“За да намерим решение за климатичната криза, светът се нуждае от намаление на въглеродните емисии при източника – а именно от спешни действия за постепенно извеждане на изкопаемите горива от производството на енергия и бързо намаляване на емисиите”.
Така смята Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.
На фона на 26-тата Конференция на ООН по изменението на климата, която се проведе в Глазгоу, от ФАКТИ потърсихме “Грийнпийс” - България, за да научим тяхната позиция за решенията, взети в рамките ѝ.
“За да бъде конференцията успешна, ни е необходимо финално споразумение, което начертава как светът се справя с климатичната криза, а не поредния дипломатически любезен текст, който само ни оставя да се надяваме, че нещата някак си ще се разрешат”, посочи Антонова.
"Големият риск, който правителствата поемат, ако не вземат навременни мерки, е да достигнем до свят с повишаване на температурата до такава степен, че последиците да са безпрецедентни горещи вълни, тежка суша и големи наводнения в много региони", каза тя.
Говорихме още за естеството на климатичните промени, за въздействието им, за справянето с тях и относно качеството на въздуха, който дишаме в България.
Цялото интервю с Меглена Антонова от “Грийнпийс” - България, четете в следващите редове:
- Г-жо Антонова, според Вас по време на 26-тата Конференция на ООН по изменението на климата стигна ли се до ясни и категорични ангажименти относно намаляването на тези изменения?
- 26-тата поред конференция за климата беше очаквана с почти толкова, а може би и по-големи, надежди от тази в Париж през 2015 година. Това е, защото след като светът си постави за цел да ограничи покачването на средната температура до най-много 1,5°C, в Глазгоу световните лидери трябваше да начертаят какви ще са ангажиментите и мерките за превръщане на обещанията от Париж в реалност.
Конференцията приключва днес - на 12 ноември, и в момента сме в най-интензивния период на преговорите. Днес излезе и поредната чернова на финалния текст на споразумението, което ще е и крайният резултат от конференцията, но всеки ред от текста се предоговаря. Едно от по-обнадеждаващите послания е призивът за постепенно спиране на субсидиите за изкопаеми горива, както и постепенно намаляване на използването на въглища. Това би било счетено за голям напредък в преговорите – споменаването на изкопаеми горива в окончателното споразумение е прецедент, който ясно би изобличил причинителите на климатичната криза. Без конкретни ангажименти обаче, които да придружават този текст, той ще си остане пожелателен.
Същевременно видяхме съвместно изявление на САЩ и Китай, в което правителствата на двете държави признаха нуждата от задържане на световната температура до 1,5°C. Приветстваме заемането на активна позиция от тези световни лидери, но държим да отбележим, че очакваме много по-сериозна ангажираност от тяхна страна – най-вече за конкретните действия, които ще предприемат.
Русия също направи доста колеблива заявка за въглеродна неутралност до 2060 година с евентуална възможност и за по-ранен период. Въпреки че страната е сред силно поразените от климатичната криза, датата е твърде късна.
В крайна сметка, за да бъде конференцията успешна, ни е необходимо финално споразумение, което начертава как светът се справя с климатичната криза, а не поредния дипломатически любезен текст, който само ни оставя да се надяваме, че нещата някак си ще се разрешат.
- Обещанията са за нулеви емисии, които да ограничат затоплянето на планетата – това достатъчно ли е?
- Много е важно да се обръща внимание, когато се слушат обещания на правителства и корпорации, дали говорят за „нетни“ нулеви емисии или за инстински нулеви емисии.
Големите замърсители прикриват мръсния си бизнес, като се преструват на зелени с помощта на инструменти като въглеродните компенсации (от англ. език carbon offsets).
Една компания, чиято дейност генерира големи количества парникови газове, може да обмени или „компенсира“ замърсяването си, като си купи въглероден „кредит“ от някоя държава или под формата на проект, който или е предотвратил изпускането на емисии на парникови газове, или ги е извадил от атмосферата. Например, посадени са нови дървета или пък е направено обещание, че определена площ от гора няма да бъде унищожена.
Това е счетоводен трик, който позволява на компаниите за изкопаеми горива и на правителствата, които им подражават, да продължат да изгарят въглища, нефт и изкопаем газ в замяна на въглеродни кредити, закупени от далечни проекти, за да „компенсират“ своите въглеродни емисии. В резултат, тези, които могат да си платят, не са длъжни да променят старите си навици да замърсяват.
Но за да намерим решение за климатичната криза, светът се нуждае от намаление на въглеродните емисии при източника – а именно спешни действия за постепенно извеждане на изкопаемите горива от производството на енергия и бързо намаляване на емисиите.
- При положение, че това е 26-та конференция по този въпрос, а всъщност не виждаме средната температура на затопляне да намалява, обезнадеждаващи ли са действията на световните лидери в тази посока?
- Обещанията сами по себе си са хубаво нещо, но са необходими реални действия отвъд конференциите и сладките приказки. Обещанията биха били обнадеждаващи, ако са подкрепени от конкретика по отношение на сроковете и мерките, а решенията са реални, а не фалшиви като използването на природен газ, изгаряне на отпадъци или улавяне на въглерод. За съжаление, поне засега от тази конференция не виждаме достатъчна конкретика и амбиция, за да се почувстваме обнадеждени.
- В Глазгоу беше оповестено, че е възможно до края на този век ръстът на температурите да надмине 2,4 °C – струва ли Ви се възможно?
- Да, в момента сме стигнали до повишаване от 1,1°C над пред-индустриалните нива от 90-те години. Според едно от изказванията на главния секретар на ООН, Антониу Гутериш преди 26-тата конференция, светът се е насочил към затопляне от 2,7°C. След първата вълна от правителствени обещания за по-амбициозни мерки и действия по време на конференцията в Глазгоу, беше изчислено, че те са достатъчни да намалим увеличението на глобалната температура едва до 2,4°C. Това означава, че този сценарий е напълно реален и дори може да бъде оптимистичен, ако правителствата не изпълняват обещанията, които досега са поели.
- До какво ще доведе това покачване на температурите?
- Вече сме свидетели на последиците от климатичната криза дори при повишаване на температурата само с градус и малко (1,1°C).
Само през 2021 година поройни валежи причиниха опустошителни наводнения в Китай - в провинция Шанкси през октомври и в Хенан през юли, а също и в Европа - в Германия, Австрия, Италия, Белгия, като взеха човешки жертви. Във Франция също имаше наводнение, но то не взе човешки жертви.
Жертви имаше и заради екстремно високите температури, на които бяхме свидетели в тихоокеанския северозападен регион на Северна Америка тази година.
В Гренландия имаше екстремно топене на ледове; пожари унищожиха големи територии в Средиземноморието - от Турция до Тунис, включително и България, също и в Сибир; рекордни суши бяха отчетени в Бразилия.
Покачването на температурата с всяка десета от градуса би направило екстремните явления още по-екстремни и още по-чести. Според Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) екстремно явление, което се е случвало веднъж на десетилетие преди, би се случвало четири пъти на десетилетие при затопляне с 1,5°C и близо шест пъти на десетилетие при затопляне от 2°C, а при затопляне от 4°C това явление би станало почти ежегодно.
Повишаването на глобалната температура допринася за изместването на хабитатите на растителни и животински видове, намаляването на земеделската продукция и зачестяване на екстремни явления като горски пожари и наводнения. Топенето на ледниците води до повишаване на нивото на световния океан, което е непосредствена заплаха за милиони хора, които населяват крайбрежни райони. Температурите обаче не се променят с еднаква скорост навсякъде – затоплянето е най-силно на континентите, в района на Арктика през студеното полугодие и в умерените ширини през топлото полугодие. В някои части на света температурата вече се е повишила с повече от 1,5°C над прединдустриалните нива.
Учените са категорични, че всяка десета от градуса има значение и всяко усилие за намаляване на въглеродните емисии е ключово. При повишаване на температурата отвъд 1,5°C се увеличава вероятността за прекрачване на т.нар. преломни точки – прагове, отвъд които определени екстремни ефекти не могат да бъдат предотвратени, а резултатите от тях са трудно предвидими и изправят усилията за адаптация пред твърде много неизвестни.
- По какъв начин могат да ни се отразят климатичните промени в бъдеще?
- Последствията от климатичните промени имат потенциала да засегнат буквално всеки аспект от нашия живот. Непостоянните реколти създават опасения за хранителната сигурност на населението, а повишаването на морското равнище може да предизвика разрушения по крайбрежната инфраструктура, замърсяване на почвите и водоизточниците със солена вода. Екстремните метеорологични явления създават непосредствена заплаха за човешкия живот, но и поставят големи предизвикателства пред здравните и социалните системи в дългосрочен план.
- Възможно ли е в бъдеще да наблюдаваме катаклизми, ако не се вземат мерки?
- Математическите модели, които изчисляват възможните последствия от промените в климата, разглеждат различни степени на повишаването на глобалните температури. Един от най-екстремните такива сценарии е за увеличаване на средната температура с 4°C до края на века в случай, че правителствата и големите корпорации продължат да правят това, което са правили досега, и не поемат никакви или твърде слаби мерки за намаляване на въглеродните емисии.
При такъв сценарий, по-голямата част от човечеството вероятно ще трябва да изпита по-високи средни температури, защото живеем на сушата, където температурата е по-висока спрямо тази в глобалния океан, а една средна температура обхваща повърхността както на земята, така и на водата.
Повишаването на морското равнище е една от най-сигурните последици от затопляне от порядъка на 4°C. Средно в световен мащаб това силно затопляне може да доведе до повишаване на морското равнище с между 0,5 и два метра, в зависимост от скоростта на топене на леда на сушата.
Трудно е да се прогнозират точно други видове въздействия, особено при сценарии с по-високи нива на затопляне на средната температура, тъй като не е сигурно какви ще са „реакциите“ на климатичната система. Но тези въздействия вероятно ще бъдат много по-сериозни, отколкото биха били в свят със средно увеличение на температурата от 1,5°C.
Големият риск, който правителствата поемат, ако не вземат навременни мерки, е да достигнем до свят с повишаване на температурата до такава степен, че последиците да са безпрецедентни горещи вълни, тежка суша и големи наводнения в много региони.
Изследване на „Грийнпийс“ – България и Университета в Лайден, Нидерландия, от лятото на 2021 година за ефекта на климатичните промени върху водните ресурси и производството на енергия в Маришкия басейн установи, че се очертава в периода до 2050 година климатичните промени вече да започнат да оказват съществено влияние върху величините на средногодишния и особено на минималния отток на р. Марица, който се наблюдава през сухите месеци (август – октомври). Следователно при най-лошия климатичен сценарий се предвижда драстично намаляване на оттока, с висок потенциал за засушавания и воден дефицит, не само по отношение на енергопроизводството, но и за нуждите на градовете, селскостопанския и промишления сектор.
- Какви са за Вас необходимите мерки в перфектния вариант?
- Предвид мащаба на предизвикателството, пред което сме изправени, разчитаме да видим поемането на големи ангажименти по време на 26-тата Конференция на ООН по изменението на климата. На първо място: декларация от правителствата по света, че ерата на изкопаемите горива е приключила и от този ден нататък няма да има нови проекти за въглища, нефт и изкопаем газ. На второ място: ангажимент за намаляване наполовина на глобалните емисии до 2030 година. На трето място: отхвърляне на плановете за глобален пазар на въглеродните компенсации, които обсъждаме и по-горе, защото те са фалшиви и неработещи решения за климата. На четвърто място: осигуряването на 100 милиарда долара годишно от богатите към по-слабо развитите страни, за да се адаптират към въздействията на климатичната криза, да развият системи за производство на енергия въз основа на възобновяеми източници и да се откажат от използването на изкопаеми горива. Допълнителни средства ще са необходими и за да се компенсират щетите, които вече са причинени от климатичните промени в по-слабо развитите страни.
- На фона на тази конференция у нас започва отоплителният сезон и въздухът в населените места осезаемо мирише на изгоряло, на пушек – защо България не успява да се справи с мръсния въздух в страната?
- На този въпрос най-общо може да се отговори, като се каже, че нито едно от правителствата ни все още не е предприело смели стъпки за отказ от зависимостта от горенето на изкопаеми и на други твърди горива. А тя е дълбоко свързана със замърсяването на въздуха. Колкото по-категорични са мерките за модернизиране на отоплението на населението и намаляването на личните превозни средства за сметка на по-достъпни и свързани градове, толкова повече ще започнем да усещаме подобряване в качеството на въздуха, който дишаме.
В повечето градове в България, основният източник на замърсяване на въздуха е битовото отопление на въглища и дърва. Транспортът допълнително влошава проблема в големите градове. А по отношение на някои населени места – имаме и сериозни индустриални замърсители. Например откритите въглищни мини в град Перник и ТЕЦ-овете от комплекса „Марица-изток“ в град Гълъбово.
По отношение на различните източници би следвало да се вземат и различни мерки от страна на властите – местни и национални, за да бъде решен проблемът при източника, а не впоследствие, например с пречистване на вече причинено замърсяване.
Няколко примера за възможни решения за домакинствата и кварталите, където отоплението е на индивидуално (битово) ниво – необходимо е да се подпомага замяната на стари уреди с по-нови такива и за предпочитане отоплителни уреди, които не горят нито въглища, нито дърва или газ, а директно се преминава към използване на термопомпи. Това е особено важно за домакинствата с финансови затруднения. Тази подпомагаща мярка под формата на финансиране следва да е придружена и от поставяне на срок, след който да бъде забранено използването на замърсяващите уреди и горива, за да има ясна перспектива и план накъде да се ориентират пазарът и потребителите.
В градовете и кварталите с големи системи за централно отопление има крещяща нужда от разработване на идеи и планове за обновяване на остарелите мрежи. Това е валидно за градове, които разчитат на централно отопление на въглища като Перник, Сливен, Русе, Гълъбово, например, но и София, където планираните алтернативи като нови газови бойлери или инсинератор за отпадъци нито са евтини, нито са екологични. Надяваме се местните власти да мислят по много по-амбициозен и прогресивен начин.
- Столична община беше осъдена заради мръсния въздух в столицата, което обаче едва ли ще промени ситуацията бързо и драматично. Какво трябва да сторим всички, за да бъде чист въздухът, който дишаме?
- Много е важно да се отбележи, че съдът, освен че констатира наличието на нарушение от страна на Столичната община, дава и конкретни инструкции на общината относно това какви мерки трябва да бъдат предприети и то в срок от 12 месеца. Сред тях са изграждане на паркове в кварталите, ограничения на транспорта и горенето на твърдо битово гориво в дните с високи нива на замърсяване, изграждане на цялостна и свързана велосипедна мрежа, анализиране на възможностите за изграждане на етажни паркинги. Това означава, че при спазване на препоръките на съда би могло още в рамките на следващата година да се види подобряване.
Затова всички трябва да бъдем активни, да заявяваме гражданската си позиция и да отстояваме правото си на чист въздух. Можем да го направим, като следим заседанията на общинския съвет в нашия град, задаваме въпроси на съветниците, включваме се в обществени обсъждания на решения на общината и като протестираме, когато се бездейства.
Ако разполагаме с камина, печка или друг подобен уред, който обаче не използваме за основно отопление на жилището си, е по-добре да се въздържаме от ползването му, особено в дни с висока концентрация на замърсяване. Ако пък имаме стар подобен уред и нямаме възможност сами да го заменим с по-чист, може да потърсим общината и да заявим включване в програмата за подмяна. Можем да настояваме и общината да подпомага финансирането на възобновяеми източници на енергия като алтернатива.
Основните ни препоръки към общините са спешно внедряване на алтернативи на изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия, в битовото отопление, транспорта и промишлеността, тъй като изгарянето на въглища, петрол и изкопаем газ са основните причинители на смъртност вследствие замърсяване на въздуха. Също така, ускоряване на подмяната на замърсяващите уреди за отопление, ползващи дърва и въглища, като тя се съчетае с мерки за енергийна ефективност, източници на енергия без горене и подкрепа за енергийно бедните домакинства. Нужно е и приоритизиране на изграждането и предоставянето на транспортна инфраструктура за ходене и колоездене, а за по-дълги разстояния и за хора с допълнителни нужди – обществен транспорт, електрически автобуси, трамваи и влакове, като постепенно се извеждат от употреба превозните средства с двигател с вътрешно горене.
Препоръчваме също да се установи практиката определени дни или зони да се обособяват, като се ограничават личните моторни превозни средства в урбанизираните места за намаляване на замърсяването, насърчаване на хората да се насладят на улиците безопасно и развиване на възможностите да се пътува из града без лични моторни превозни средства. Важно е и създаването на зелени площи в урбанизираните райони и насърчаване на биологичното разнообразие чрез засаждане на дървета и насърчаване растежа на дива растителност., както и да се предоставя отворена, достъпна и актуална информация на местните жители: описване на здравните и финансовите проблеми на замърсяването на въздуха в съответния регион (градски или селски) и представяне на решения.
Властите са тези, които следва да поведат промяната с политически и системни действия и в същото време да подкрепят хората да предприемат индивидуални стъпки, които да са благоприятни за качеството на въздуха.