Католическата църква твърди, че е най-старата институция на света. Но мирогледът ѝ е също толкова остарял и противоречи на ценностите на свободните и демократични общества, смята Александър Гьорлах.
Католическата църква твърди, че е най-старата институция на света. Но мирогледът ѝ е също толкова остарял и противоречи на ценностите на свободните и демократични общества, смята Александър Гьорлах.
До неотдавна на въпроса защо кръщават децата си, мнозина отговаряха: “Заради ценности, които получават по този начин”. Зад това мнение стоеше едно разбиране, което руският писател Фьодор Достоевски формулира така: “Ако няма Бог, всичко е позволено”.
На какво ни учи религията?
Изследване, публикувано през 2015 година, трябваше да сложи край на тази представа. Авторите от седем държави, сред които Катар, Китай, Южна Африка и САЩ, стигнаха до заключението, че децата, които са израснали в нерелигиозни семейства, споделят повече и са по-открити от религиозните деца. Изследването разбуни духовете. Методологията, която учените използвали, не била достатъчно валидна. Но въпросът кои ценности възпитава в религията продължава да е така актуален и все още не е намерил своя еднозначен отговор.
Нов закон в Италия цели да осигури равнопоставеност на хората, които не са хетеросексуални. Ватиканът се възпротиви по дипломатически път и настоя за промяна в законопроекта, чиито автори са социалдемократите. Уповавайки се на религиозната свобода, Светият престол се опитва да постави италианската република обратно в орбита на религията. По-конкретно, католическата църква се опасява, че ще бъде залята от оплаквания на консервативни родители, в случай че католическите училища в страната вече не могат да следват само хетеронормативността, определена от Бог, но също така трябва например да участват в национални кампании срещу хомофобията.
Не е ли една от ценностите на християнството, дори християнски дълг, да се застъпваш за тези, които са дискриминирани? Да, би бил, но: Религии в края на краищата не са просто милосърдие с догматични устои, а религиозни конструкти, които придават божествени качества на определени елементи от реалността. Затова и католическата църква, както и други религии като ислямът и будизмът, виждат едно нормативно качество в брака между мъж и жена.
Тази нормативност се основава на атавистичната представа, че без възпроизводство съществуването на обществото и по този начин на съответната религия е в опасност.
Поради тази причина в монотеистичния свят сексуалността е регулирана: всичко, което се случва извън брака и не между мъж и жена, е грях. В будисткия свят подчинението се установява чрез връзката с предците, които са ритуално почитани. Без деца линията на семейството увяхва, което там се смята за стигма.
Когато религиозните догми се сблъскат с ценности на свободата и демокрацията
Затова и религиите, които са изградили своя мироглед в ранните години на човешката цивилизация и го следват и до днес, изпадат в противоречие с разбиранията и неоспоримите истини на свободния и демократичен свят. Науката не само преподава, но също така разкрива и доказва разнообразието на човешките взаимоотношения, сексуалните нагласи и различните житейски планове, които произтичат от тях, ако то бъде позволено.
Възрастните хора помнят, че нормите, наложени от църквата, са предизвикали и големи страдания за хетеросексуалните. Така че става въпрос не само за защитата на малцинствата, но и на онези, които просто са обявени за мнозинство от църковното учение, без да бъдат попитани дали са съгласни.
Религиозните схващания, които противоречат на модерните научни открития и на мирното съжителство между хората, нямат място в свободните общества. Това включва и религиозните ценности, които Ватиканът се опитва да наложи на италианците. Защото според католическата вяра мъжът и жената не са равни. И хората, които не са хетеросексуални, са по-малко значими, тъй като не се размножават в името на Господ. Подобен възглед за света всъщност няма място в училищата. И децата трябва да бъдат пазени от такива абсурдни и грешни идеи, защото те противоречат на ценностите на свободните и демократични общества.
Александър Гьорлах е лингвист и теолог, старши научен сътрудник в Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни изследвания към Университета в Кеймбридж.