Тома Биков, "Филтър": Асен Василев не е Костов и не сме 1997 година

След по-малко от година във властта правителството на Росен Желязков подаде оставка. Би било добре да се вгледаме в действителността, която стои отвъд димната завеса на многолюдните протести. Тя не е заредена нито с ентусиазма на младите хора, нито с еуфорията на онези политически лидери, които си самовнушиха, че по случайност са придобили някаква особена роля в хода на историята. Трескавото пазене на тази роля чрез хиперактивно участие в социалните мрежи и ухажване на новото поколение с всички средства, само издава вътрешното безпокойство на носителите ѝ, че тя ще им се изплъзне бързо. Така и ще стане.

Това анализира Тома Биков за "Филтър".

Защото ролите в историята не се раздават на базата на изразходената енергия на един или друг случайно попаднал в нея деец, а според необходимостите на историческия процес. Въпросът е доколко историческият процес има необходимост от хора, които, макар и неосъзнато, вече са изиграли ролята си в него?

Историята е достатъчно хладна и лишена от сантименталност, за да е в състояние да сбъдва желанията дори на онези, които са изпълнени с най-благородни чувства към нея. Тя има свой собствен ход, който се съобразява само със собствените си необходимости и следва само собствената си съдба.

Какви са фактите, които стоят толкова близо пред очите ни, че сякаш остават невидими за зрението ни? Първият е, че правителството на Росен Желязков беше сложна и предполагаща изначална нестабилност конструкция, която обаче имаше за цел да гарантира базовата политическа стабилност. То беше коалиционно правителство на малцинството. В него участваха три формации, чиито гласове бяха малко над 100 при необходими поне 121. Правителството започна работата си с подкрепата на АПС на Ахмед Доган и подаде оставка, докато беше подкрепяно от ДПС на Делян Пеевски. Като се има предвид войната между Пеевски и Доган, трансформацията в управляващото мнозинство, която се случи още в първите месеци на неговата работа, е многозначителна. Наред с това, участниците в коалицията имаха своите идеологически и концептуални различия за управлението на държавата от самото начало. Единственото, което ги обединяваше, беше целта да бъде прекъсната серията от предсрочни парламентарни избори. Това, както вече знаем, е и голямата неизпълнена задача на отиващото си управление.

Тук обаче трябва да подчертаем няколко факта, които са видими с просто око. Правителството не подаде оставка заради разпад на управляващото мнозинство или заради опозиционен натиск в рамките на парламента. Самата парламентарна опозиция беше достатъчно разпокъсана и неефективна, за да свали от власт което и да било правителство. Затова и лесно може да се прогнозира, че не настоящата парламентарна опозиция ще спечели от предсрочния вот.

За да илюстрирам за какво става дума, ще припомня, че в периода 2017–2021 година най-острата опозиция на управлението на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ беше БСП на Корнелия Нинова, която имаше на разположение парламентарната трибуна и 80 народни представители. Алтернативата обаче се търсеше извън парламента и въпреки активното участие на депутатите от БСП на протестите от 2020 година, на редовните избори, които се проведоха след година, социалистите се оказаха трета политическа сила. След това те се трансформираха от голяма в малка партия. Като алтернатива на статуквото бяха припознати ИТН на Слави Трифонов, които спечелиха и първите предсрочни парламентарни избори през лятото на 2021 година. След като втори пореден парламент не успя да излъчи правителство, зациклянето на политическия процес намери своя отдушник в извънпарламентарната „Продължаваме промяната“. Споменавам тези факти, за да очертая тенденция, която е валидна и днес – алтернативата не се търси в рамките на парламентарното представителство, а извън него. Затова и сянката от образа на Румен Радев покрива все по-голяма част от подскачащите по площадите лидери на опозиционните парламентарни формации. Няма никакво значение дали те осъзнават фактите, че оставката на правителството не е тяхно, а негово дело и че повечето от тях може би изживяват последните си дни като политически представители на когото и да било. Подчертавам, че управляващото мнозинство взе осъзнато решение за предизвикване на предсрочни парламентарни избори, като това беше само една от различните възможности пред него.

Правителството можеше да продължи да работи, макар и в ситуация на обществено напрежение. В рамките на коалицията можеха да бъдат договорени промени в кабинета или персоналният състав да остане същият, но да бъдат очертани нови приоритети. Това, което се случи обаче, беше оставка на правителството по инициатива не на опозицията, а на управляващото мнозинство. След това парламентарната и извънпарламентарната опозиция в лицето на ПП-ДБ, „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ, АПС и Румен Радев беше поставена в ситуация не да води, а да следва събитията. Един от най-важните фактори в политиката е да разполагаш с времето. Управляващото мнозинство загуби контрол върху този фактор след първите протести от началото на декември и си върна контрола върху него веднага след оставката на кабинета. Сега и Радев, и парламентарната опозиция са в ситуация, в която да съобразяват времето си според акта на оставката на кабинета, а не според собствените си планове.

Трудно е да кажем какъв ще бъде изходът от тази ситуация, защото формата на алтернатива в лицето на евентуалната партия на Радев все още е невидима за страничния поглед. Отвъд конкретните измерения на поредната алтернатива се вижда нещо по-важно – протестите от последните седмици парадоксално приличат не на начало на нещо ново, а на край на онова, което започна през 2020 година. Алтернативата на управлението на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, която тръгна от президентството, премина през обособяване на различни формации (ИТН, ДБ, ПП, „Изправи се БГ“, „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ), които участваха в разнообразни правителствени и антиправителствени конфигурации, днес се връща в изходната си позиция и в очакването Румен Радев да излезе на партийния терен.

Това прилича много повече на завършек на един политически цикъл, отколкото на обществен импулс в подкрепа на износените партийни протестни конструкции, чието пораждане през лятото на 2020 година донесе не просто промяна, но и пълна трансформация на политическото представителство. Този завършек идва и с предстоящата промяна в президентската институция, чиято форма през последните 9 години беше коренно променена и от медиатор на политическия процес президентството се превърна в негово основно действащо лице. Каква ще бъде формата на тази институция след президентските избори, които ще се проведат в края на 2026 година, все още не е ясно, но тя със сигурност ще бъде друга.

Историческите аналогии, върху които се крепи илюзията за възход на отмиращото протестно лидерство, са също симптом. Това е вътрешно усещане за историческа недостатъчност и възможно най-прекия път от настоящето на историческия процес към неговото минало. Лидерът на ПП-ДБ Асен Василев изгражда паралогични тези (паралогизъм е конструкция, при която върху грешна основа се построява логично обосновано твърдение), според които протестите от 2025 и 1997 година изразяват сходни тенденции и следователно ще завършат по сходен начин. В своето приобщаване към аналогията Василев се привижда като новия Иван Костов. Само че нито той е Костов, нито сме 1997 година. Това той и неговите сподвижници ще разберат с учудване след няколко месеца.

Резултатът от този петгодишен цикъл на политическа нестабилност ще бъде видян в конфигурацията на следващия парламент. Тя ще завърши трансформацията и вероятно ще зададе новите параметри на политическата система. В тези параметри оцелелите лидери и партии, които се явиха на политическата сцена след протестите от 2020 година, ще играят второстепенна роля. Защото ролята на оцелелите, за разлика от тази на победителите, винаги е второстепенна. А голямата задача пред новото статукво ще бъде да позиционира България по отношение на разлома между САЩ и ЕС. Това, а не корупцията, жизненият стандарт и пазарът на труда ще бъде голямата тема на историята поне през следващото десетилетие.

Източник: filternews.bg