Афганистански план Б
На срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. афганистански журналист оцени всички действия на САЩ и НАТО като крайно положителни, но в същото време по някаква причина упорито говори за тях само в настоящето, но не и в бъдещето. На въпрос какво ще стане, когато западните войски напуснат Афганистан един ден (бел. ред. тогава никой не прогнозира дори датата на изтегляне на войските), той отговоря без сянка на съмнение: „Талибаните ще се върнат“. На въпроса колко бързо, отговорът е: „Шест месеца, най-много - година“. На въпрос дали има „план Б“, отговорът му: "Разбира се, че има. Аллах ще бъде над всичко. Аз съм набожен мюсюлманин и талибаните ще се нуждаят от образовани хора".
Руски експерти също подчертават, че окупационните власти се занимават само с моментни въпроси, предимно военни, като практически пренебрегват системните проблеми на тази страна.
Имитация на демокрация
Режимът в Кабул рухна като къща от карти, тъй като всъщност той беше само имитация, реквизит на светска прозападна държава. Почти всички държавни органи, особено на местно ниво, в провинциите, бяха дублирани от традиционни племенни и религиозни структури, които често вземаха всички ключови решения. Между другото, именно със съветите на старейшините талибаните обсъждаха предаването на градовете по време на светкавичната им офанзива.
Същото важи и за системата на подчинение - цялата западна демократична йерархия, независимо дали в гражданската администрация или в армията, е само най-малко значимият връх в системата на социалните отношения, чиито основи продължават да се определят от клан, племе и религиозни фактори.
Демократичният Афганистан също нямаше икономическа основа. Парите за заплати на държавни служители и за служители по сигурността отидоха в хазната под формата на чуждестранна помощ, която достигна 5 млрд. USD годишно. Селската маса остава до голяма степен ангажирана с полулегалното производство на опиумния мак, чийто доход от отглеждането му е няколко пъти по-висок от дохода от всякакви други селскостопански култури.
В същото време корупцията и кражбите процъфтяват в цялата система на управление, както на държавно, така и на провинциално ниво. Държавата не можеше и не искаше ефективно да се справи с този проблем. Длъжностните лица практически нямат морални ограничения, тъй като прозападното правителство традиционно се възприема в афганистанското общество като неверно, безбожно, лишено от морален принцип. Към това се добави разбирането както на местните служители, така и на обикновените афганистанци, че професионалният ред на нещата няма да продължи вечно.
При тези условия не е трудно да си представим как през последните 20 години хората на всички нива на власт в Афганистан са били свободни да извършват различни злоупотреби.
Изгубено поколение
Междувременно ЕС набързо се подготвя за нова миграционна криза. Западната администрация остана в Афганистан 20 години – едно цяло поколение. Хиляди млади мъже и жени бяха обучени и образовани в светски западни образователни институции, десетки и вероятно стотици хиляди хора изградиха живота си, получиха работа, създадоха бизнес, насочен към обслужване на чуждестранния контингент и администрацията.
С напускането на САЩ и НАТО много от тези хора останаха без препитание и с разпаднал се мироглед. Да, по-голямата част от афганистанското население имаше свой прост вътрешен „план Б“ - готовност да приеме новото талибанско правителство и да продължи да живее и работи с него. Броят на хората, които се страхуват от репресиите на бойци за сътрудничество с окупационните власти и тези, които са загубили цялата добре подредена схема на живот, са десетки, а вероятно и стотици хиляди. Именно тези хора формират потоците от бежанци, които през последните месеци се опитват да избягат от настъплението на талибаните, а през последните дни се опитват да щурмуват летището в Кабул, което все още се държи от силите на НАТО.
Стратегията на победителя
Стратегията на талибаните тази година е изключително ефективна. Възползвайки се от моралния шок и краха на афганистанската система и силите за сигурност, те успяха да превземат редица големи обекти и градове почти без бой. Освобождаването на техните поддръжници от затворите, изземването на оръжия, непрекъснатото излъчване на техните успехи в интернет даде на радикалното движение не само огромни ресурси и хиляди новобранци, но и мощно морално превъзходство над правителствените сили и над западните столици, чиято единствена цел сега е успешната евакуация на гражданите им.
Талибаните се опитват да не пречат на евакуацията на чужденци, дори американци, които от десетилетия атакуват военни и цивилни цели от дронове (по погрешка). По този начин те позволяват на опонентите си да запазят последните следи от престижа, като на практика изключват всякакви ответни мерки, които неизбежно ще последват, ако талибаните обявят лов на чужденци.
Декларацията на талибаните за амнистия и готовност да освободи онези афганистанци, които искат да напуснат страната, също е много важен жест. Тази стъпка допълнително увеличава престижа на организацията в страната, позволява привличането на допълнителни колебливи привърженици на тяхна страна и в същото време позволява безкръвно да се отърве от афганистанците, които се противопоставят на талибаните. Трети и по-далечен резултат е, че поддръжниците на западната демокрация, бягащи от Афганистан, заплашват да се превърнат в сериозен проблем за тези демокрации на тяхна земя.
Ислямско състезание
Но талибаните също са подложени на натиск. В Афганистан отдавна се е образувала значителна прослойка от местни и чуждестранни радикали, недоволни от движението и създаващи свои собствени групи, ориентирани към ИДИЛ или други подобни ултрарадикални ислямистки организации. Ако талибаните не успяха да се възползват от възможностите, които се отвориха пред тях в хаоса на оттеглянето на Запада, свързаните с ИДИЛ милиции щяха да получат инициативата и приток на доброволци, ядосани от бездействието на талибаните.
С други думи, целият план за изтегляне на западните войски от Афганистан въз основа на споразумението от Доха с талибаните за техния отказ от въоръжена борба и готовността за започване на дългосрочен мирен политически процес, беше утопия от самото начало.
Ситуацията в Афганистан далеч не е разрешена и всичко в тази страна сега зависи от талибаните ат. Войната е в кръвта им и те успяха да спечелят, но дали ще успеят да прекратят войната, без да се въвлекат в раздори, и доколко ще се справят с управлението на една мирна държава, само времето ще покаже.
Лидерите на САЩ и редица страни от НАТО от своя страна ще се опитат да обявят операцията в Афганистан за победа. Например, заявявайки, че евакуацията е извършена героично и в най-кратки срокове. Те също така ще спорят, че войната в Афганистан отдавна е загубила смисъла си и че НАТО и САЩ трябва да освободят ресурси, за да се изправят срещу Русия и Китай. Нещо повече, в близко бъдеще в западните медии ще станем свидетели на масово натрупване на фалшива информация, че Русия и Китай тайно, но много активно помагаха на талибаните през последните месеци. По този начин вероятно е да бъде направен опит за частично оправдаване на пълния провал на афганистанската кампания и за леко повишаване на степента на истерия в западното медийно пространство срещу Китай и Москва.
Денис Дубровин
аг. ТАСС
аг. ТАСС
аг. ТАСС