Френският лидер Еманюел Макрон не се изказа за изтеглянето на американските войски от Афганистан, опасявайки се да не добави още проблеми в раздора между европейците. Но и той самият, и обкръжението му, са уверени, че настоящата ситуация ще даде аргументи на дългогодишната идея на Париж, че европейският континент се нуждае от автономна система за отбрана, пише френският в. Le Monde, цитиран от агенция "Фокус".
Както обаче отбеляза френският държавен секретар по европейските въпроси Клеман Бон, не бива да се очаква, че новата система за отбрана ще падне „като зрял плод“. Според него по-скоро политиците постепенно ще осъзнаят, че автономията трябва да бъде все по-голяма. Той отбелязва, че от една страна европейците не искат да бъдат „ескорт“ на САЩ, а от друга не искат нещата да изглеждат, все едно са изоставили САЩ в труден момент.
Министрите на отбраната и външните работи на европейските държави се събраха на 2 и 3 септември на дълго планирана неофициална среща на върха, където се опитаха да направят равносметка на първите резултати от събитията в Афганистан. Те обсъдиха създаването на европейски сили за бързо реагиране от пет хиляди войници. В същото време авторът на статията отбелязва, че през 1999 г. в Хелзинки се е говорило за 60-хилядна европейска армия. През 2007 г. бе обсъдена възможността за създаване на подразделение от 1,5 хиляди души, но всичко това е останало без развитие.
И сега тази идея предизвиква разногласия сред европейците. Така Берлин се застъпва не толкова за създаването на единна структура, колкото за коалиция от държави по желание. Висши европейски служители казват, че е крайно време Европа да помисли за своята независимост и стратегическа автономия. В същото време обаче много държави не искат да предприемат действия, които биха могли да поставят ЕС в конкуренция с НАТО. Въпреки това Европейският съюз, който първоначално е създаден под закрилата на „американския чадър“, сега е в кризисна ситуация. През последните две десетилетия навсякъде, с изключение на Ирак, европейците придружаваха САЩ в операциите им. Така че напускането на Афганистан ще доведе до преоценка на мненията. Джо Байдън, на фона на своя предшественик, се радваше на благоволението на европейците, но сега очевидно ще го загуби. По-специално, забелязва се промяна в отношението от страна на Германия и Великобритания, които също участваха до последно в афганистанската кампания.
Авторът на статията обаче отбелязва, че постепенното оттегляне на САЩ от различни части на света е започнало още при Обама. Тръмп е действал по-показно, но същността е същата: в САЩ е настъпила епохата на „неоизолационизма“. Но европейските политици веднага посочват: колкото и силно да е разочарованието, в момента няма достойна алтернатива на съюза със САЩ. Нито държавите от Централна Европа, нито самата Германия дори не повдигат въпроса за изоставяне на трансатлантическия съюз. По-специално, защото европейците не могат да „летят на собствените си крила“ в редица области: например по въпросите на разузнаването. Като алтернатива, европейците са готови да създадат европейска структура в рамките на НАТО, но очертанията ѝ все още са неясни.
Засега ЕС няма нито средства, нито намерение да замени НАТО, но си е поставил за цел поне да определи своя „стратегически пътеводител“, което се очаква да стане през първото полугодие на 2022 г., когато Франция ще председателства над ЕС. За Европа това е важно, ако САЩ намалят степента на участие в други конфликти: в Близкия изток (Сирия, Ирак), в Африка (зоната на Сахел), в Украйна, тогава Европа да може да излезе на преден план там. В същото време характерната за САЩ умора от „безкрайни войни“ може да налее масло в огъня при техните съюзници. За европейските лидери ще бъде по-трудно да убедят населението си в ползите и легитимността на чуждестранните кампании. Те ще трябва да преразгледат онези мисии, които сега са в активна фаза.
Но като се има предвид оттеглянето на Обединеното кралство, което преди блокираше всякакъв напредък към военна независимост на ЕС, сега много ще зависи от Германия. В момента там тече предизборна борба, но дипломатите смятат, че във всеки случай германските власти ще се застъпят за укрепване на европейските сили, което не би противоречало на ангажимента на НАТО. Франция разбира притесненията и стремежите на своите съюзници, така че например, когато Еманюел Макрон се срещна с големия поддръжник на НАТО, премиерът на Нидерландия Марк Рюте, той не засегна темата за армията, а тази за миграцията, която също може да донесе много проблеми, пише Le Monde.