По това талибаните и терористите си приличат: тяхното разбиране за правораздаване плаши дори самите мюсюлмани. Какво представлява всъщност шериатът? Чудовище ли е той или инструмент за защита на човешките права?
Какво точно означава „шериат“? Според Корана това е „пътят, проправен от Бог“ или „пътят към извора“. Под понятието „шериат“ всъщност се обединяват всички норми, валидни в исляма. Те са се развивали в продължение на 1400 години: в религиозни писания, в рамките на институциите, а в по-ново време все по-често и като държавно законодателство.
Шериатът включва правила за практикуването на ислямската религия, например молитвените ритуали, предписания за храната и облеклото, а също така и правни норми. Той засяга и аспекти на религиозната етика – като сътворението на света или отношението към нуждаещите се.
Религиозна диктатура
След разрива между сунити и шиити, но включително и вътре в тези религиозни общности, в течение на годините възниква широко многообразие от школи за интерпретиране на шериата. Това от една страна създава несигурност у вярващите, от друга обаче насърчава многообразието на мнения. Ислямските мислители се стараят да уважават различните мнения, докато многобройни екстремисти в хода на годините са се опитвали (опитват се и днес) да налагат като единствена и уникална своята интерпретация на „божията истина“. Това говори за тяхната ниска образованост и силно надценяване. Но те обикновено имат и политическо целеполагане. Типични примери ни предлагат настоящите религиозни диктатури в Саудитска Арабия и в Иран.
Шериатът прокарва ясно разграничение между религията и правото. Религията се занимава с отвъдното, с отношението между човека и Бог, докато правото регулира всекидневните взаимоотношения на този свят. Често пъти се казва, че религиозните пасажи в шериата са непроменими, но те въпреки това се нуждаят от интерпретация. Така например Коранът формулира съвсем мимоходом правила за женското облекло, които, според една от интерпретациите, имат за цел да пазят жените от посегателства. Според друга, обаче, жените могат да бъдат опазвани много по-ефикасно, ако имат добро образование и достатъчно самочувствие.
Правните норми в шериата подлежат на променяне. Относително подробно там са формулирани такива въпроси като договорното, семейното и наследственото право. Докато други като държавното или наказателно право си остават единствено в зачатък.
От 19 век насам нормите на шериата постепенно се модифицират в същински закони, които се прилагат от новопоявилите се държавни институции. Допреди това редица мюсюлмански страни са под колониална власт, която налага сериозни промени. На много места са отменени например драконовските телесни наказания. В същото време колониалистите въвеждат и свои закони и, примерно, забраняват еднополовите връзки. Чуждата власт игнорира шериата и по този начин пречи на неговото развитие. Стига се дори дотам, че хората, които се опитват да реформират шериата, често пъти биват набеждавани като колаборационисти на Запада.
Широка интерпретация на ислямското право
Независимо от това в редица мюсюлмански държави през 20 век започват сериозни реформи. Става дума най-вече да се подобрят правата на жените, да се подобри отношението към религиозните малцинства и да се хармонизира правото с икономическите и социални промени.
Интерпретациите на шериата си остават обаче твърде многолики. В Тунис, например, многоженството е забранено под страх от наказание, докато в други държави е разрешено, макар и отчасти с ограничения. И в двата случая законодателството твърди, че такава е волята на шериата.
Много хора в мюсюлманските страни навремето приветстваха отменянето на халифата. И до днес мнозина вярват, че и според исляма демокрацията е най-адекватната форма на управление. От няколко десетилетия насам обаче се родиха и противоположни тенденции. Възходът на крайно нетолерантния уахабизъм в Саудитска Арабия и иранската ислямска диктатура наложиха по цял свят доминацията на екстремистите и на тяхното репресивно тълкуване на шериата. В повечето държави започнаха да отменят напредничавите реформи, а традиционното, патриархално семейно и наследствено право непрекъснато се рекламира като символ на ислямската идентичност и инструмент срещу западното влияние. Нараства нетърпимостта към немюсюлманите, към атеистите и мистиците в ислямския свят, които непрекъснато се оклеветяват. И най-лошото: целенасочено се орязват правата на жените.
Не божествено, а чисто човешко дело
Все по-често възникват и отровни коалиции между екстремисти и традиционалисти. Една от причините: да се изучава академично шериатът не е особено привлекателно, така че често пъти до ключови позиции в тълкуването и практикуването на ислямското право се добират традиционалисти с доста ограничен хоризонт. Освен това в много случаи се наблюдава и вредно смесване между ислям и регионално традиционно право. Например терористичният режим на талибаните в Афганистан стъпва върху доста суровия коктейл от традиционни норми на пащуните, които изцяло обезправяват жените, и едни доста примитивни интерпретации на шериата. Така в крайна сметка се стига до практикуването на една репресивна власт.
В обобщение: шериатът не е нито някакво чудовище, нито универсално изцеление. Вярно, той се позовава на някакви божествени норми, но всъщност правилата са си чисто човешко дело. И в зависимост от интерпретацията може да бъде както религиозно-етическо помагало и норматив, който е в съзвучие с днешните възгледи за човешките права, така и точно обратното.