„Не толкова превземането на Кабул като резултат, колкото скоростта, с която се случи това, бе изненадваща”.
Тoвa кaзa в интeрвю зa ФAКТИ пoлитoлoгът д-р Мaртин Тaбaкoв.
„Талибаните получиха легитимация от САЩ още по време на дипломатическите преговори между тях и американците, които приключиха със споразуменията от Доха през февруари месец 2020 година”, смята още той.
„Островът на съпротива в Панджшир е по-скоро опасен за талибаните в бъдещ план, отколкото е в текущ”, каза още Мартин Табаков.
Мартин Табаков коментира още и вчерашния атентат на летището в Кабул. "ДАЕШ Хорасан иска да си осигури предимство пред талибаните и Ал Кайда в текущата идейна и кадрова конкуренция между тях, показвайки, че за разлика от другите, ДАЕШ не влиза в уговорки с американците", посочи той.
Цeлия рaзгoвoр чeтeтe в cлeдвaщитe рeдoвe:
- Д-р Табаков, дадени събития предвещаваха ли превземането на Кабул от талибаните според Вас - тоест очакваше ли се?
- Не толкова превземането на Кабул като резултат, колкото скоростта, с която се случи това, бе изненадваща. Според оценките на ресорните институции на САЩ столицата на Афганистан можеше да бъде превзета от талибаните в период от един до три месеца след изтеглянето на контингентите на НАТО. Реалността, както виждаме, е съвсем различна. А това, което предвещаваше подобен изход, бе лекотата, с която редица провинциални центрове, без да се съпротивляват, попаднаха под контрола на талибаните. За подобен развой на събитията допринесоха редица фактори: липсата на мотивация сред афганистанските сили за сигурност, редуцирането на военно-въздушните бомбардировки на САЩ, което улесни кампанията на талибаните, отказът на някои местни феодали, разполагащи с военни формирования, да изпълнят поетите си ангажименти към правителството и т.н.
- Можем ли да приемем като някаква легитимация на властта на талибаните срещата между директора на ЦРУ и водачa на талибаните Барадар?
- Легитимация от САЩ талибаните получиха още по време на дипломатическите преговори между тях и американците, които приключиха със споразуменията от Доха през февруари месец 2020 година. Срещата между Уилям Бърнс и Абдул Гани Барадар вероятно е била ориентирана към друго: несполучлив опит от страна на Вашингтон да удължи периода на евакуация от международното летище „Хамид Карзай”, получаването на гаранции за сигурността на хора, оставащи в Афганистан и след периода на приключването на евакуацията, договорки за критерия на пропускателния режим до летището в Кабул - кой може да бъде евакуиран и кой не, обмяна на информация спрямо планираните действия на ДАЕШ Хорасан срещу летището в Кабул. Това може да заключим спекулативно от откъслечната информация, която се появи в медиите за тази среща.
- Според Вас съпротивата, водена от Ахмад Масуд, има ли шансове да се пребори с талибаните?
- Трудно е да си представим такъв оптимистичен сюжет. Силите около Ахмад Масуд и Амрула Салех, групирани в долината Панджшир, не притежават нито достатъчно кадрова сила, нито имат възможността да инициират настъпателни действия в широк географски периметър. Но докато има такъв остров на съпротива срещу талибаните, в сърцето на Афганистан и близо до Кабул, ислямистката организация ще е принудена да отклонява част от вниманието и ресурса си. Ако изтраят във времето, действията на Ахмад Масуд и Амрула Салех могат да послужат като отправна точка за иницииране на по-мащабна съпротива срещу талибаните. Тоест този остров на съпротива в Панджшир е по-скоро опасен за талибаните в бъдещ план, отколкото е в текущ. За целта обаче е необходимо да има достатъчно енергия в самото общество на страната и международна подкрепа извън нея. А умората като че ли е преобладаващото чувство, когато става дума за Афганистан.
- Талибаните увещават на думи, че правата на жените ще бъдат спазвани - фактите говорят ли в тази посока?
- Информацията от Кабул е, че талибаните вече заставят жените да не излизат от домовете си, с аргумента, че предвид ситуацията в столицата, не е безопасно за тях. И тук става дума за Кабул, върху който все още е насочен медийният прожектор. Не е ясно какво точно е положението в провинциалните градове и по-малките населени места. Друг е въпросът, че там талибаните имат по-голяма подкрепа. Иначе един от говорителите на ислямистите - Забихула Муджахид, отговори на такъв въпрос, казвайки, че правата на жените ще бъдат спазвани според нормите на Шариа. Ако използваме за отправна точка периода, в който талибаните управляваха Афганистан от 1996 до 2001 година, то подобен отговор звучи като ислямистите да не са забравили нищо старо и да не са научили нищо ново.
- Чуха се обвинения към САЩ за ситуацията в Афганистан, чуха се и директни твърдения, че всичко е планирано отдавна - Вие намирате ли известна истина в тези хипотези, предвид изтеглянето на американските войски?
- Обвинения към текущата администрация на САЩ могат да бъдат отправяни в няколко направления. Първо, това, че тя не бе предвидила бързото падане на Кабул, а оттук Вашингтон нямаше готовност за превантивната евакуация на американските граждани и другите желаещи. Затова и евакуацията стартира мудно, тромаво и чак впоследствие насъбра скорост, но на фона на постоянен хаос. Второ, параметрите на евакуацията започнаха изведнъж силно да зависят от талибаните – те казаха, че тя няма да бъде удължавана след края на този месец и че афганистански граждани повече няма да бъдат допускани до летището.
Иначе изтеглянето на контингентите на НАТО, в това число и американските, бе планирано още според споменатите споразумения от Доха 2020 година, но впоследствие изтеглянето бе удължено с четири месеца от администрацията на Джо Байдън.
- Можем ли да търсим вина за събитията в Афганистан в действията на държава, различна от САЩ?
- През последните години талибаните си сътрудничеха с различни държави по различен начин. Русия, например, предоставяше на ислямистите дипломатически контакти, Китай – икономически стимули, а Пакистан ги подпомагаше комплексно – от въоръжението, през логистиката до здравните услуги. При това положение няма как талибаните да бъдат изолирани, а тяхното поведение да бъде коригирано.
- Освен бежанската криза, която вероятно ще последва, превземането на Кабул от талибаните ще предизвика ли според Вас други процеси у нас и в съседните ни държави?
- Темата за бежанците е много чувствителна и в Иран, и в Турция. В Иран вече има около 800 хиляди афганистанци, които са със статута на бежанци, и между 2 и 3 милиона, които са без такъв статут. В Турция пък са налице около 3,6 милиона бежанци още покрай сирийската криза. Нито една от двете страни няма нито желанието, нито ресурса да се ангажира с менажирането на допълнителни човешки потоци. Но те далеч не са изключение в това си отношение - тези дни австрийският канцлер каза, че неговата страна няма да приема бежанци от Афганистан, a френският президент заяви, че страната му „трябва да се защити от вълната от мигранти”. Епизодът със сирийската криза, която провокира миграция от различни държави, поради което доби измерение и на спекула с хуманитаризма, определено смекчи като цяло европейската чувствителност към тези процеси.
Темата за бежанците и мигрантите, разбира се, има силен политически заряд, с който лесно може да бъде редактиран дневният ред на обществото особено когато той разкрива неспособността на властимащите да прилагат съобразно и ползотворно прерогативите си. Такъв опит за това видяхме тук, когато президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност не толкова отдавна.
- Вчера в района на летището в Кабул се случиха няколко терористични експлозии, с множество убити и ранени. Местният клон на „Ислямска държава” пое отговорността - защо според Вас предприеха това действие, за да провокират САЩ да отговори с пропорционални действия ли?
- Целта на този терористичен акт можем да търсим в няколко посоки.
Първо, чрез него ДАЕШ Хорасан иска да си осигури предимство пред талибаните и Ал Кайда в текущата идейна и кадрова конкуренция между тях, показвайки, че за разлика от другите, ДАЕШ не влиза в уговорки с американците. Ерго, ДАЕШ е най-автентичната организация, базирана на салафитския джихадизъм. Трябва да кажем, че ДАЕШ остава опция за онези талибани, които са недоволни от настоящето си ръководство и са по-радикални в разбиранията си.
Второ, с този атентат ДАЕШ Хорасан подкопа претенцията на талибаните, че те могат да гарантират сигурността в столицата на страната.
Трето, разбира се, това е отмъщение срещу американците, операциите на чиито специални части имат заслуга в ограничаването на възможностите на ДАЕШ Хорасан в Афганистан.
- Как очаквате да се развие ситуацията в Афганистан - тепърва ли ще бъдат отделните групировки и страни по конфликта в положение на военни действия?
- Напълно възможно е Афганистан да се „парцелира” на отделни кантони, които са под контрола на различни групировки. В известен смисъл, това е естественото състояние на страната и част от историята на Афганистан: въпреки че държавата винаги е имала централизирана власт като конструкция, на практика тя функционира децентрализирано и локално. Но тук дори не говоря толкова за Ал Кайда и ДАЕШ Хорасан, колкото за различните компоненти на Афганистан, които имат двигателната функция да се консолидират около племето и етноса си, организирайки си социалния хабитат по такъв начин, че да пренебрегват при всяка удобна възможност това кой управлява в Кабул. Който и да управлява страната, трябва да си дава сметка, че може да е генерал в Кабул, но да е редник в Афганистан.