Досега принципно държащото се политическо обединение "Демократична България" претърпя малък (засега) крах през изминалия горещ уикенд. Той се обуславя и от сериозното разминаване в позициите на двама души, които са не само част от това политическо обединение, а са и от една и съща партия - "Да, България", и от самата последна позиция.
В събота Ивайло Мирчев заяви, че ако третият мандат бъде даден на БСП, "Демократична България" няма да даде подкрепата си за реализиране на този мандат. В неделя обаче Христо Иванов - лидер на "Да, България" и съпредседател на "Демократична България", не отрече, че в "ДБ" имат готовност да преговарят и с БСП за подкрепа на създадено от социалистите правителство, ако те получат третия мандат.
На първо време е несериозно хора от един и същ политически субект да се опровергават буквално в рамките на часове. Включително защото така започват да приличат на ГЕРБ, но и на "Има такъв народ", където преди дни Тошко Йорданов каза, че те не са обсъждали кандидатура за президентските избори и кого ще подкрепят, а часове по-късно лидерът на партията Слави Трифонов обяви, че подкрепят Румен Радев на предстоящите президентски избори.
Второ и далеч по-съществено - политическо самоубийство е "Демократична България" да подкрепя в каквото и да е Българската социалистическа партия в този ѝ вид, с тази ѝ същност. Огромна част от избирателите на "ДБ" са антикомунисти и никога не биха простили подобно съглашателство, каквато и да е причината за него. Допускането, че в момента БСП може да бъде подкрепено за нещото Х или за нещото Y, е гавра с жертвите на комунистическия режим.
Когато БСП не само се откаже, но и заклейми историческото си минало, когато те извадят от политическа употреба агентите на комунистическата Държавна сигурност, които са техни депутати и присъстват в партията им като цяло, и когато публично се извинят, че техните хора във Висшия съдебен съвет спомогнаха избирането на Гешев за главен прокурор, а с част от техните гласове в Парламента Сотир Цацаров бе избран шеф на КПКОНПИ, едва тогава евентуално може да има единодействие с БСП. Не е като да не може да се изредят още куп неща (грехове), заради които засега БСП са проблем, а не решение - например благоразположеността им към руската зависимост в не един или два сектора от българския обществен живот.
Да, ситуацията е много трудна. Четвъртата Ковид вълна е факт, а бюджетът не е актуализиран, буквално до дни или дори часове е възможно да бъдем подложени на мигрантски натиск заради събитията в Афганистан, в енергетиката е "заложена бомба" от предишните управляващи и вероятнo ни чака зима на високи сметки и социално напрежение (нещо, което може да се предотврати), но това не може да бъде оправдание за едно морално предателство. Още повече, когато една актуализация на бюджета от текущия Парламент може да гарантира спокойствие за няколко месеца и без безпринципен редовен кабинет. И с това не искам да кажа, че дългото битуване със служебен кабинет, чийто патрон е президентът, е нещо добро. Просто това е политическата реалност, обусловена от повсеместната политическа неграмотност и продажност на територията ни.
Всъщност лошото за симпатизантите на ДБ е, че първата крачка е направена - изразяването на готовност за такова съглашателство с БСП. А втората крачка - практическата реализация на кабинет с третия мандат, просто няма да стане, защото "Има такъв народ" няма да даде никаква подкрепа, при който и да отиде третият мандат, а ГЕРБ и ДПС са тотално извън сметките. Дори за хипотетичен анализ. В този смисъл Христо Иванов се изложи залудо, напразно. И освен това е редно да обясни с какво по-точно БСП е по-различна от ГЕРБ и ДПС.
Ако той казва това, защото продължава да се надява, че ИТН може да прояви някакво великодушие или политическа зрялост, имаме и тежка наивност от негова страна. Или пък нещо друго. Защото "Има такъв народ" с пълна сила доказаха, че са негодни по ред причини.
И все пак не е късно Иванов да се извини на симпатизантите на "Демократична България", както и на колегите си. Такъв акт може би ще подейства, макар и само в някаква степен, за изтриването на срама.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.