Преди година бе отровен Алексей Навални. Как повлия това на политическия живот и на опозицията в Русия?
М. Ходорковски: За щастие това събитие не се увенча с трагичен край: Алексей Навални е в затвора, но е жив. Въпреки това отравянето, естествено, бе още една стъпка по пътя на превръщането на една нормална държава в рай за бандитите, в държава, в която не само критикуваш противниците си, но можеш и да ги пратиш в затвора и дори да ги убиеш.
Много политолози и журналисти казваха преди, че режимът на Путин може и да е авторитарен, но не е диктаторски. Може ли да се каже, че междувременно тази трансформация се е извършила?
М. Ходорковски: Не, разбира се, че не. Диктаторските режими принуждават хората да подкрепят активно тяхната идеология. Режимът на Путин няма идеология – в него става дума за пари, а не за някаква голяма идея.
Макар парите да интересуват всички, включително Путин, все пак той очевидно има определени виждания и философия за Русия и за нейната историческа позиция. Така ли е?
М. Ходорковски: Вероятно има. Но му липсва образование и глобален подход, за да формира от представите си концепция, която да се превърне в задача на живота му. Твърдя, че това – за щастие на всички ни – му липсва, тъй като в противен случай бих могъл да си представя как би изглеждала тази концепция. Интерес към величествена Русия няма – има интерес към яхти, замъци, кожени палта и т.н. това е, които искат. Идеята за величествена Русия е само едно смокиново листо.
А Грузия, Крим, конфликтът с Украйна?
М. Ходорковски: В тези случаи имаше чисто прагматичен интерес – опазването на властта, както и гарантирането на собствената сигурност. Благодарение на Грузия бяха погребани всички реформаторски стремежи на Медведев (б.ред.: Медведев беше президент по време на петдневната война между Русия и Грузия през 2008 година). Анексията на Крим увеличи доверието на народа към Путин, след като преди това одобрението към него бе спаднало с 30 процента. Чрез Крим Путин си гарантира пет до шест допълнителни години лична сигурност. Не става дума за стратегическо решение за възстановяване на руската империя, ако беше така – моля за извинение – Украйна вече да беше присъединена към Русия.
Трябва ли Западът изобщо да разговаря с хората на Путин?
М. Ходорковски: Труден въпрос. Режимът на Путин е заплаха, включително за западните държави. Те не могат да си позволят да не разговарят с него. Но трябва да е ясно: чрез диалога режимът на Путин само укрепва. И получава допълнителната легитимност, която му липсва, тъй като честни избори няма. Срещата с Байдън, посещението на Меркел и т.н. придават на режима легитимност, като тази легитимност отвън определено се предоставя на режима само срещу нещо наистина важно. Ако става дума за риска случайно да бъде натиснато ядреното копче, естествено трябва да се говори с всеки бандит, който е източник на такъв риск. Ако става дума за освобождаването на политически затворници, без съмнение трябва да се говори с режима – точно както се говори с бандитите за заложници. Но ако се опиташ да говориш по въпроси като зелената икономика, трябва да си наясно, че стратегически договорености с тези хора не могат да бъдат постигнати – те принципно лъжат. С бандитите трябва да се говори периодично, но с тях не бива да се сключват съюзи. Освен ако самият ти не си бандит.
Ще запази ли Путин властта си и след 2024 година?
М. Ходорковски: Убеден съм, че той в момента се подготвя за някаква промяна. Но съм убеден, че той в последния момент ще каже: „Кой друг освен мен би бил в състояние да продължи да управлява тук?“
Т.е. през 2024-а година властта ще бъде предадена от Путин на Путин?
М. Ходорковски: Да, но покрай това той ще се сблъска със сериозния проблем, наречен криза на двойната лоялност. Средната възраст в държавния апарат е 40-45 години. И ако Вие сте на 60 години, можете да гарантирате на всеки отделен служител в държавния апарат, че ще успее да приключи кариерата си под Ваше ръководство. И той ще следва Вашите заповеди. Ако обаче сте на 70 години, вече не представлявате гаранция за един млад 40-годишен служител в държавния апарат, тъй като той определено ще трябва да приключи кариерата си под нечие друго ръководство. И тогава започва да търси алтернативи. Именно това е кризата на двойната лоялност – разцеплението на политическия елит. Предполагам, че за Путин 2024-а година ще стане начало на една изключително трудна фаза.
Михаил Ходорковски е предприемач, бивш шеф на нефтения концерн „ЮКОС“, навремето бе най-богатият човек в Русия. След излежаването на десетгодишна присъда критикът на Кремъл живее в чужбина. През 2021-а редица свързани с него организации в Русия бяха класифицирани като нежелани.