“В “Демократична България” трябва да спрем да си мерим силите и да се опитваме да покажем кой от нас е по-голям и по-тежък, а по-скоро да работим заедно, за да привличаме повече подкрепа отвън. Това до голяма степен е въпрос на лидерство, на чисто човешки качества да увличаш, да мотивираш хората. Мисля, че промяна в ръководствата на партиите ще се отрази здравословно на “Демократична България”.
Това заяви в интервю за ФАКТИ докторът по политически науки и заместник-председател на “Демократи за силна България” Цецка Бачкова.
Парламентарните избори на 14 ноември донесоха на “Демократична България” загубата на около 180 хиляди избиратели. Докато на 11 юли за коалицията гласуваха 345 331 души, сега обединението между “Да, България”, ДСБ и “Зелено движение” получи 164 707 гласа (при 99,51% обработени протоколи).
В “Демократична България” последваха лидерски оставки. Първо оставка като председател на “Да, България” подаде Христо Иванов, заедно с целия Изпълнителен съвет на партията. Оставка подадоха и съпредседателите на “Зелено движение” Борислав Сандов и Владислав Панев, както и Изпълнителният съвет на партията. Председателят на “Демократи за силна България” (ДСБ) ген. Атанас Атанасов не подаде оставка, но обяви, че ще свика Национално събрание на партията, което да избере председател и национално ръководство. Важно да се отбележи, че неговият мандат като председател на ДСБ така или иначе е изтекъл.
На какво се дължи този спад в подкрепата за “Демократична България”, каква е причината за конфликтите и разединенията вътре в обединението, защо оставка на председателя на ДСБ не последва и какъв е пътят пред обединението, по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с д-р Цецка Бачкова, зам.-председател на ДСБ.
Целия разговор четете в следващите редове:
- Г-жо Бачкова, какъв е Вашият кратък анализ за спада в резултата на “Демократична България”?
- Резултатът е много тъжен за нас, много разочароващ. Аз лично очаквах спад при “Демократична България” заради появата на новия проект “Продължаваме промяната”, който до голяма степен обхваща част от нашите избиратели. Не очаквах обаче този спад да бъде в такъв голям мащаб. Имаме грешки, които със сигурност трябва да анализираме. Мога да посоча част от тях, но мисля, че това трябва да се случи на партийни форуми и на форуми на коалицията. Явно посланията ни се изчерпаха, не успяхме да стигнем до сърцата на избирателите и някой друг успя да ги убеди по-добре от нас.
- В обединението последваха оставки, с това ли приключва въпросът или именно това трябва да се случи - един задълбочен анализ?
- Това и написах вчера - че този процес не бива да приключва с оставките. Най-важен е анализът, най-важно е да извлечем поуките и да потърсим пътя ни напред и какво можем да променим.
Мисля, че се изчерпахме - трета кампания с едни и същи послания. “Демократична България” има огромен потенциал от експерти, които като че ли не включихме достатъчно в оформянето на предизборните послания. Направихме няколко кампании с едни и същи послания и когато се появи нещо ново, то грабна хората.
- Христо Иванов подаде оставка като председател на “Да, България”, Сандов и Панев също се оттеглиха като председатели на “Зелено движение”. Защо ген. Атанасов не подава оставка, а свиква Национално събрание на ДСБ?
- Ръководството на ДСБ е с изтекъл мандат още от месец май. Това Национално събрание за избиране на ново ръководство и нов председател предстои така или иначе. Факт е, че ген. Атанасов не подаде оставка, а заяви, че ще свика това събрание. То все още не е насрочено и предстои националното ръководство на партията да се събере и да насрочи дата на събранието. Надявам се то да се случи през януари месец.
Подаването на оставка според нашия устав носи много по-различни последствия. При оставка, би следвало да бъде определен човек, който да представлява партията до избора на нов председател. Свикването на Национално събрание позволява председателя да упражнява правомощията си до провеждането на събрание. Последствията от подаване на оставка и свикване на Национално събрание са различни. Явно ген. Атанасов е предпочел втория вариант.
- Според Вас все пак трябваше ли ген. Атанасов да подаде оставка?
- Оставката, погледната като чисто морален акт, е най-силният знак за понасяне на отговорност. Аз мисля, че подаването на оставка показва наистина понасянето на отговорност. Кой ще представлява партията няма голямо значение, чисто уставно, защото става дума за много кратък период от време.
Ген. Атанасов заяви, че носи отговорност за действията си. В крайна сметка, в ДСБ голяма част от решенията - особено за изборите на 14 ноември, бяха взети еднолично от ген. Атанасов. Той пое отговорността и за подредбата на листите. Това е и причината сега еднолично той да поеме отговорността за резултата.
- Вие не бяхте в листите за изборите на 14 ноември - и това ли е еднолично решение на ген. Атанасов?
- Това също беше еднолично решение на председателя. Той има право да го вземе, въпреки че би следвало националното ръководство да утвърждава листите.
Неучастието ми не е било мое желание - аз не съм човек, който бяга от битки. Все пак успях да се включа и да помогна на колеги из страната, за да помогна в кампанията на кандидат-президентската двойка, която подкрепихме - Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе. Успях да бъде полезна.
- Оставките и събитията вътре в обединението могат ли да повлияят на преговорите за съставяне на правителство?
- Надявам се, че при преговорите за правителство все пак ще има допитване до органите на партиите. Това е изключително отговорно решение, особено в тази ситуация, при която ние ще трябва да прекрачваме определени червени линии. Специално за ДСБ, коалицията с БСП е много силна червена линия. Смятам, че трябва да има наистина консенсус в партията - какво правим и за колко време. Може би трябва да се разглеждат и възможности за краткосрочен мандат на съставеното правителство.
Би следвало да има консенсус. Има риск едно еднолично решение за коалиция с участието на БСП да доведе до още по-голям отлив на наши симпатизанти. Трябва много внимателно да бъде обяснено, аргументирано и да се знае защо влизаме в такава коалиция, с какъв срок ще бъде тя, какво трябва да постигне.
- “Това, което ни провали е, че спряхме да си говорим”, написахте вчера и споменахте за целенасочено и умишлено разединяване. Какво се случва вътре в “Демократична България”, има ли го отдалечаването едни от други, неизслушването на партньорите?
- Мисля, че точно това е основният проблем. В една коалиция е трудно, защото в нея участват различни партии, те имат различни интереси и, разбира се, трябва да се работи за това интересите да съвпаднат. Може би преференциалната кампания и възможността листите да се разместват доведе до едно разделение между партиите в “Демократична България”. Създаде се една изострена конкуренция, която дори възпрепятстваше съвместната работа. Вместо да използваме огромния експертен потенциал, който имаме - ние имахме Управленска алтернатива, в която работеха експертни групи във всички ресори, в тях бяха хора от всички партии, вместо да развиваме тези наши експертни политики, ние се насочихме към това коя партия какво представителство ще има в парламента. Възможността през преференции да се разместват листите доведе до една конкуренция и блокиране на общата работа.
- Какъв е дългосрочният път на обединението, отвъд съветите и събранията на партиите - трябва ли то да продължи да съществува като коалиция?
- Симпатизантите на “Демократична България” по места работят много добре заедно. Ние сме еднакъв тип хора, имаме еднакви интереси. Въпросът е, че тази нездрава конкуренция между партиите трябва да се изчисти. Трябва да се намерят и лидери в ръководството на коалицията и на партиите, които могат да обединяват, които могат да привличат допълнителна подкрепа. Трябва да спрем да си мерим силите в коалицията и да се опитваме да покажем кой от нас е по-голям и по-тежък, а по-скоро да работим заедно, за да привличаме повече подкрепа отвън.
Това до голяма степен е въпрос на лидерство, на чисто човешки качества да увличаш, да мотивираш хората. Мисля, че промяна в ръководствата на партиите ще се отрази здравословно на “Демократична България”.
- Съществува ли опцията досегашните председатели на партиите в коалицията да бъдат преизбрани на националните събрания?
- Мисля, че когато подаваш оставка, не го правиш с идеята да се кандидатираш още веднъж. Подаването на оставка е знак, че поемаш отговорност и даваш възможност на някой друг да поеме партията и нейното развитие. За мен подаването на оставка е свързано с това да не се кандидатираш на следващите избори.