Любовта на българина към политиците е по-ирационална и от най-необяснимата любов, за която се сещате. И в тяхна защита влюбеният е готов да стигне до истерия. Хейтът по икономическия служебен министър Кирил Петков и финансовия му колега закопава авторите му, без дори да го усетят. По него се подведоха няколко партии, които скоро ще берат горчивите плодове на импулсивната си реакция, ако не се усетят навреме.
Любовта не се анализира и не се обяснява. Или я има, или я няма. Как допускате, че някой влюбен ще мисли за двойното гражданство на обекта на чувствата си. Или че онзи евентуално послъгал, попремълчал, поукрасил историята си. Чудо голямо. Това е част от любовната игра. "...Tell me lies, tell me sweet little lies", както се пее в онази песен.
Разберете, тука е така, както казват след бой в Годеч. Партиите, които виждат заплаха в бъдещия политически проект на Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев, имат само един правилен ход по отношение на двамата приятели. Просто да не ги коментират. Рязко да сменят темата - и без друго са майстори в нищоприказването, някои го правят през целия проклет Преход към нищото. Между другото започва и новият сезон на "Фермата" и "Кошмари в кухнята" - ето още теми за конструктивни дискусии.
За да се случи нещо, значи е имало условия за това. За да се появи нов политически проект, за който толкова се говори в аванс, че е обречен на успех, значи е зейнала пропаст в общественото доверие и има чудовищна ниша за него. А за последното по-голямата част от вината е на настоящите политически "тигри" - стари и нови, недолюбващи Петков и Василев. И съвсем мъничко на "инженерите" на проекта - те просто се възползват от обстоятелствата, защото сега му е времето. Историческа необходимост, цинично погледнато.
Но ние наистина зациклихме.
Така че, партии любими, щом не ги харесвате, трайте си. Щом ви е страх от проекта им, дето го няма - още повече.
Коментари по темата могат да ви донесат единствено негативи.
Може и да не благодарите за съвета. Господ да ни пази от партийна благодарност.