Само седмица след публикуването в Туитър на забулени и полузабулени млади жени на сайта на Съвета на Европа, във Франция се надигна такава вълна на възмущение, че противоречивите образи изчезнаха скорострелно. Освен различните фереджета на афишите в името на „правата на човека“ пишеше: „Beauty is in diversity as freedom is in hijab!". От Брюксел някой се опитваше на краставичар краставици да продава. Забулената жена била свободна!? Кампанията срещу дискриминацията към мюсюлманите и срещу омразата към исляма целеше да убеди европейците, че разликите между хората ни обогатяват.
Вероятно скандалът нямаше да вземе такива размери, ако афишите на жени с фереджета не бяха разпространени из мрежата точно по време на процеса срещу убииците на 130 невинни любители на рока в зала "Батаклан“ на 13 ноември 2015 година. За да бъде разбрана френската позиция се необходими няколко важни пояснения. Закони за „Светски начин на живот“ има само във Франция. Те са резултат на исторически опит, придобит от десетки етнически и религиозни войни. Преди повече от 100 години настъпва разделението на властите, което цели предимно католическата църква, която дотогава е била тясно свързана с властта. По същия път се ражда Републиканската система, идеята за равнопоставеност между гражданите и „Хартата за правата на човека“.
За разлика от Съединените щати, Германия, Англия и другаде, във Франция няма малцинства. Няма чалми, шалвари, а на фереджетата се гледа с лошо око. Франция е най-гостоприемната страна може би в света. Всички хора потърсили убежище получават същите социални права както останалите граждани, дори и да не са платили едно евро за нея. Не е чудно, че никой не напуска Франция, дори тези, които са осъдени за престъпления, включително и за убийства. Въпреки френската щедрост обаче системата се задъхва под тежестта на емигрантите. Не на които и да е, а на тези с ислямска вяра. Емиграция във Франция винаги е имало. Навсякъде където в Европа или в света са избухвали войни и размирици, вълни от бежанци са намирали подслон в страната на галите.
Руската, полската, италианската, испанската и португалската емиграция са се адаптирали успешно в новата си родина. Претопили са се в местното население благодарение на общите ценности с французите. Въпреки липсата на общи ценности едно семейство може само да се интегрира с времето. Две, три или десет - по-бавно, но все пак ще успеят. Милиони семейства, капсулирани в преградията, никога няма да се претопят с местното население. Това е най-болезненият проблем на Франция понастоящем. И понеже в училищата в някои квартали 70 – 80% от децата не владеят коректно езика, се появи ново наименование – ученици от „неевропейски произход“. Обитателите на гетата в повечето случаи са безработни. Семействата са многобройни и децата без родителски надзор скитат до късно през нощта по улиците.
Търговията с наркотици носи значителни доходи, които обезмислят търсенето на работа. Някои от нощните сблъсъци с полицията взимат размери на гражданска война. Според наблюдатели, населението, натъпкано в преградията, идва от бившите колонии, защото предпочита да живее на гърба на довчерашните колонизатори, вместо да се радва на извоюваната в родината им свобода. Този факт е верен, но само отчасти. Главата на учителят Самуел Пати бе отрязана от чеченеца Абдула. Пакистанецът Захер Махмуд наръга с нож двама френски журналисти. Целият ислямски свят е добре представен във Франция. Освен алжирци, тунизиици и мароканци има трурци, кюрди, афганистанци, пакистанци и какви ли не други. Макар и мюсюлмани, емигрантските общности не са монолитни. Капсулирани в определени квартали, понякога между самите тях избухват сблъсъци. Чеченци срещу алжирци, африканци срещу араби. Процента на „неевропейци“ в затворите надвишава 90%.
Битът, обичаите и вероизповеданието в емигрантските квартали нямат нищо общо с Франция. Равнопоставеността между половете, която френската конституция гарантира, не съществува. За голяма част от обитателите, Коранът е над републиканските закони. Все повече жени излизат забулени. Възрастните може би доброволно. Младите обаче, които желаят да живеят като европейките са забулени по принуда. Някои от тях бягат от семейните огнища и разказват ужаси на насилие, които са изтърпяли. Така създадената мюсюлманска язва във френското общество се поддържа активно от турски, алжирски и други проповедници. Франция е първа в Европа по строеж на джамии и помещения за молитва. Търпението на френското общество към нахлуването на хора, които изобщо не се интересуват от нищо друго, освен ползването на права и социални облаги, изглежда изчерпано. Поради това с появата по мрежата на интернет на лица на забулени млади жени, което символизира подчинение на жената пред мъжа, френското общество изригна.
Без много усилия, журналисти разкриха пипалата на най-мощната ислямска организация „Мюсюлманските братя“, която отговаря за разпространение на идеите на политическия ислям. Свързана с „братята“, фондацията „Forum of European Musulim Youth and Student Organisatin (FEMYSO) базирана в Брюксел, е един от главните изпълнители на скандалната програма с бюджет от 340 хиляди евра. Част от тази сума идва от Европейската комисия. Съвета на Европа основан през 1949 година е съставен от 47 страни членки, между които и Турция. Притеснена от френската реакция, Главната секретарка на Съвета на Европа – хърватката Мария Бурич се оправдава, че въпросната праграма против дискриминацията не представлява позицията на Съюза, който тя оглавява.
Трудно оправдание за прахосаните пари на европейските данъкоплатци, в полза на ислямска идеология.