Окончателно ли залязва вече Бойко Борисов и ще позволи ли този изборен резултат съставянето на стабилно управление?
Йохана Даймел: По всичко личи, че с гласовете на българите от чужбина „Има такъв народ“ на Слави Трифонов ще изпревари ГЕРБ. Във всички случаи това е много горчива новина за Бойко Борисов, но аз не бих го отписала съвсем. След всичките скандални разкрития напоследък за мен е необяснимо защо ГЕРБ не се срина още повече. Говоря за златните кюлчета, за скандала с подслушванията и за милиардите, предназначени за приближени на Бойко Борисов. След всичко, което беше извадено на бял свят от служебното правителство, а и след американските санкции по закона „Магнитски“, за мен резултатът на ГЕРБ е изненадващо добър. Изглежда, че в най-бедната страна в Европа и в условията на пандемия е смело да се мисли за големи политически промени, които обаче не бива да се отписват.
Защо ГЕРБ имат все още толкова много верни избиратели? Едно от възможните обяснения е това, че откакто е на власт от 2009 година насам, ГЕРБ са успели така да се циментират, че за много избиратели лоялността към тази партия е важна за собственото им благополучие. Имам предвид това, че ГЕРБ спечели и последните общински избори през 2019 година и управлява страната и на местно ниво. По всичко личи, че мнозина междувременно добре са се уредили. Да вземем например административния апарат и административните услуги: вероятно тези обвързаности с ГЕРБ се изплащат добре. Тази непроницаема плетеница от зависимости и лоялности ще бъде огромно предизвикателство за всяко правителство, което не е на ГЕРБ.
А това прави още по-важен въпросът за въвеждането на електронно правителство и още по-опасна идеята на Слави Трифонов за мажоритарен избор. Последното ще засили тези зависимости и шуробаджанащината още повече. Освен това не бива да забравяме, че Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ все още са смятани за проевропейски и се ползват с благоволението на ЕНП. Борисов добре се продава като приятел на Меркел. Но тя вече си отива. А дали Ердоган е подходящата алтернатива? Следващото правителство, ако приемем, че такова бъде съставено, ще има или много крехко мнозинство с участието на протестните партии, или ще бъде правителство на малцинството. И в двата случая то няма да бъде стабилно. Накратко: намираме се там, където бяхме и през април - с няколко мандата повече за „Демократична България и „Има такъв народ“. И политическата нестабилност ще продължи.
Две партии подобриха резултата си от предишното гласуване на 4 април – ИТН и ДБ. Това ли са истинските победители на тези избори? И очаквате ли тези формации плюс ИСМВ да съставят коалиционно управление?
Й. Даймел: Спечелените повече гласове за ДБ заслужават признание, но те не са истинска голяма стъпка напред. Но и с гласовете на диаспората в чу,жбина ДБ няма да се доближи до резултата на ИТН и ГЕРБ. Шоуменът Слави Трифонов, който няма програма за управление, е третият самозван спасител на България. Това е сериозен повод за размисъл. Според мен, изборният резултат на Трифонов буди тревога. Правя паралел с Германия и движението на тъй наречените „инакомислещи“ (Querdenker), които покрай пандемията създадоха един вид паралелен свят, демонизират мейнстрийм-поведението, общуват само в социалните медии, обявяват се против естаблишмънта, държавата и нейните институции. Именно това чисто „анти-Борисов“ мен ме тревожи. Защото да си против не е отговор и не създава нищо ново. Също и Христо Иванов трябва със своите идеи, сподвижници и със своята партия да се опита да достигне до гражданите извън големите градове. Трябва да се запита как да спечели и поколението на хората, родени след 1990-а година и да ги мобилизира. Трябва да използва момента и да се опита да ги спечели преди те оконочателно да обърнат гръб на България, за да търсят бъдещето си в чужбина. Ключови теми тук са правовата държава, пандемията и климатичните промени.
Мисля, че трите протестни партии ще опитат да съставят общо правителство на малцинството. Но дали това ще им се удаде и доколко стабилно ще е то - е съмнително. Досега няма съдържателни общности между трите, а те може и да се нуждаят от толериране от страна на БСП. Опасявам се, че България пак ще се управлява от служебно правителство, което ще е още по-силно зависимо от волята на президента Радев и може да бъде впрегнато за негови предизборни цели.
Всички повтаряха колко важни са тези избори, но в изборния ден мнозинството избиратели си останаха вкъщи или пък си карат отпуската. Как ще го обясните? Нима българите не са дорасли за демокрацията?
Й. Даймел: Стотици хиляди протестираха седмици наред през миналата година, а това показва, че искат друг живот, че искат правова държава. Копнежът по демокрация е налице. Лично аз вярвам, че тази сила може да бъде мобилизирана. За целта има нужда от политическите сили, от активно гражданско общество и от медиите. Те трябва да помогнат, за да се разгърнат идеи за бъдещето. Но и ние в европейските институции и в европейските столици най-сетне трябва да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Най-после трябва ефикасно да санкционираме провала на правосъдието, корупцията и пленената държава. Най-после трябва да дадем силно рамо на онези българи, които се борят за едно демократично бъдеще под знака на върховенството на закона.
Дали този път партията на Слави Трифонов ще успее да състави свое правителство? Какви „за“ и „против“ виждате?
Й. Даймел: Самият Слави Трифонов каза, че няма да бъде нито премиер, нито дори народен представител. За мен това е доста абсурдно. Един шоумен, който се прочу със своето политическо предаване, влиза в политиката, но после решава да остане извън политическата система. В това отношение той почти не се различава от Пеевски, който се кандидатира на европейските избори, но после се отказа от мандата. Това си е чиста подигравка с демократичните избори и с парламентарната дейност. Според мен или ще се стигне до много трудно сформиране на правителство, или пък ще наблюдаваме продължение - на президентските избори през есента.
Накъде се е отправила България след тези избори? Виждате ли поводи за оптимизъм?
Й. Даймел: Нека го кажа така: добрата новина е, че национал-популистите и крайно десните няма да бъдат в парламента. Въпреки това моят оптимизъм е доста пестелив. Караницата със Северна Македония беше доведена до максимално изостряне, но това не помогна никому, напротив - в момента сме изправени пред куп развалини. С блокада, която наложи на евроразширяването, България не си спечели приятели вътре в ЕС. Като гледам резултатите от изборите и очакваната политическа нестабилност, аз се опасявам, че и в това отношение (преговорите със Северна Македония – бел.ред.) през настоящата година няма да се предприемат решаващи стъпки и няма да се стигне до решение. Времената на политическа нестабилност винаги са трудни. В момента обаче рамковите условия дори се влошиха. Какво ли ще става занапред с България, която толкова зле се противопостави на пандемията, която регистрира толкова висока смъртност и ужасяващо нисък процент ваксинирани? И кой ли би могъл да усвои и да използва целенасочено финансовите средства, предоставени от ЕС за борба срещу социално-икономическите последици от пандемията?
България ще трябва още да чака настъпването на положителен обрат.
*Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни.
Автор: Емилиян Лилов