото е не за кого да е, а относно лицето Иван Гешев“, продължи той.
Стигаме до вероятно най-интересната част на разговора - спорните моменти във въпросните постановления, които Неделчев обясни: „Постановлението за случая с Цветан Цветанов, което аз в момента имам пред себе си, е изключително притеснително, защото то изцяло игнорира връзката на Цветанов със законовата поправка „Артекс“. Не може ти да си вносител и автор на такава поправка, твоята парламентарна група да гласува поправка, която санира изтеклото разрешително за строителство на „Златен век“, и в замяна на това ти да получаваш буквално за без пари изключително апетитен имот. Прокурор Маджарова тотално е игнорирала всичко това. Това се нарича базисна некомпетентност по фактическия състав на потенциално неправомерното деяние – тоест неудобните факти изцяло се игнорират. Тя дори не си прави труда да ги коментира. Преди две години „Апартаментгейт“ разтърси държавата, а всички бяха „изпрани“. Има аналогични постановления на други прокурори за всички други участници, не само за Цветанов, който в крайна сметка после плати политическата цена“.
Още по-проблематично обаче е постановлението на прокурор Маджарова относно самия Иван Гешев, смята Неделчев. „Цветановци има много, но главният прокурор е един. Датата на постановлението на Маджарова относно Гешев (и то е пред мен) е 8 ноември 2019 година - броени дни преди той да бъде инсталиран за главен прокурор на 24 ноември 2019 година. Маджарова явно много е бързала да „изпере“ Гешев, така че той с изцяло чисто дисциплинарно досие, да бъде избран за главен прокурор. Проблемите в това постановление са много. Делото „Недосегаемите“, което всъщност Иван Гешев разцепи на две – „Недосегаемите“ 1 и „Недосегаемите“ 2, беше докарано докрай само в първата част, като тя е за по-лекото престъпление. Хората се разминаха с условни присъди, възстановиха някаква много малка сума в бюджета, а огромначата част от сумата – над 100 милиона източено ДДС, по никакъв начин не се възстанови. Това означава, че е абсолютно незаконно да се сключва споразумение, особено за такава огромна невъзстановена щета. Споразумение може да се сключва само тогава, когато щетата е възстановена, ако не в 100-процентов, то поне в огромен размер.
Валентина Маджарова не вижда никакъв проблем в това споразумение. Фактът, че тези 100 милиона лева са безвъзвратно загубени за бюджета за нея не е никакъв проблем. Делото въобще не стига до съд, бидейки разцепено на две от Иван Гешев. Втората, по-важната половина, е смачкана. Това е първият проблем с това постановление на Маджарова.
Вторият проблем с постановлението, който също е много сериозен дефект, е, че тя твърди, че да, действително е имало някакви аудиозаписи, които запечатват пазарлъците на Гешев с т. нар. Владко и другите подсъдими и обвиняеми, но понеже това били нерегламентирани записи, те трябвало да бъдат игнорирани. Прокуратурата има една дългогодишна традиция в това отношение – всеки запис, който не ѝ изнася и който тя не иска да пипне дори с ръкавици, просто се казва, че е нерегламентиран и точка, дотам. Помним „Ало, Ваньо“, помним Мишо Бирата, помним „Двете каки“, помним „Ти си го избра“. Примерите за такива записи за десетки. Всеки път единственото, което Прокуратурата си прави труда да каже, е, че това е нерегламентиран запис. Въобще не ги интересува съдържанието. Ако един запис уличава някого в престъпление, то тогава централният проблем е това неправомерно деяние, а не кой е правил записа. Има и практика на съда в подобни случаи. Маджарова извършва едно много тежко нарушение като прокурор, игнорирайки тази фактология и съдържанието на този запис.
Третият много важен проблем с нейното постановление е, че тя тотално игнорира друга ключова фактология - онази реплика, записана черно на бяло между двама подсъдими, че има едни 50 хиляди Иван Гешев да оправи делото. Тук вече говорим за потенциално престъпление срещу правосъдието, за потенциално корупционно поведение. Прокурор Маджарова не се интересува от тази реплика. Все едно тази реплика не съществува. Като гражданин задавам въпрос защо тази реплика не е важна и мисля, че повече хора трябва да задават този въпрос. Защо Прокуратурата се прави на глуха и сляпа по отношение на тази реплика, при положение, че е записана в протокол от открито съдебно заседание? Това са изключително тежки пропуски на Маджарова като прокурор, които очевидно са умишлени, разбира се. Фактът, че пропуските са умишлени утежнява нещата допълнително“, обясни Николай Неделчев.
В края на разговора Неделчев коментира очакванията си какво би могло да се случи, ако намеренията за закриване на специализираното правосъдие се осъществят. „Георги Ушев – председателят на Апелативния специализиран наказателен съд, който никога никъде не се появява по медиите, за една седмица се появи три пъти. Той каза, че магистрати като неговите колеги в Апелативния спецсъд ще трябва после да се върнат на много ниско ниво. Неговите колеги стоят командировани от районни съдилища. Когато ти си командирован, не виждам никаква пречка да се върнеш да бъдеш районен съдия, какъвто си бил по начало. Тези хора не са печелили конкурс за по-високото ниво, просто шефът – в случая шефът Ушев, ги е командировал с две нива по-горе. Същото важи за Спецпрокуратурата. Г-жа Маджарова е работила в Районна прокуратура град Средец, а след това в Шумен. Аз съм сигурен, че и в Шумен има какво да се разследва“, каза той.
„Не виждам нищо лошо в това всеки да се върне откъдето е дошъл и да бъде така добър да спечели някакъв конкурс. Конкретно в случая на Маджарова мисля, че беше спечелила конкурс, но в огромното мнозинство от случаите става дума за масово командироване. Например г-н Ангел Кънев от Районна прокуратура в град Елхово, настоящ зам.-шеф на Спецпрокуратурата. Най-фрапантният пример, който мога да дам е Франтишек – командирован от Силистра в Софийска районна прокуратура, след това командирован от нея в Софийска градска прокуратура, от нея командирован в Спецпрокуратурата, от нея в Апелативната спецпрокуратура и отскоро във Върховна прокуратура със заплата 6000 лева. Това е наниз от командирования без нито един спечелен конкурс. Това са верните хора. Това са хората, които изпълняват поръчките“, завърши Николай Неделчев.