Материалът е на Иван Рачев, „Журналисти срещу корупцията”
Необходим увод
На 9 март 2013 г. „Клуб – Журналисти срещу корупцията” организира кръгла маса на тема „Порочни модели в енергетиката и обществените поръчки“. В работата на форума взеха участие д-р Константин Тренчев – председател на КТ „Подкрепа”, инж. Ангел Божилов – енергиен експерт към КТ „Подкрепа” и инж. Владимир Петров – независим експерт. След „раздумка”, продължила близо два часа, към деловодството на държавния глава и „баща” на служебния кабинет – Росен Плевнелиев, отпътуваха общо 16 конкретни предложения за ограничаване на корупционните
практики в тези две сфери. Припомняме най-важните от тях.
Енергетика:
- незабавен одит на държавните централи, възложен на международни експерти;
- възобновяване на стопираните прокурорски преписки и досъдебни производства срещу административните ръководства на държавните централи (и свързаните с тях лица и фирми) и отстраняване на въпросните ръководства до приключване на делата с влезли в сила съдебни актове;
- разсекретяване на всички проверки, извършени от Инспектората на Министерския съвет през периода 2005-2013 г. в „ТЕЦ – Марица Изток 2” ЕАД и „Мини Марица-изток” ЕАД;
- незабавна пълна проверка на частните централи, която да установи има ли разлика между декларираните производствени разходи и действителната себестойност на произведената електроенергия;
- разсекретяване на договорите с фирмите, купували и продавали ток от държавните централи, както и на условията, при които те са спечелили търговете; пълен отчет на приходите, инкасирани от дейността на фирмите посредници;
- разсекретяване на всички ревизии, извършени от НАП в сектор „Енергетика“...
Обществени поръчки:
- стандартизиране на процедурите, методиките и критериите за оценка на кандидатите в търговете;
- незабавно въвеждане на типови договори;
- пълна забрана на разсрочените плащания;
- забрана за обявяване на поръчки, чието финансиране не е осигурено;
- забрана за участие в търговете на фирми, собственост (или съсобственост) на депутати и общински съветници;
- „изхвърляне” на Комисията за защита на конкуренцията от Закона за обществените поръчки (ЗОП), т.е. обжалването на обществените поръчки да минава през регионалните административни съдилища...
Днес продължаваме темата с „нещо” съвсем конкретно. На пръв поглед то не изглежда толкова бомбастично, колкото... разкриване на престъпна схема, по която за месец и половина са източени 20-30 милиона лева, да речем. В същото време обаче въпросното „нещо” е единственият верен отговор на въпроса „Защо всички знаем, че в енергетиката се краде като за световно, но влезли в сила ефективни присъди няма?”
Пагон, по-голям от закона
Средата на декември 2007 година. Времето е повече от разделно.
От една страна, държавната администрация е впрегната в две деликатни операции едновременно: връзване на приходната част на бюджета и реализиране на сериозни икономии с цел осигуряване на достойни новогодишни премии или 13-та (най-малко) заплата.
От друга страна традицията повелява, че средата на декември е време „свинско и винско”, т.е. точат се ножове, пълнят се луканки и кървавици, отварят се бурета с младо вино.
Само министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров е зает с решаването на задача с повишена трудност: „Как да назначи на поста „Изпълнителен директор на „ТЕЦ – Марица Изток 2” ЕАД правилният човек, след като той не отговаря на условията”? Историята мълчи по въпроса колко безсънни денонощия е прекарал министър Димитров в търсене на най-безболезнения изход от ситуацията. За сметка на това обаче документите, с които „Клуб – Журналисти срещу корупцията” разполага, са категорични: за разлика от философската максима, че важен е пътя до крайната цел, а не самата цел, министър Димитров е избрал най-радикалния вариант, известен у нас като… бос през просото.
На 13 декември 2007 г., като действащ едноличен собственик на капитала на ЕАД-то, той освобождава от Съвета на директорите на „Тец Марица Изток 2” Илия Колев Илиев и избира на негово място Георги Петков Христозов. А седмица по-късно – на 21 декември, министър Петър Димитров изхвърля от Съвета на директорите още двама неудобни - Тодор Михайлов Георгиев и Иван Генев Касалов, като назначава на тяхно място Юлиян Георгиев Желязков и Атанас Съйков Съйков.
Според действащата нормативна уредба и Устава на дружеството, кадровите рокади би трябвало да станат законоустановени факти едва след вписването им в Търговския регистър. Тоест - от 27 декември с. г., когато на бял свят се появява „съответното” решение на Старозагорския окръжен съд.
Според министър Петър Димитров обаче изпадането в подобен формализъм си е чиста загуба на време. Ето защо, още същия ден - 21 декември, новоизпечените босове на ТЕЦ-а избират Георги Христозов и Живко Динчев за изпълнителни директори на дружеството, а „чорбаджията” по държавна линия благославя този избор с… още по-странен документ. Става дума за Протокол № РД-18-99/21. 12. 2007 година. Той е съставен и подписан от министър Петър Димитров и в него се казва следното (цитираме):
„Днес, 21 декември 2007 г., в гр. София, ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ, министър на икономиката и енергетиката, в качеството си на представител на държавата като едноличен собственик на капитала на „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2” ЕАД, с. Ковачево, разгледа въпроси от компетентността на Общото събрание на дружеството при следния дневен ред:
1. Избор на Главен Изпълнителен директор, Изпълнителен директор и Председател на Съвета на директорите на дружеството.
На основание чл. 219, ал. 2, чл. 221, т. 11 и чл. 232а от Търговския закон, във връзка с чл. 8, ал. 1, чл. 9 и чл. 12, т. 15 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112 от 2003 г.; чл. 31, т. 21 във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 10 и чл. 46, ал. 5 от Устава на „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2” ЕАД, с. Ковачево; Решение на Съвета на директорите на „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2” ЕАД, с. Ковачево, по т. 2 от Протокол № 26/21. 12. 2007 г., взе следните
РЕШЕНИЯ:
1. На основание чл. 235, ал. 2, във връзка с чл. 244, ал. 4 от Търговския закон, чл. 46, ал. 2 и чл. 53, ал. 1, т. 10 от Устава на дружеството избира за Изпълнителни директори на дружеството Георги Петков Христозов, ЕГН 600801хххх, и Живко Димитров Динчев, ЕГН 691211хххх, като двамата Изпълнителни директори управляват и представляват дружеството заедно и поотделно.
2. На основание чл. 210, ал. 2 от ТЗ, чл. 31, т. 21 във връзка чл. 53. ал 1, т. 10 от Устава на дружеството предлага на Министъра на икономиката и енергетиката, в качеството му на едноличен собственик на капитала, да одобри с решение избора на Георги Петков Христозов и Живко Димитров Динчев за Изпълнителни директори.
3. Избира за председател на Съвета на директорите на дружеството Атанас Съйков Съйков.
4. Възлага на Председателя на СД да сключи договори за възлагане на управлението с избраните Изпълнителни членове.
5. Възлага на Председателя на СД да предприеме необходимите действия за вписване на промените в Търговския регистър в законоустановения срок.
Подпис: министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Кръгъл печат: Министерство на икономиката и енергетиката.
Правоъгълен печат: Нотариус Лорета Цветкова, район на действие – Районен съд – гр. Видин”.
Кое му е странното на въпросния документ? Ами най-малко четири „неща”:
- нарушена е единствената точка от дневния ред, защото вместо главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, министър Петър Димитров избира двама изпълнителни директори;
- новоизбраният председател на Съвета на директорите е задължен „да предприеме необходимите действия за вписване на промените в Търговския регистър в законоустановения срок”, въпреки че самият Съвета на директорите все още не е вписан в Търговския регистър;
- протоколът е парафиран от видински нотариус, специално пропътувал 220 километра до столицата, въпреки че около Министерството на икономиката и енергетиката има не по-малко от 30-40 нотариални кантори;
- според нормативната уредба, за да узакони избирането на двамата изпълнителни директори и на председателя на Съвета на директорите, Общото събрание на ЕАД-то – в лицето на министър Петър Димитров - е трябвало да приеме и съответното решение. Такова „животно” обаче в правния мир не съществува, което си е най-обикновен… абсурд.
Елементарната логика предполага, че някой от скорострелно уволнените шефове ще се престраши и ще атакува противоречивите назначения по съдебен ред, но не би. По една или друга причина „номерът на китайката” минава. На 27 декември 2007 г. – с благословията на Старозагорския окръжен съд – Георги Христозов и компания са вписани в Търговския регистър. След което настава такъв пир по време на чума, че от един момент нататък на човек наистина му идва байгън. От откровената порнография, разбира се.
Девет месеца по-късно, едноличният сайбия (от турски – собственик) на държавната енергетика – министър Петър Димитров за втори път отнася действащата нормативна уредба като куцо пиле домат.
На 18 септември 2008 г. той подписва Протокол № РД-21-305, с който (по решение на Министерския съвет, естествено) парафира прибирането на цялата държавна енергетика под една „шапка”, наречена „Български енергиен холдинг” ЕАД.
Начинанието е уникално по две причини. Първо, защото с два-три подписа всички директиви и регламенти на Европейския съюз за либерализация на енергийния пазар и раздържавяване на сектора са хвърлени в кошчето. И второ, защото за член на Съвета на директорите е назначен… нашият стар (вече) познайник - Георги Христозов.
И тук стигаме до един от най-изумителните юридически парадокси, който може да бъде сравнен единствено с… Май с нищо не може да бъде сравнен, защото ситуацията наистина е уникална.
Както вече видяхме, по линия на Търговския закон назначаването Христозов за шеф на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД се разминава както с нормативно установените принципи и практики, така и с устава на държавното дружество.
По линия на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) обаче той КАТЕГОРИЧНО НЯМА ПРАВО да бъде избиран и назначаван за шеф на ТЕЦ-а. Факт, който прави присъствието му в директорския борд на „Българския енергиен холдинг” (БЕХ) също толкова незаконно.
На 29 декември 2009 г. Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ) ощастливява боса на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД – Георги Христозов, с една крайно... неприятна „блага вест”, която вкратце гласи:
„До управителя на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД г-н Георги Христозов
Относно:Създаване на условия за осъществяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация, съгласно § 2, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
Уважаеми господин Христозов,
Уведомяваме Ви, че след извършен анализ на постъпилата информация в ДКСИ по изпълнението на основните изисквания на ЗЗКИ беше установено, че липсва информация за издадени разрешения за достъп до класифицирана информация на определени длъжностни лица, чиито служебни задължения налагат достъп до такава.
В ръководената от Вас организационна единица „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД е разкрита регистратура за класифицирана информация с уникален идентификационен номер RB-203203-001-04 с ниво „Секретно”.
Същевременно ръководителят на организационната единица Георги Христозов не притежава разрешение за достъп до класифицирана информация.
Това създава условия за осъществяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация, съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗКИ.
Следва незабавно да започнете процедура за издаването на разрешение за достъп до класифицирана информации до ниво „Секретно” на лицето Георги Христозов.
Задължителните указания на ДКСИ са публикувани в интернет адрес: www.dksi.bg.
Методологическа помощ може да Ви бъде указана и на специализирана консултация, която може да се осъществи в сградата на ДКСИ всеки вторник и четвъртък - от 10. 00 до 12.00 часа, и всяка сряда - от 14. 00 до 16. 00 часа, в сградата на ДКСИ след предварително записване на тел. 92 159 31.
За предприетите от Вас действия е необходимо да бъдем уведомени в едномесечен срок.
Директор на Дирекция „Информационни фондове и системи” Иванка Лазарова.”
Съвсем естествено, за втория по ранг енергиен бос в държавата (след шефа на АЕЦ „Козлодуй”) току що цитираното писмо не представлява нищо друго, освен досадна претенция. Въпреки това той не се осмелява да качи ДКСИ на шейната и да я пусне по нанадолнището, а решава да я прати в девета глуха чрез обходна маневра.
На 6 януари 2010 г. Георги Христозов си вади свидетелство за съдимост, в което черно на бяло пише:
„Районен съд – Стара Загора, Бюро за съдимост.
Свидетелство за съдимост, рег. № 172.
Дата на издаване: 06. 01. 2010 г.
ВАЖИ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА
Районен съд – гр. Стара Загора, удостоверява, че от справка, направена в Бюрото за съдимост при Районен съд – гр. Хасково, се установи, че лицето ГЕОРГИ ПЕТКОВ ХРИСТОЗОВ, ЕГН/ЛНЧ: 600801хххх, роден на 01. 08. 1960, гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, гражданство България, настоящ адрес: гр. Видин, общ. Видин, обл. Видин, ул. „Цар Иван Асен”, № …, майка…, баща… Е ОСЪЖДАНО.
1. Дело № 138-89 Р, извлечение от акта на съда:
„Сливнишкият РС, с присъда № 39 от 11 декември 1989 г., на основание чл. 250, б. „б” и „в” и чл. 55, ал. 1, б. „б” от НК – 1000 лв. глоба.
Присъдата е влязла в сила на 26 декември 1989 година.
Реабилитиран по право на 09. 01. 1991 година.
Настоящото важи за: ПРОВЕРКА ПО ЗЗКИ…”
Съгласно разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), това свидетелство за съдимост би трябвало да кацне върху бюрото на съответното длъжностно лице, в случая – председателят на ДКСИ. След което Георги Христозов да бъде отстранен от поста „Изпълнителен директор на „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД по най-светкавичния начин. Причината – несъответствие с изискванията, описани подробно в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ: „Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите по чл. 39 (става дума за президента, премиера, председателя на парламента, главния прокурор и т.н. – бел. авт.), се издава на лице, което… НЕ Е ОСЪЖДАНО ЗА УМИШЛЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР, НЕЗАВИСИМО ОТ РЕАБИЛИТАЦИЯТА”.
В нашия случай обаче се случва нещо, което не е известно да има аналог по своята наглост и дебелоочие.
На 18 януари 2010 г., чрез упълномощен адвокат, Георги Христозов внася молба до председателя на Хасковския районен съд, с която настоява позорното обстоятелство да бъде заличено. Или казано в прав текст – Христозов иска от шефа на съда да изтрие от регистрите информацията, свързана с наказателната му присъда. Тоест – прави опит да тласне слугата на Темида към извършване на престъпление срещу правосъдието.
За чест и слава на тогавашният шеф на Хасковския районен съд Миглена Тянкова, атаката на енергийния бос е отбита с лаконична и не търпяща никакви възражения резолюция: „Молбата е отхвърлена”.
По всичко личи, че този отказ „вдига кръвното” на Христозов, защото той запрята ръкави, вика неволята на помощ и… решава проблема по единствения (уж) възможен начин: еднолично понижава нивото на класифицираната информация от ниво „Секретно” на ниво „Поверително.
Хитринката е „заровена” в разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗЗКИ. Ако класифицираната информация е на ниво „Секретно”, проучването за издаване на разрешение за достъп се извършва от Държавна агенция „Национална сигурност”. Ако нивото на секретност е „Поверително”, проучването се прави от служителя по сигурността на информацията в организационната единица, казано на професионален жаргон.
Обяснена на обикновен български език, ситуацията изглежда така.
Ако документите, които Георги Христозов трябва да чете и подписва са с гриф „Секретно” и „Строго секретно”, житието и битието му до 21 декември 2007 г., когато той е избран за изпълнителен директор на държавния ТЕЦ, е трябвало да бъдат разнищени от служители на ДАНС. Тоест – от хора, които той не познава и които не може да омилостиви, съблазни или подкупи. Докато във варианта „Поверително”, надеждността на Христозов трябва да бъде проверена от човек, на когото той плаща заплата, осигуровки и премии.
Резултатът от цялата тази галимация? Четем отговорът, който „Клуб – Журналисти срещу корупцията” получи на 28 март от председателя на ДКСИ – Борис Димитров:
„По повод на Ваше запитване, получено по електронната поща (въпросите ни бяха изпратени до ДКСИ на 22 март – бел. авт.) до Държавната комисия по сигурността на информацията, Ви уведомяваме следното:
1. На г-н Георги Петков Христозов, изпълнителен директор на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД е издадено разрешение № 40/14. 12. 2010 г. за достъп до класифицирана информация до ниво „Поверително”, издадено от служителя по сигурността на информацията на дружеството със срок на валидност до 14. 12. 2015 г. Най-високото ниво на класифицирана информация създавана, обработвана и съхранявана в „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД е с ниво „Поверително”, което предполага наличието на разрешение за достъп до съответното ниво на всички лица, изрично посочени в списъка, съгласно чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация. Към настоящия момент в ДКСИ не е постъпвала информация относно издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „Секретно” на г-н Георги Петков Христозов.
2. Органите на държавна власт и техните администрации, публичноправните субекти, създадени със закон или с акт на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица, в които се създава, обработва или предоставя класифицирана информация се определят пред ДКСИ като организационни единици по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Ръководителите на организационните единици организират и контролират дейността по защита на класифицираната информация, като за изпълнение на тези им задължения е необходимо те да притежават разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво. В конкретния случай „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД се е обявило пред ДКСИ като организационна единица, в която се създава, обработва и съхранява класифицирана информация до ниво „Поверително”.
3. Със свое писмо до ДКСИ от 15. 10. 2010 г. „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД уведомява, че след изготвен анализ за документооборота в регистратурата за класифицирана информация на дружеството е констатирано, че най-високото ниво на класификация на информацията следва да бъде „Поверително”. След изпълнение на всички законови изисквания за промяна в нивото за сигурност на регистратурата за класифицирана информация на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД, ДКСИ със свое Решение № 79-1-5/30. 11. 2010 г. е потвърдила издадения уникален идентификационен номер КВ203203-001-04 на регистратурата за класифицирана информация, поради понижаване на нивото от „Секретно” на „Поверително”. Подпис: председател на ДКСИ Борис Димитров”.
Теглим чертата и обобщаваме, защото за ДКСИ явно въпросът е приключил.
1. Най-много един месец след вписването на Георги Христозов като изпълнителен директор на „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД – 27 декември 2007 г., той е трябвало да бъде проверен от ДАНС и да получи разрешение за работа с класифицирана информация на ниво „Секретно”.
2. До 29 декември 2009 г., когато Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ) по някаква „случайност” повдига въпроса за благонадеждността на Христозов по ЗЗКИ, в нарушение на закона той има неограничен достъп до класифицирана информация на ниво „Секретно”.
3. Въпреки че на 3- ноември 2010 г. ДКСИ - със свое Решение № 79-1-5, е потвърдила понижаването на регистратурата за класифицирана информация в ТЕЦ-а – от ниво „Секретно” на ниво „Поверително”, Георги Христозов отново е трябвало да бъде освободен от поста. Просто защото и в този случай условието на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ - „Разрешение за достъп до класифицирана информация се издава на лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията”, е задължително.
4. Ако казаното дотук е вярно (а то няма как да не е вярно, тъй като става дума за официални документи и още по-официални законови разпоредби), държавното обвинение би трябвало да образува най-малко четири досъдебни производства:
а) срещу министъра на енергетиката в правителството на тройната коалиция и неговите „наследници” в правителството на ГЕРБ - защото от края на 2007 г. насам търпят за шеф на „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД човек, който по закон няма право да заема тази длъжност;
б) срещу служителя по сигурността в „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, който през 2010 г. е уведомил ДКСИ, че неговият работодател отговаря на всички изисквания в закона и може да работи с класифицирана информация на ниво „Поверително”.
в) срещу Георги Христозов – затова, че еднолично е решил, вместо да си подаде оставката, през 2010 г. – в качеството му на ръководител на организационна единици по смисъла на ЗЗКИ, умишлено е понижил нивото на класифицираната информация в своя полза;
г) срещу неизвестен извършител, за да бъде установено кой, кога и по чие нареждане - през периода 2009-2010 г. - е влизал в секретната регистратура на ТЕЦ-а и е унищожавал секретни единици, т.е. документи.
Само един аргумент в подкрепа на това наше наказателно-репресивно „желание”.
В момента под шапката на „Български енергиен холдинг” ЕАД се намират следните държавни дружества: „Мини Марица изток” ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, „Национална електрическа компания” АД (в т.ч. и Електроенергиен системен оператор” ЕАД), „Булгаргаз” ЕАД, „Булгартрансгаз” ЕАД и „Булгартел”ЕАД.
Всички те са обекти от особено значение за националната сигурност и поради тази причина имат регистратури за класифициррана информация на ниво „Секретно”. Единствената бяла лястовица (или по-скоро – черна кръпка връз бял чувал) е „ТЕЦ Марица изток 2”, чиято класифицирана информация е на ниво „Поверително”. Чудно защо ли? И още по-чудно – докога ли?