“Дали ще има избори “две в едно”, зависи от това кога БСП ще реши да върне мандата. От това дали ще задържат мандата, зависи и дали парламентът ще има желание да работи за актуализацията на бюджета, за пенсии, за лекари, за полицаи, за Covid-кризата, за бизнеса и т.н., дали българският парламент ще бъде на нивото на отговорността си. С тази отговорност всъщност са натоварени БСП и Корнелия Нинова. Всичко зависи от това докога ще задържат мандата. Това ще предопредели и за кога президентът ще насрочи изборите за парламент”.
Това каза в интервю за ФАКТИ политическият анализатор Осман Октай.
“В рамките на 60 дни след деня, в който президентът ще издаде указ за разпускане на парламента, той трябва да насрочи датата на парламентарните избори. Ако парламентът работи например минимум до 15-20 септември, за да приеме тези неотложни промени, за които в обществото има голямо очакване, това може да даде свобода на президента да определи дата на предсрочни парламентарни избори в края на ноември”, обясни Октай.
Той коментира още предложението на БСП да бъде скъсен срокът за предложения към актуализацията на бюджета между първото и второто му четене в контекста на това, че подобно действие можеше да скъси допълнително живота на 46-тото НС. “Това беше добър ход на Корнелия Нинова, защото тя постоянно беше упреквана от Бойко Борисов и ГЕРБ, че в съгласие с президента протакат връщането на мандата. ГЕРБ настояха веднага и бързо да се върне мандатът, за да се отиде спешно и бързо към нови избори. По този начин рискуваха да не се приемат тези очаквани промени в актуализацията на бюджета. Корнелия Нинова с основание заяви, че това е голяма отговорност, че като носители на третия мандат носят тази отговорност и че ако провалят тази възможност и върнат мандата толкова бързо, без да са актуализирали бюджета, ще понесат доста сериозни политически негативи. Нинова направи добър политически ход, за да отпадне от нея това обвинение, че бави връщането на мандата. В капан определено попаднаха другите политически формации, които се противопоставиха. Обвиненията, че бави връщането на мандата, вече отпадна от Корнелия Нинова и от БСП”, смята Октай.
Осман Октай изрази и личното си мнение по въпроса дали парламентарните и президентските избори трябва да се проведат заедно. Припомняме, че по-рано днес Народното събрание окончателно реши да гласуваме за президент на 14 ноември. “Винаги съм изразявал мнението, че и двата избора са толкова ключови и важни за страната за следващите 5-10 години, че задължително трябва да се проведат поотделно. Гражданите трябва да могат да направят своя избор за бъдещето на страната, избирайки държавния глава спокойно, и след това да дадат своята оценка за парламента, партийните лидери и партиите отделно. По този начин ще има яснота в българските граждани до каква степен бъдещето на парламентарната република и парламентарното управление на страната е в ръцете на сериозни политически лидери, отговорни държавници, отговорни политически формации или на такива, които за пореден път ще продължат агонията, политическата криза и кризата на парламентаризма в държавата. Партиите може да се скрият зад доверието към президента и служебния кабинет. Едно евентуално масово участие на избирателите заради избора на президент, може да заблуди много избиратели, че трябва да имат насилствен избор и за някоя от политическите формации.
В този смисъл аз смятам, че най-добрият вариант е президентът да насрочи парламентарните избори след президентските избори. Може дори изборите да се улеснят и ако има балотаж на президентските избори, парламентарните избори да са заедно с него на 21 ноември. Това ще даде яснота дали има политическа криза, парламентарна криза и трябва ли да се търси друго политическо представителство в бъдеще, дали българските граждани и избиратели очакват нови политически формации в политическото пространство, които да стабилизират парламентарната република със сериозно представителство в един бъдещ парламент и да възстановят авторитета на партиите в България след 20-годишна криза от идването на Царя”, каза Октай.
На въпроса дали датата за президентски избори 14 ноември има някакво значение, той отговори: “Датата няма никакво значение. Сега обаче освен кандидатурата на президента Радев, която той обяви още февруари месец, политическите формации, които смятат да излязат на тези избори със собствени кандидати, ще имат спокойно време да ги съобщят, а не да чакат до последно, както направи на предходните президентски избори Бойко Борисов, когато посочи Цецка Цачева. Очакваме партиите, които са в нокдаун след новите предсрочни избори, провокираните от тях и по тяхна вина без изключение, да проявят отговорност поне към институцията Президентство и да излъчат своевременно авторитетни кандидати за президент, за да може в публичното пространство да има истински дебат и истинско състезание до 14 ноември, да бъдат припознати всички кандидати и да може спокойно хората да решат кой заслужава тяхното доверие”.
Осман Октай коментира и своите очаквания за кандидатури от различни политически формации. “Много трудно тези девалвирали с авторитета си партии могат да излъчат сериозни опоненти срещу президента Радев. Определено считам, че единствено кандидатурата на “Демократична България” - ако извадят много силен, много подходящ, много авторитет кандидат, евентуално би привлякла внимание в избирателното пространство като опонент на президента Радев. Кандидатите на ГЕРБ и на другите формации няма да имат никакъв шанс. Както на всички избори, ДПС задължително ще играе със собствен кандидат само и само да обслужат задкулисието, да обслужат групировките, за да докарат нещата до балотаж. Цялото задкулисие, цялата мафия ще се обединят, за да препънат младежката енергия, подкрепяна от президента Радев от една година. Задкулисието и мафията може да се обединят, за да докарат изборите до баложат, в който срещу президента Радев да има един сериозен кандидат, който обаче да не е от пространството на ГЕРБ”, смята Октай.
В края на разговора Осман Октай коментира евентуалните последици, които могат да произлязат от Националния съвет на БСП, в който днес БСП решава дали да предложи премиер или да върне мандата за съставяне на правителство. “Ако днес БСП решат утре да върнат мандата, това ще постави страната в изключително сложна ситуация, защото президентът ще бъде принуден още на 7 септември да разпусне парламента. Това предполага, че щом парламентът е разпуснат на 7 септември, до 60 дни президентът трябва да обяви избори. Тогава изборите биха били преди президентските избори - преди 14 ноември. Той няма да може да разтегли нещата, така че изборите да бъдат “две в едно” или на 21 ноември. От днешното решение на Националния съвет на БСП зависи и дали ще има актуализиран бюджет", коментира той.
"Ще видим и дали решението им няма да е наказателна операция срещу президента. От два - след изявлението на премиера Стефан Янев, че би подкрепил нов политически проект на Кирил Петков и Асен Василев, се вижда раздразнение в “Позитано” 20 срещу президента. Те задават един излишен въпрос - дали президентът подкрепя такъв проект. Глупав въпрос от политическа гледна точка. Не може Янев да бъде упрекван, след като преди служебният кабинет беше хвален, че е балансиран с представители на десни, леви, центристи. Например Стойчо Кацаров е от десния спектър - ДСБ, докато Янаки Стоилов от левия - БСП. Министрите, представлявайки себе си, могат да изразяват различни политически съображения. БСП се опитват с личната позиция на министър-председателя Янев да притискат президента дали той споделя неговите виждания. Президентът не е длъжен да споделя политическите възгледи на своите министри - те са от различен политически спектър. Позицията на един министър от служебния кабинет не натоварва с политическа пристрастност самия президент. Ако БСП тръгнат към наказателна операция днес, рискуват да оставят служебното правителство без бюджет. Ако БСП върнат мандата утре, те ще искат да накажат всички политически формации, а още и президента и служебното правителство като евентуален техен бъдещ политически опонент под формата на новосъздадени пропрезидентски политически формации. Днес ще разберем дали БСП ще бъдат национално отговорни, или ще тръгнат на наказателна операция”, завърши Осман Октай.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.