Франция не е надежден партньор на англоговорящите защитници на свободата, Еманюел Макрон демонстрира защо англосферните демокрации не го виждат като надежден партньор. В акт на почти комичен гняв той оттегли посланиците си от Канбера и Вашингтон, замразява отношения заради сделката за отбрана AUKUS, но оставя своите посланици в Москва и Пекин, пише The Telegraph.
Това не е първият път, в който Макрон нарежда на френските дипломати да се приберат у дома в пристъп на гняв. Той оттегли посланика си от Рим, след като италиански политик подкрепи "жълтите жилетки" и оттегли посланика си от Анкара, когато президентът Ердоган предположи, че може да е леко луд.
Макрон е ядосан от формализирането на морския пакт между трите най-големи англоезични сили. Алиансът AUKUS е толкова дълбок, колкото всеки, който съществува сред независими държави. Той предвижда обмен на научни и военни ноу-хау, дори на ядрени технологии. Първият проект е да предостави на Австралия подводен ядрен, инициатива, която ще създаде работни места в Бароу и Глазгоу, въпреки че окончателното сглобяване на подводниците ще се случи в Аделаида.
AUKUS е на всяко ниво едно положително развитие, знак, че все още има възрастни, които патрулират из детската площадка. Австралия ще стане едва седмата държава с ядрен флот - сериозно изявление в спорните води на Тихия океан. Проблемът, от гледна точка на Париж, е, че тази сделка замества предишното споразумение, според което Австралия трябваше да купи дизелово-електрически подводници от Франция.
Новината за пакта бе наречена от външният министър Жан-Ив Льо Дриан "удар с нож в гърба". Бруно Тетраис от Fondation pour le Recherche Stratégique го описва като "удар, подобен на Трафалгар".
Човек усеща, сякаш французите почти се наслаждават на гнева си. Човешко е само да усети някакво праведно сияние, когато интуицията ви се оправдае и ето - явно потвърждение на всеки френски предразсъдък за измамни англосаксонци. Няма значение, че както търпеливо посочват австралийските политици, изпълнителите са изоставали от графика. Това не се отнася предимно за подводници. Ставаше дума за поредица от по-абстрактни понятия, които имат голямо значение за нашите съседи: le rang, la gloire, l'amour-propre.
Все пак си струва да се помисли защо лидерите на англосферата постъпиха така. В края на краищата Франция е една от малкото държави в света, способни да проектират глобални военноморски сили и има значителни територии в Тихия океан. Защо не е смятана за основен съюзник?
Голяма част от отговора е свързан с войнствеността на Макрон към Великобритания през последните четири години. Отново и отново той натоварваше търпението на други лидери на ЕС, като подхващаше битки, дори когато нямаше залог за европейските интереси. От военни спътници до ирландската граница, той зае ненужно твърди позиции.
Неговото възражение срещу еквивалентността във финансовите услуги вероятно е наранило фирмите от ЕС повече, отколкото банките в Лондон. Неговото раздразнително разпитване за ефикасността на AstraZeneca подхранва колебанията на ваксината в Африка и почти сигурно причинява ненужни смъртни случаи.
На два пъти, първо по време на преговорите за Брекзит, а след това по време на рибарския сблъсък в Джърси, той заплаши да прекъсне доставките на електроенергия - вид агресия, която свързваме с Владимир Путин. Нито едно от тези неща, да го формулирам възможно най-нежно, не е акт на надежден съюзник.
Всъщност, точно в момента, в който тримата лидери на англосферата седнаха да подпишат сделката на срещата на Г-7 през юни в Корнуол, френският президент настояваше да държи английските колбаси извън Северна Ирландия. Контрастът едва ли би могъл да бъде по-ясен.
Но би било погрешно да се постави всичко това върху личността на един президент. Дипломатическият и политически елит на Франция по принцип поема линията на Макрон, както и повечето еврократи - макар и значително, не повечето европейски национални правителства. Жозеп Борел, беззащитният старик, който служи като външен министър на ЕС, заяви, че е огорчен, че не е били консултирани предварително, чувство, широко озвучено в Брюксел.
Може би виждаме повторно появяване на по-старо разделение, разделение, което бе скрито от нуждите на Студената война, но това никога не изчезна. Великобритания и нейните съюзници в англосферата традиционно мислят в морско отношение, докато перспективите на Франция са континентални. Точно тази разлика в светогледа е цитирана от Шарл де Гол, когато обяснява решението си да наложи вето на първите две молби на Великобритания за членство в ЕИО.
Великобритания и Франция имат нужни сложни отношения. Не сме обменяли враждебен огън от 1815 г. насам - освен ако не броите потъването на френския флот в Оран през 1940 г. във ВСВ, за де не попадне в грешни ръце, епизод, за който колкото по-малко се казва, толкова по-добре. Всъщност ние сме съюзници (повече или по-малко) от 1904 г. И все пак през по-голямата част от това време ние бяхме приятели-врагове, борехме се за търговско и дипломатическо предимство, дори когато осъзнавахме, че когато чиповете са свалени, ние споделяме интерес към всеки успех на другия.
Един от случаите, когато разполагахме военна сила заедно, бе съвместното нахлуване в Суец през 1956 г., което завърши с провал поради липса на американска подкрепа - решение, за което Айзенхауер съжалява до смъртта си. Великобритания и Франция направиха коренно различни изводи от това.
Англичаните вярват, че прекъсването на комуникациите между Лондон и Вашингтон е било катастрофално и че триумфът на свободата в света зависи от по-тесен англо-американски съюз. Французите, напротив, стигнаха до извода, че на САЩ не може да се разчита и че тяхната сигурност зависи от изграждането и воденето на европейски блок. На следващата година е подписан Римският договор.
Докато съветските танкове се натрупваха отвъд Елба, тези различия бяха, ако не напълно забравени, поне отложени. Франция се оттегли от интегрираното командване на НАТО, но все пак се представи като член на западния алианс - труден и независим член, разбира се, но в последния анализ член, готов да помогне с каквото може. Великобритания, от своя страна, видя защитата на Западна Европа като своя основна стратегическа цел, изтегляйки се от своите азиатски и африкански бази, за да може да си позволи ангажиментите си по НАТО.
Дипломатическите предположения могат да продължат десетилетия, след като първоначалната им обосновка е отминала, но превишаването не продължава вечно. Краят на Студената война позволи на Франция да мисли за пореден път в континентален план, а Великобритания за пореден път да вдигне очи към открития главен път. Изведнъж се преместихме обратно в многополюсен свят, свят на променящи се съюзи и интереси. Разпадането на СССР премахна основната цел на НАТО и освободи членовете му да следват различни пътища. Тъй като географската близост губи значението си, Великобритания се присъединява към Съединените щати в тихоокеанска точка.
За определен вид французи тази стратегия е допълнително доказателство, че британците са договорили външната си политика с Вашингтон. В действителност някои служители на Елисейския дворец смятаха Великобритания за американска колония, с която не си струва да се карате. В петък вечерта френският министър по европейските въпроси Клемент Бон описа британската политика като форма на "приет васален статут" към САЩ.
Това, което изглежда не идва на ума на тези умни администратори, е, че Великобритания, САЩ и Австралия, тъй като имат общо политическо наследство, са склонни да подхождат към проблемите по един и същи начин. Те ценят, защото техните институции са ги научили да ценят личната свобода. Те признават отговорността да отстояват, доколкото могат, законен и либерален международен ред. Те са готови да се противопоставят на насилниците - особено когато някой от тях пред дулото.
Австралия е подложена на дипломатически и икономически санкции от Пекин, тъй като призова за международно разследване за произхода на Covid-19. По съвест Великобритания не можеше да остави своя съюзник без подкрепа. Ако това означаваше да ѝ помогнете да придобие най-ефективните подводници, нека бъде така.
Австралия е в опасен квартал. Огромните териториални амбиции на Китай са враждебни претенции не само срещу съседни страни, но и срещу Филипините, Малайзия, Индонезия и Бруней. Съюзниците на англосферата не са агресорите тук.
Все пак някой трябва да засили и запази международното право. Някой трябва да защитава правата на малките държави, застрашени от прекомерни амбиции на съседи. Някой трябва да защитава принципите на националния суверенитет и териториалната юрисдикция. Не за първи път изглежда, че отговорността за защита на свободата е паднала на англоговорящите демокрации.
За някои в Германия това представлява "обявяване на война" на ЕС и заплаха за единството на Запада. За британците това е средство за намиране на пътя ни в света след Брекзит, смела и осезаема реализация на обещанието за глобална Великобритания.
За французите това е просто "удар с нож в гърба". Възмущението от Париж взема различни форми. Въпреки че официалните лица отправят широки критики за предполагаемо предателство и безотговорност срещу Австралия и САЩ, те се опитват да отхвърлят Великобритания просто като "младши партньор" в сделката.
Le Monde цитира източник от френското правителство, че решението за отзоваване на посланици от Вашингтон и Канбера, но не и от Лондон, е имало за цел умишлено да се пренебрегне Борис Джонсън, за да се илюстрира предполагаемата незначителност на Обединеното кралство.
Жан-Ив Льо Дриан заяви, че Франция е решила да не отзовава посланика си във Великобритания по повод спора, тъй като Франция била запозната с "постоянния опортюнизъм" на Обединеното кралство. Той твърди, че Джонсън е "петото колело на каретата".
Клемент Бон: "Нашите британски приятели ни обясниха, че напускат ЕС, за да създадат глобална Великобритания. Можем да видим, че това е завръщане в американския скут и форма на васалитет. Обединеното кралство очевидно се опитва да стъпи на крака, може би липсва мисъл за стратегическото бъдеще. Днес те се крият в американската кошара. Надявам се, че това няма да бъде тяхната политика през следващите десетилетия. "
Каквато и да е достойнството на тези твърдения, събитията от тази седмица разцепиха старите съюзи и показаха, че президентът Джо Байдън е готов да разкъса правилника, за да противодейства на Китай. Ядреното партньорството AUKUS е сеизмично пренареждане.
Някои експерти възприемат изключването на Франция от AUKUS като доказателство, че към страната просто няма достатъчно доверие, когато става въпрос за споделяне на военните бижута в короната на технологиите за подводно ядрено задвижване.
Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни науки в Кралския колеж в Лондон, посочи "установените модели на сътрудничество" в мрежата за обмен на разузнавателна информация "Пет очи", включваща САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, както и дългогодишното партньорство между Обединеното кралство и САЩ за ядрено сътрудничество.
"Конгресът ще трябва да бъде убеден да привлече Австралия към ядреното лоно. Франция е крачка твърде далеч."
Последиците за европейската отбранителна политика могат да бъдат огромни. Дипломатите в Брюксел вече говорят, че Франция използва спора, за да ескалира усилията си за по-тясна военна интеграция в ЕС.
Френският аргумент е, че изборът на президента Байдън не е направил нищо, за да излекува нестабилността, която нарасна във външната политика на САЩ по време на Тръмп, което означава, че европейската сигурност в крайна сметка трябва да разчита на нова европейска армия.
Страните членки на ЕС вече обмислят планове за създаване на сили за бързо реагиране, които да позволят на блока да действа независимо от САЩ.
Като най-големият военен играч в ЕС след напускането на Обединеното кралство, такова споразумение вероятно ще бъде доминирано от Франция и заплашва да маргинализира НАТО, все още основната крепост срещу враждебна Русия.
Лорд Рикетс, бивш посланик на Обединеното кралство във Франция, заяви, че новата сделка повдига въпроса за какво изобщо е десетилетният алианс. Той също така предположи, че Франция ще намери начини да отмъсти на партньорите си от НАТО.
Това накара Аурели Бонал, заместник-посланик на Франция във Вашингтон, да отрече, че имат предвид такова нещо.
Страховете от разпадането на западния отбранителен съюз със сигурност са осезаеми през последните няколко дни.
Андреас Михаелис, посланик на Германия в Обединеното кралство, предположи, че новото партньорство ще застраши "съгласуваността и единството на Запада". "Това единство ще изисква много усилия", каза той.
Обемът на френския гняв отчасти трябва да отразява нивото им на изненада от анулирането на договора за Barracuda и обявяването на AUKUS. Накратко, те изглеждат напълно заслепени.
Всъщност, докато срещата на върха на Г-7 през юни в Корнуол генерира заглавия за очевидния "брак" между президентите Байдън и Макрон и разгръщащата се "война с колбаси" между Великобритания и ЕС, сега се оказва, че пактът за ядрените подводници се обсъждал насаме между Джонсън, Байдън и Скот Морисън.
Сделката обаче се подготвяше от известно време. Това бе толкова тайна сделка (толкова противоречива), че според съобщенията само 10 души в британското правителство знаеха за нея.
Описан от източник на отбраната като сцена от роман на Джон льо Каре, срещата през март в Лондон между австралийския вицеадмирал Майкъл Нунан и адмирал сър Тони Радакин, първият британски морски командир, постави на релсите процес, в който Австралия е издигната в челната позиция на военния отговор на Запада срещу Китай.
Вицеадмирал Нунан пита дали Великобритания и САЩ ще помогнат на страната му да изгради флот от ядрени подводници.
Ако, според него, Австралия трябва да противодейства адекватно на китайската агресия в Индо-Тихоокеанския регион, тя се нуждае от по-бързи, скрити и по-далекообвхатни подводници от 12-те дизелово-електрически подводници Barracuda, които бяха поръчали от Франция през 2016 г. като част от договор за 47 милиарда британски лири .
Резултатът, който се получи от Франция и нейния президент, който е изправен пред избори догодина, е брутален. Изглежда Франция е особено обидена от отношението на Морисън.
Източници в Париж казаха на Politico, че след посещението в Австралия през февруари-март от шефа на строителите на френските подводници Naval Group за решаване на технически проблеми, френските власти смятали, че няма проблеми с партньорството.
През юни Макрон бе домакин на Морисън в Париж. Според източник, Морисън пита за адаптивността на 12-те подводници, което кара Макрон да пита директно дали австралийците обмислят ядрени способности.
Съобщава се, че Морисън е избегнал отговор, но на 30 август и двете страни потвърдиха ангажимента си към програмата за подводници.
Напускайки официалната си резиденция в Канбера в събота, заминаващият си френски посланик Жан-Пиер Тебо бе ядосан.
Разкривайки, че е разбрал за решението на AUKUS от австралийската преса, той каза: "Това е огромна грешка, много, много лошо отношение към партньор".
Независимо от етиката на ситуацията, Макрон сега е обвинен в наивност и провал на държавнически умения. Германската преса се обърна по-специално към френското правителство
Süddeutsche Zeitung пише, че французите са "политически предадени и унижени" от решението, питайки дали Макрон "слуша, когато американският президент дава речи по външна политика".
"Това, че Австралия ще бъде важен съюзник за Вашингтон (и поне с оглед на този регион на света, по-важен от Франция), можеше да бъде ясно и за Париж. По същия начин трябваше да се разбере, че Австралия предпочита да избере САЩ, отколкото Франция, ако трябва да вземе решение за защитна сила в новата Студена война между Китай и САЩ.
Междувременно Frankfurter Allgeine коментира, че французите "вече бяха охладили шампанското", за да отпразнуват сделката, когато бяха зашлевени от съобщението.
Берлинският Tagesspiegel съобщи, че Франция е получила "брутален урок по геополитика", който илюстрира, че няма военния потенциал на Обединеното кралство.
"За разлика от Великобритания, Франция няма глобална мощ във военно отношение. Европейският съюз далеч не се приема сериозно в партньорство за сигурност извън собствения си континент".
Die Welt характеризира AUKUS на Байдън, който удари Франция в лицето, като обявяване на война на ЕС. Въпреки политическата горещина, някои смятат, че реакцията на Макрон е резултат от студени политически изчисления.
Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в консултантската група за политически риск на Евразия: "Решението на Макрон да ескалира отчасти е изборно изчисление".
"Той си спомня, че Ширак придоби популярност не само като отказа да нападне Ирак, но като пое инициативата и публично оспори американската стратегия".
"Макрон се надява да привлече голям сегмент от французите на своя страна преди изборите през април."
Жан-Доминик Мерше, експерт по отбраната във вестник L'Opinion, обаче заяви, че френската реакция на ролята на Великобритания в сделката наподобява "ревност".
"В това има форма на ревност към Великобритания, защото, за разлика от САЩ, ние ги виждаме като да са в нашата лига, така че това наистина боли".
Преглъщането е още по-трудно, продължи той, защото "климатът между Лондон и Париж е лош във всичко, независимо дали става въпрос за Брекзит, имиграцията или дори отбраната".
Австралия защити в неделя отмяната на сделката за френски подводници, като заяви, че правителството е отправяло притеснения към Париж в продължение на месеци. "Не съжалявам за решението да поставя националните интереси на Австралия на първо място", обясни премиерът Скот Морисън.
Морисън коментира, че разбира разочарованието на Франция от отмяната на поръчката, но повтори, че Австралия винаги трябва да взема решения в свой интерес. "Това е въпрос, който бе повдигнат от мен директно преди няколко месеца и ние продължихме да обсъждаме тези въпроси, включително от министри на отбраната и други".