Мнение на Елисавета Белобрадова, новоизбран депутат от "Демократична България"
Интересно е как агресивното говорене извън всяка мяра и под всякаква критика е завладяло голямата част от хората.
Това е едно безкрайно “предай нататък”, което се официализира без съмнение при ГЕРБ, а дотогава беше само територия на определени медии.
Започна го Бойко Борисов, подеха го колеги от ВМРО, "Атака" и сие. Персоналният присмех, говоренето на “ти”, думи като “мисирки” и други словесни падения станаха част от нормалността.
Слави Трифонов избягва, когато може, това поведение, но неговите колеги избират по-агресивния тон, за да си придадат тежест, а помня, че преди 15 години, когато се говореше що годе нормално, това не беше необходимо.
Твърдостта може да се усети и във възпитания тон и говоренето на “Вие”. Без да обиждаме публично журналисти или когото и да е.
Лошото е, че малцина са и тези, които запазват присъствие на духа, критикувайки ИТН.
Отвсякъде се леят същите долнопробни персонални обиди, независимо от политическия спектър. Хората се чувстват овластени да наричат други хора “тъпи”, “прости”, “селяни”.
Реално, словесната агресия, превърната в персонални обиди и истерии, е “гласуване” за предходните 12 години.
Никой не е в правото си да се държи така. Никой не е достатъчно добър, че да е високомерен. Обикновено истински достойните хора не си позволяват да говорят снизходително, грозно и агресивно по адрес на други.
Това сочи слабост, а всички трябва да се стегнем и да преминем през това изпитание на друг тон.
И като казвам всички, имам предвид всички.