В почивните дни на изминалата седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви поредното си импулсивно решение. Той настоя посланиците на Канада, САЩ, Франция, Германия, Финландия, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Нова Зеландия и Дания да напуснат Турция, защото според него се бъркат във вътрешни работи на ръководената от него държава. Повод за цялата ситуация стана позиция на посланиците на изброените страни за освобождаване от затвора на гражданския активист Осман Кавала, който тъкмо бе оправдан от турския съд, но отново бе задържан.
Впоследствие през настоящата седмица посолствата на част от тези държави, принадлежащи на Запада, обявиха, че ще спазват законодателството на Република Турция и Ердоган преосмисли решението си и гонене на посланици няма да има. Поне засега. Разбира се, вероятно роля е изиграла и турската дипломация, която си е давала сметка какви ужасни последици може да има такъв дипломатически скандал между Турция, държави, които са и съюзници в НАТО и държави, с които традиционно тя няма противоречия.
За да получи анализ на ситуацията, от ФАКТИ се свързахме с Ибрахим Карахасан-Чънар, историк и учредител на "Турски културен център ХХI век", който бе любезен да направи коментар по темата за медията ни.
Разговорът ни започна от това дали посланиците, застъпили се за Осман Кавала, не са допуснали грешка с акта си, който някои анализатори биха разглеждали наистина като вмешателство във вътрешните работи на една суверенна държава, каквато е и Република Турция.
Събеседникът ни определено не е на това мнение:
"Не мисля, че може да се говори за такава намеса. Това е апел. Това е Съветът на Европа, Турция членува там и би следвало да се вслушва в подобни апели. Това са страни, с чието мнение Турция би следвало - като член на Съвета на Европа, да се съобразява. Хората виждат как стоят въпросите с човешките права в Турция като цяло. Турската държава се отдалечава от Запада, от западните ценности, което допълва нещата. Процесите там се следят под лупа. Ако погледнем и това, че Турция е член на НАТО - алиансът разчита на тази държава, защото тя винаги е била преден пост за настъплението на какво ли не. И някак си случващото се в нея противоречи и на ценностите на НАТО.
Западът е притеснен. Те винаги са разчитали на турската държава и в друг аспект - знаем за бежанците как стои въпросът. По тази тема винаги се правят реверанси на Ердоган, а той злоупотребява с това нещо.
Още повече, Турция, без да пита своите съюзници, къде ли не се бърка вече и това прави впечатление. Съюзниците ѝ не могат да останат безразлични към тази турска експанзия към външния ѝ свят - в Сирия, в Либия и т.н. В момента турската държава се изтъква и като единствен посредник за Афганистан, приема талибаните и преговаря с тях.
На въпрос дали Ердоган е излязъл с позитиви от ситуацията със западните посланици, Ибрахим Карахасан-Чънар отговори така:
"Той винаги се хваща за подобни неща. Има ги такива моменти, счепква се със Запада за какво ли не. Знаем, че с Щатите има различни търкания. А иначе сега просто Осман Кавала е на "гърлото на топа". Ердоган търси всякакви възможности да се покаже, защото главоломно рейтингът му в Турция пада и той за какво ли не ще се хваща"
На въпроса може ли да се каже, че турския президент вече е започнал предизборната си кампания за изборите през 2023 година, събеседникът ни заяви следното: "За него е важно да се задържи във властта. Това е неговото верую. Да се титулува като втори Ататюрк, ако издържи до 2023 година, и да го изпревари (б.р. като времетраене) по управление като президент. Това е неговата цел. А и какво друго би могъл да иска един автократ?
Не знам той какво ще прави с кампанията си, но в Турция вече има друго поколение. Неговите привърженици намаляват, част от тях си отидоха от този свят, а техните потомци от Анадола - т.нар. "черни турци", те вече се урбанизираха, отидоха в големите градове и искат друг начин на живот. Искат да живеят в Европа, искат други ценности, докоснали се и до смартфона.
В момента в Турция се създава един широк алианс от 6 партии, като мисля, че и прокюрдската ще се присъедини към тях. С това се започва натискът върху Ердоган, предвид всичко това, което се случва в страната - инфлацията, безработицата, външнополитическите проблеми и изолацията на турската държава. Може би през 2022 година ще има натиск той да бъде принуден да свика извънредни избори. В турското общество вече се мисли по този въпрос, включително бивши съратници на Ердоган - Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан, мислят за епохата след него, защото те виждат, че Турция наистина вече няма онзи имидж, който имаше. Тя беше с единия крак в Европа, а Ердоган на практика почти залости кепенците на този процес.
Младежите в Турция са много разочаровани. Безработицата до 25-годишна възраст в страната е 40-45%, което е страшно много. Цялостно е около 15%. В последните 5 години, особено след т.нар. военен преврат, нещата много се сринаха, хората обедняха и младежите бягат на Запад. Говори се за религиозен фундаментализъм, консерватизъм и т.н. в страната, но това е само една част от турското общество. Според едно от последните проучвания около 55% от хората в Турция искат да са в Европа и не искат това управление.
Говори се и за ревизия на формата на управление, която в Турция в момента е президентска република. Тя не се желае от хората, защото тази форма на управление се оказа неуспешен експеримент. Турция винаги е била светска държава и ще бъде. Особено в западната част на страната има градове, в които хората са изключително съвременни, кемалистки настроени, други са техният морал и ценности. Младите хора, поколението Z, както аз го наричам, свързва Турция с Европа. Знаете и колко големи турски общности има в Европа. В Кьолн вече има голяма джамия, разрешават се необходимите по канон неща, въобще Германия е много толерантна към Турция. Двете страни винаги са били свързани".
"Ердоган, използвайки други прийоми, налагайки своето влияние в тези чужди страни (б.р. като Либия и Сирия) по някакъв начин, особено предизборно, измести културните ценности на турците, измести културните им програми към религиозните, към консервативните неща. Заради това хората започнаха да се отдръпват от турските анклави, смятайки ги за пета колона на Ердоган"", добави Ибрахим Карахасан-Чънар.
"Учудвам се колко дълго време турският народ търпи Ердоган, той не заслужава Турция. Ердоган наруши имиджа на Турция, която си беше в Европа. Той в началото прокламираше идеята за прозападната ориентация на страната, но постепенно нещата се изместиха и се развиха по друг начин.
Ердоган е един управленец, който тепърва ще бъде изследван като някакъв източен лидер, който гравитира от Запада към Изтока, като това е с цел преди всичко да манипулира неговите привърженици. Но турският народ се усети, ножът е опрял до кокала и се вижда, че не Ердоган е човекът, който ще управлява Турция занапред. Бъдещето на турската държава не е свързано с такива хора", заяви в края на разговора ни нашият събеседник.