Против НАТО и ЕС, против Ковид мерките: с тези искания националистите от "Възраждане" влязоха в парламента. Защо толкова българи ги харесват - дори и в чужбина?
Влизането на "Възраждане" в 47-то Народно събрание (НС), както и фактът, че лидерът ѝ Костадин Костадинов стана четвърти в кандидат-президентската надпревара, са знак за опасни процеси в недрата на партийната система. Въпреки острите конфликти, в които влязоха формациите в 45-ото и особено 46-ото НС, нито една от тях не е срещу членството на България в НАТО и ЕС. При "Възраждане" е точно обратното - партията настоява за излизане от Пакта, както и за предоговаряне на параметрите на членството на страната в ЕС; а ако последното не се увенчае с успех, според г-н Костадинов е нужен референдум за напускане. Не е изненада, че "Възраждане" е и срещу влизането на страната в еврозоната. "Или ще отхвърлим американския васалитет, или България ще загине", казва той.
Дори в "квартала на богатите" харесват "Възраждане"?
Първата причина за успеха на формацията е в неспособността на предишните два парламента да сформират редовно правителство. Векторите на промяната, за която настояха избирателите на 14 ноември, са твърде различни. Единият път, представен от новата "Продължаваме промяната" (ПП), е проевропейски - той е за изпълнението на ангажиментите към НАТО, за реформи на базата на достиженията на "западната цивилизация" (по-стриктно прилагане на принципи като върховенството на правото и разделението на властите, в името на изкореняването ендемичната корупция, на повишаването на благосъстоянието на обществото като цяло). Другият път, въплъщаван от "Възраждане", е евразийска магистрала - той е израз на зле прикрити симпатии към Русия на Владимир Путин и нейната ценностна система, предрешени като "български патриотизъм".
На този фон е куриоз, че "Възраждане" отново, както на изборите по-рано тази година, се представи сравнително добре в чужбина и получава 6.2% процента от вота там, което е повече от този за БСП. За "Възраждане", например, са отишли около 14% от гласовете в "квартала на богатите" - "Ориндж каунти", Калифорния, САЩ, както и 13% от гласовете на българите в Австралия.
Едно от възможните обяснения е, че този "патриотичен вот" в чужбина е реакция на части от българската диаспора на анти-имигрантски настроения; възможно е и съвсем друго - в САЩ, например, да има припокриване с антиваксърската, консервативна реторика на Тръмп. Нужни са още данни, за да се изведат причинно-следствени връзки (трябва да знаем, напр. каква е степента на интеграция на подкрепилите "Възраждане" в чужбина, какъв е доходът им там и т.н.).
Авторитарните нагласи работят за партии като "Възраждане"
През 2021 повече българи вярват в предимствата на демокрацията (в сравнение с 2018) и смятат, че тя е най-добрата форма на управление (56% днес срещу 45% преди три години, данни на "Алфа Рисърч"). И все пак: през 2021 година 28% от хората в България не са убедени в превъзходството ѝ.
Изследване от 2020 на PEW Research Center, проведено в 19 държави, от които 16 членки на НАТО, показва, че българите предпочитат връзките с Русия пред тези със САЩ; българите са и "шампиони по харесването на Путин" - цели 62% имат доверие в руския президент. Потенциалът на т.нар. "националистическа ниша" в България е приблизително 15% от избирателите. Разочарованието от ИТН, които обраха вота в този сегмент за сметка на формации като ВМРО, сега намира отдушник в лицето "Възраждане".
65% от далите гласа си за "Възраждане" са на възраст между 31 и 60 години, а всеки пети е под 30 години. 46% са висшисти, а 48% са със средно образование ("Галъп"). Около половината от избирателите на партията са новопривлечени - около 16% от онези, които на 14 ноември са гласували за "Възраждане", на изборите през юли са подкрепили ИТН.
НЕ на Ковид мерките? Музика в ушите на мнозина
Още една възможна причина за резултата на "Възраждане" е в критичната риторика към здравните мерки, предприети за справянето с Ковид кризата. От формацията са за незабавно премахване на зеления сертификат и всички ограничения. Посланията на "Възраждане" са музика за ушите на мнозина в най-слабо ваксинираната държава в ЕС, в която 52% смятат, че вирусите са правителствена разработка за контролиране на свободата им, а всеки трети не се интересува от научни новини ("Евробарометър"). За успеха на Костадинов роля изигра и дефицита на отговорно политическо лидерство - противоречивата политика на кабинета "Борисов" 3 , както и на служебните правителства спрямо пандемията.
Ако и този път партиите на промяната не успеят...
Не на последно място, кампанията на "Възраждане", в която имаше ясно формулирани послания, които г-н Костадинов защити в телевизионните студиа на големите медии, явно е достигнала до много хора и е допринесла за относителния успех на формацията.
Най-вероятно "Възраждане" ще бъдат в изолация в 47-то НС. Но ако партиите на промяната за трети път тази година не родят нищо смислено, акциите на този политически проект, както и на други подобни на него, могат не само да продължат да се покачват, а рязко да тръгнат нагоре.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Първите по смъртност в света са последни по избирателна активност.
Ние, българите.
Наистина ли не ни пука как ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от съседна страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме масово!