Най-високи за последните 13 години – такива са цените на газа в момента въпреки горещините и естествено ниското потребление през лятото. Експертите смятат, че тази аномалия се дължи на решението на руския монополист „Газпром“ да намали с 1/5 доставките си за Европа – независимо от нарасналото търсене през първото тримесечие.
Може би се лъжат обаче онези, които вярват, че цените бързо ще паднат, когато в края на годината газ тръгне по „Северен поток-2“, както очаква „Газпром“. Защото новата тръба предлага нова инфраструктура, но не непременно и повишено количество на доставките. Новият газопровод разширява капацитета: под Балтийско море от Русия към Германия вече могат да текат не 55, а 110 милиарда кубически мера газ. Освен това той скъсява досегашното разстояние през Украйна с цели 1000 километра и предлага по-модерна инфраструктура, твърдят специалистите от германската фондация „Наука и политика“, мозъчния тръст на правителството в Берлин. Те казват обаче и още нещо важно: „За газоснабдяването на Германия и Западна Европа този газопровод не е неизбежен."
Нужна ли е втора тръба по морското дъно?
Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания също смята, че пускането на втора тръба под Балтийско море от стопанска гледна точка не е кой знае колко необходимо. Тя припомня, че капацитетите на вече наличните газопроводи са достатъчни, а към тях се добавят терминалите за втечнен газ и другите начини за транспортиране на една суровина, която в бъдеще тъй или иначе постепенно ще отива на заден план.
Така е. И ЕС, и останалата част от Европа плюс Турция могат без проблем да получават газ чрез вече наличната инфраструктура. Старото трасе през Украйна има капацитет 146 милиарда кубически метра газ годишно, но в периода 2017-2019 година по него протичаха под 90 милиарда кубика годишно. Към това трябва да добавим газопровода през Полша и Беларус с капацитет 33 милиарда кубически метра годишно, както и „Северен поток-1“, първата тръба под Балтийско море, по която годишно могат да се доставят 55 милиарда кубика газ. Тъй че и без „Северен поток-2“ нямаше да възникне газов дефицит.
Зависимостта от Русия нараства
Русия обаче става за Германия все по-важен доставчик на газ: през 2020 година половината количество от това гориво, изразходвано в Германия, е било руско производство. Тоест, зависимостта на страната от руския газ нараства, а може би ще продължи да нараства и занапред, защото редица европейски държава свиват добива на собствен газ. За Германия досега особено важни бяха доставките от Норвегия и Нидерландия. Независимо от всичко това втората тръба под Балтийско море не беше необходима. Експертите смятат, че в момента Европа няма нужда от повече газови доставки – и че това е трайна тенденция. „Търсенето на газ в Европа вече от години е стабилно и дори леко спада. Пандемията от коронавирус и повишаването на зимните температури в резултат от промяната на климатаусилват тенденцията към все по-ниско потребление на газ,“ твърдят експертите от Германския институт за икономически изследвания.
Инструмент за натиск
Специалистите са единодушни, че газопроводът под Балтийско море е най-вече престижен мега-проект на Москва. Че това е така обяснява и решението на „Газпром“ да намали доставките през последните месеци. По този начин концернът се опитва да окаже натиск върху Германия и ЕС, пише специалистът Том Марзък-Мансър във „Файненшъл Таймс“. Според него „Газпром“ действа на принципа: „Дайте ни зелена светлина за „Северен поток-2“ и ние ще ви доставяме колкото си искате газ!"