Опазване на природата и производство на електроенергия чрез малки ВЕЦ-ове. Възможно ли е тези две неща да се съчетаят в едно? В публичното пространство тече остра дискусия, но за съжаление, тя не поражда решение на проблема, което да е в интерес на хората, индустрията и в защита на природата. Представяме позициите по въпроса на двете спорещи страни – неправителствената организация „Балканка” и Асоциация „Хидроенергия“, която представлява интересите на инвеститорите в хидроенергия.
Малките ВЕЦ-ове произвеждат определено количество електроенергия, чийто "принос в енергийната система е несъществен", твърдят природозащитници. Те обясняват, че същественият минус на тези централи е "прекъсване" на реките и тяхното пресушаване на местата, където тези ВЕЦ-ове са изградени.
"Малките ВЕЦ-ове у нас непрекъснато се пришиват към ползите от големите ВЕЦ-ове. Това е им е съвременната стратегия. Макар, че големите ВЕЦ-ове също убиват реките ни, но те са полезни от гл.т. на енергийната система, тъй като чрез тях тя се балансира. Докато малките ВЕЦ-ове произвеждат между 1.5% и 2% и то в момента, когато консумацията не е много голяма. Зимно време спадат още повече. Техният принос в енергийната система е несъществен", казва пред ФАКТИ инж. Димитър Куманов от риболовно сдружение "Балканка".
От Асоциация“ Хидроенергия“, обаче не са съгласни с инж. Куманов, че приносът на малките ВЕЦ-ове в енергийната ни състема е несъществен. „Никоя нормална страна, която има водни ресурси, не развива само големи ВЕЦ. Малите ВЕЦ са също важни, за да се оползотворят в разумна степен оскъдните водни ресурси. По официални данни от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) малките ВЕЦ в България, извън тези на НЕК ЕАД произвеждат годишно между 1 и 1,5 млн. МВтч, което представлява между 20-30 на сто от общия възобновяем микс. Нещо повече, всички ВЕЦ имат принос за общото количество произведена електроенергия. Дори и един малък ВЕЦ с инсталирана мощност от само 1 МВт може да задоволи нуждите от ток за 1 година за над 250 малки фирми или над 800 домакинства. В условията на невиждана досега енергийна криза българските потребители не могат да си позволят да загубят дори и най-малката българска централа, която произвежда възобновяема енергия без отделяне на СО2”, казва за ФАКТИ Боян Кършаков, председател на управителния съвет на Асоциация „Хидроенергия“.
"По-лошото е, че в България 75% от средногодишния отток протича през април, май и юни. Останалото време реките ни едва църцорят, освен ако не завали много обилен дъжд. Тогава протичат за половин-един ден и в реките отново тръгва повече вода", допълва инж. Куманов.
„И тези данни са некоректно представени – средната дата на настъпване на маловодие е през месец юли, а средната дата на неговото завършване е в края на септември. През периода на маловодие се оттича приблизително 5% от общия обем на оттока. Малките реки през периода на маловодие пресъхват, като продължителността на пресъхването е в рамките на 70 – 90 дни. През този период голямата част от ВЕЦ не работят. През останалото време централите работят при спазване на всички изисквания, заложени в съответните разрешителни за водоползване”, допълва Кършаков.
От друга страна, съгласно Закона за водите, всички тези водоземни съоръжения, са длъжни да изпускат така наречения минимален екологичен отток, чрез който да се гарантира, че животът в реката ще оцелява. Този допустим отток е 10% от средногодишното водно количество. За трите месеца - април, май и юни, са протекли 75% от оттока, останалите 9 месеца остават останалите 25%, което означава по 3% на месец. "А те са длъжни да отпускат 10%, освен ако в момента оттокът не е по-малък. Изводът е, че тези малки ВЕЦ-ове извън април, май и юни, не трябва въобще да работят. Дефакто те по никакъв начин не участват в балансирането на системата, както се твърди. Те водят до голям дисбаланс", категоричен е инж. Куманов.
Прихващането на реките води не само до прекъсване на водооттокът, но и до изчезването на реки. Такъв пример може да се даде с река Нишава в района на Гинци. "Говорим за деривационните канали на каскадата Петрохан. Там те са четири - Сребърна, Гински, Скрецки, Стругарница. Всички дерета от двете страни на планината са пресечени и поради тази причина няма вода за питейните нужди на Бързия. Надолу не тече капка вода, което е нарушение на законите. Не може да ми казват, че ВЕЦ-овете са законни и екологични. От тук надолу животните какво пият. Разправят, че малките ВЕЦ-ове балансирали системата, а това не е така", обяснява инж. Куманов.
„Категорично ВЕЦ не са отговорни за изчезването на реки. Това е умишлена заблуда, която се разпространява нарочно. ВЕЦ винаги връщат преработената вода обратно в речните корита. Всъщност те са единственият водоползвател, който връща 100% от използваната вода обратно в реката. И също са единственият, който заплаща в пъти по висока тарифа за използването на водата, или десетки милиони в годишен план на българския държавен бюджет. Примерът с к-да Петрохан е много добър, за да се види колко големи могат да бъдат тези лъжи. Каналите Сребърна, Гински, Скрецки и Стругарница са строени през средата на 20 в., за да се осигури питейна вода за нуждите на два областни града – Враца и Монтана, или за общо над 100,000 души в този регион. Водата тук се събира в полза на обществото. Трите ВЕЦ са построени по същото време по пътя на водата към яз. Среченска бара като част от обща хидротехническа схема, за да се използва естественият пад по пътя на водата от планината към язовира и да се произвежда и електроенергия. Тоест тук имаме двойна обществена полза. Тази система не е пример за лошо, а за изключително разумно използване на оскъдния воден ресурс. Водните ресурси в нашия регион и конкретно в България намаляват с климатичните промени и много от по-малките реки пресъхват през лятото. Това не означава, че са изчезнали, а че стават сезонни, за съжаление. И със сигурност не означава, че са откраднати”, опонира Кършаков.
„И деравивационните и русловите ВЕЦ-ове са вредни за околната среда. Първите пресушават реките, а вторите, които са разположени на по-големите реки, задържат водата неподвижна. Тя се затопля и се развиват водорасли. Това води до намаляване и изчезване на кислорода от водата. Когато това се създаде на замърсена река, както е Искър, става едно отровно блато".
„ВЕЦ не пресушават реките- работят, тогава когато има достатъчен воден отток при стриктно спазване на приоритетния ред за водоползване, съгласно който хидроенергетиката е последна по приоритет след питейно-битовите нужди, лечение и профилактика и земеделски цели.
Що се отнася до замърсяването на реките и изчезването на кислорода – нито едно от двете твърдения не отговаря на истината. В процеса на оползотворяване на хидроенергийния потенциал на водата, т.е. преобразуването на енергията на водата в електрическа, на първо място се опазва природния ресурс като се връща обратно в реката и на второ място - няма източници на замърсяване. Нещо повече, при преминаването на водата през турбината водата се аерира допълнително.
Разбира се, всички технологии за производство на електроенергия, които хората са създали оказват натиск върху екосистемите. И затова правилният въпрос е – застрашават ли природата ВЕЦ повече, отколкото другите конвенционални и нови (възобновяеми) генериращи мощности? И тук отговорът е категорично не. Няма да навлизаме в сравнения с ТЕЦ – всички сме наясно с замърсяването не само на природата но и силното отрицателно въздействие върху човешкото здраве. АЕЦ не отделят въглеродни емисии, но какво се случва с отработеното ядрено гориво? Как се добива то, как и къде се съхранява след употреба? Какви са рисковете за населението при авария? При вятърните централи се засягат птиците, при ФЕЦ има сериозни въпроси с добива на влаганите материали и депонирането от използваните панели и т.н.
В същото време ВЕЦ е най-ефективният енергиен източник в света по коефициент на полезно действие (КПД). Съвременните водни турбини превръщат ресурса (вода) в електроенергия с КПД от над 90%, докато КПД при останалите енергийни източници е значително по-ниско: АЕЦ 33%, газови ТЕЦ 57%, въглищни ТЕЦ 41%, вятърни централи 35%, фотоволтаични централи 20%”, обяснява Кършаков.
Прицел на новия министър е р. Марица - цялата да стане, както на р.Искър ВЕЦ след ВЕЦ, да не се вижда течаща вода. Там е още по-ужасно, защото Марица доста често я замърсяват. В мига, в който стане поредица от блата, първото блато ще задържи тези отрови. Оттам се увреждат подземните води, тъй като те са хидравлично свързани с повърхностните и вече имаме точно такъв случай - село Брестовица. На р. Въча, ВЕЦ "Кадиево" с доклад от БАН е доказано, че ВЕЦ-ът е причинител за замърсяване на питейните им кладенци с манган", пояснява инж. Куманов. За изграждането на ВЕЦ-ве по р. Марица вече има заявени 7-8 инвестиционни намерения.
„При тази централа тепърва предстои да се изяснява дали изобщо има нещо общо с проблема със замърсяването на питейната вода. Има само два сигурни факта – при работата на ВЕЦ не се отделя манган (или каквито и да е други подобни вещества) и в съседни кладенци в непосредствена близост с този на село Брестовица няма проблем със съдържанието на манган. Фактът, че това е единствения в историята на България такъв случай показва, че е доста вероятно причините да са други. В България има 300 водноелектрически централи, строени в последните 100 години и за пръв път има недоказано обвинение към ВЕЦ, че замърсява водата с манган“-категоричен е Кършаков.
На фона на непрекъснатото нарастване на цените на електро енергията не може да се поставя в риск евтината енергия, произвеждана от ВЕЦ. Това не в интерес на хората и индустрията.