Преди броени дни Владимир Путин произнесе своята поредна реч на пленарната XVIII сесия на Международния клуб „Валдай“ в Сочи. Тази година темата беше: „Глобално разтърсване – XXI: хора, ценности, държава“. Путин започна с нещо много важно и известно, което всички усещат интуитивно (и не само). Този свят, който познаваме от десетилетия, се променя. Промените не са само глобални, но в повечето случаи са системни.
Самият форум „Валдай“ е предназначен предимно за чужденци. Само една трета от него е за вътрешна консумация. По традиция анализаторите и коментаторите направиха опити да отгатнат в президентското слово иносказателни послания предназначени за тези, които не само слушат, но и „чуват“ полутоновете. Очевидно, че Путин не обича да сменя своето обкръжение. За годините, през които е на власт, го доказа. Това се отнася и за неговите текстописци.
Отново някои откриха в изказването на руския президент мисли на философа Николай Бердяев, на публициста Иван Илин и даже на писателя Антоан дьо Сент-Екзюпери. През 2005 г. швейцарският русист Феликс Филип Инголд обърна внимание, че тленните останки на руския философ Иван Илин са пренесени в Москва с личното застъпничество на Путин. Нещо повече. Преди 20-на години Иван Илин бе наричан „тайният съветник“ на Путин. По същия начин наричат и геополитика Александър Дугин.
В началото на своето изказване Путин направи реверанс към Китай, като нарече китайския народ мъдър и богат на мислители. Не пропусна да цитира и руския народ, който казва: „Бори се с трудностите с ум, а с опасностите с опит“. Разузнавачът Путин след 22 години във властта притежава и двете качества.
Путин констатира наличието на системна криза на съвременния капитализъм, породен от западната цивилизация. Според него настоящата глобална криза предоставя възможности, които не трябва да бъдат пропуснати. Нещо повече. Кризата е концептуална, даже цивилизационна. Руският президент формулира принципа на държавния суверенитет като абсолютна ценност в противовес на всевластието на глобалните транснационални корпорации, за които най-голямото зло са суверените държави.
Путин подчерта, че той, подобно на Си Дзинпин, не се отказва от Вестфалския мирен договор (1648), чиито принцип е „да се признае суверенитетът на всяка държава, който тя има над земите, гражданите и представителите ѝ в чужбина, както и отговорността ѝ за всякакви въоръжени конфликти на кой да е от гражданите или нейните представители“.
Руският президент предложи на Русия и света нов мироглед, описан със словосъчетанието „умерен консерватизъм“. Путин ясно заяви, че капиталистическата система преживява тежка криза. Според него тя е изчерпала своя потенциал за развитие и решаване на най-важните проблеми на населението на земята.
Путин заяви, че Русия се отказва да следва либерално-монетаристките постановки, които са родени и взети на въоръжение в САЩ и Западна Европа. По-ясно казано, всички търговско-икономически, финансови и военно-политически механизми, създадени след Втората световна война са престанали реално да функционират.
Позицията на Путин е логична. Неговата теза е, че ако Русия остане в досегашната парадигма на финансово-спекулативния либерализъм, то страната никога няма да създаде своя независима икономика. Само ще деградира и ще става все по-зависима от Запада. Либералният капитализъм изпомпва ресурси от Втория и Третия свят в полза на „развитите“ държави. В действителност Путин обяви идеологията, която се взема на въоръжение от Русия: „В предстоящия период на световно преустройство, чийто изход не е още известен, умереният консерватизъм е най-разумният мирогледен принцип“.
Русия ще заложи на свой собствен икономически модел, в рамките на който важна роля ще играе държавното планиране. Путин предупреди и транснационалните корпорации, които се опитват да подменят суверените държави, и си присвояват силово регулаторни функции, които са прерогатив на държавното управление. Нанесен беше удар върху „цифровите платформи“, които посредством социалните мрежи са узурпирали правото да „наказват“ и „помилват“ по свое усмотрение. Даже да налагат своя собствена цензура и да „развъртат“ личности и теми съгласно техните интереси. „Само суверена държава може да гарантира интересите на своите граждани“, подчерта руския президент.
През последните няколко години в руските проправителствени медии се прокарва внимателно идеята за умерения консерватизъм и нарастването на ролята на държавата и държавниците. Паралелно на тази „генерална линия“ върви критика на марксизма и той се представя като аналог на троцкизма. Путин критикува капитализма от леви, а не от десни позиции.
Руският президент избягва да говори за капитал, пролетариат и класова борба. Но дава да се разбере, че той се бори против несправедливостите, неравномерното разпределение на богатствата, задълбочаващото се неравенство и невъзможността на съвременния капитализъм да реши тези екзистенциални проблеми на обикновенните хора. Това е типичен лявоцентристки подход. Социалната доминанта е релефна претенция към капитализма, нейн признак.
На форума „Валдай“, който съвсем спокойно може да се нарече анти-Давос, Путин хвърли предизвикателство към либерализма и троцкизма. Руският президент даде заявка за световен лидер на антилибералния протест. Путин извади антилиберализма от световната маргинална среда и предложи той да се превърне в дневен ред на елитите. Това засега важи предимно за част от руския, но времето работи в полза на антилибералите. В редица страни се формират антилиберални ядра сред политическата и управленческата класа.
Валдайското изказване на Путин е знаменателно най-вече поради неговото фундаментално традиционалистко измерение. Редица коментари считат, че руският президент е тръгнал по пътя на Николай Бердяев. Но ако разсъждаваме дълбочинно, то по-скоро Путин взе на въоръжение генонизма. В случая става въпрос за великия френски философ Рене Генон (1886-1951) от град Блоа край река Лоара, който е родоначалник на интегралния традиционализъм.
В своята книга „Криза на съвременния свят“ Рене Генон прави оценка на човечеството в началото на ХХ век, който нарича „Тъмен век“. Той пише в цитирания труд: „Днес между хората на Изтока и хората на Запада, безусловно има пропаст и това се явява една от характерните особености на съвременния свят. И ако съвременния свят, а особено Западният, „демократичен“ свят попада напълно в раздел „плевели“, то това не е резултат на лична ненавист на Рене Генон към този паднал Запад, а естествена логика на неумолимите закони на сакралното време и сакралното пространство.
От „Кризата на съвременния свят“ на великия французин от Блоа става ясно: Русия може да избегне абсолютния край, към който неумолимо се приближава „съвременният свят“ само като се отдалечи от Запада. И това е фундаменталната теоретична постановка на изказаните от Владимир Путин тези на форума в Сочи.
Путин е единственият държавен глава и политически лидер, който се осмели да представи на света в суров вид своята визия за бъдещето на човечеството. Той съвсем честно си призна, че не може да прогнозира с достатъчна увереност бъдещето. Путин показа, че осъзнава съвсем ясно катастрофичната субстанция на събитията в днешния свят. Руският президент изказа просто, ясно и честно едно усещане, което имат интуитивно повечето хора, без да излиза от наратива на държавния глава. Путин убедено заяви, че ако Русия не тръгне по пътя на здравия консерватизъм, няма бъдеще.
Валдайската реч на Путин не посочи като краен хоризонт датата на президентските избори през 2024 г. Руският президент не даде дневен ред на бъдещите събития в Русия. Типичен подход на разузнавач, чийто план за оперативна работа е секретен. Руският президент изкопа дълбок идеен коловоз, по който ще се движи руската държавност. С каква скорост, предстои да видим!
Путин определи коловоза и по този начин определи профила на своя приемник. Неговият начин за избор на кадри е типичен за офицер от разузнаването. Подготвят се и се наблюдават 3-4 кандидати от неговото най-близко обкръжение. Естествено, без да знаят, че могат да седнат на президентското кресло в Кремъл. В последният момент се избира кандидатът, издържал всички проверки и тестове за вярност и лоялност към Русия до изборите през 2024 г.
През 2024 г. Путин ще даде път на своя избраник, който ще поведе руската държава по пътя, предначертан на Валдайския форум в Сочи.
Текстът е публикуван в infacto.bg