Отидете към основна версия

2 598 8

Изборите и малко социология

  • избори-
  • парламент-
  • партии

Тъй че, почитаеми „староседесари“ – нека се обърна и към вас – не е ли време да престанем да се плашим с БСП

Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Калин Янакиев за сайта "Култура"

Все още не се чувствам готов да коментирам състоялите се на 14.11. парламентарни избори, а пък тази неделя също е изборен ден и не е коректно да се впускам в откровено политически анализи. Мога да си позволя обаче някои, тъй да се каже социологически наблюдения.

Ще споделя, че още вечерта миналата неделя си казах мислено – донякъде тъжно, донякъде обаче и с (парадоксално) облекчение: изглежда, че политиката у нас вече взима в ръцете си едно ново поколение, което значително се различава от нас – по-възрастните генерации и ние трябва да признаем, а сигурно и да се примирим с това. Защото нека видим какъв е „профилът“ на избралите победителите в тези парламентарни избори – „Продължаваме промяната“.

Практически 50% са на възраст от 18 до 39 години (от 18 до 29 г. – 21,2%, от 30 до 39 г. 23,6%) – т. е. са хора, родени или далеч след края на комунизма, или излезли от най-ранното си детство, когато той вече си отиваше.

По-нататък: почти една четвърт от избралите същата политическа формация – 21,8% са учащи, сиреч студенти, докторанти, специализанти и т. н. Учащите, избрали ПП, следователно са почти толкова, колкото работещите, гласували за тях. Най-висок процент от тези работещи избиратели на ПП са висшисти и живеещи в столицата и големите областни градове. Би могло следователно да се каже, че електоратът на „Продължаваме промяната“ е политически активното, образовано и урбанистично поколение. На пръв поглед това изглежда чудесно. Само че има и един проблем.

Тази активна, образована и урбанистична младеж гласува в неделя за формация без практически никаква политическа биография, която би могла да обосновеинвестирането на доверие в нея. Гласува за формация, в която публична видимост до днес имат… точно двама души – Кирил Петков и Асен Василев. Гласува за предложените от тях над 200 кандидати, доверявайки се на двамата, колкото заради свършеното от тях в предишното служебно правителство (което не отричам), толкова обаче и заради… тяхната чисто манталитетно-емоционална ведрост, усмихнатост и „позитивност“.

Ще трябва да се съгласим, че в такъв един избор има колкото младост, образованост и урбанизъм, толкова и… инфантилност. Има, нека се изразя така – либерален ентусиазъм. А ентусиазмът – трябва да си дадем сметка – е нетрайно и, уви, лесно уязвимо, лесно унищожимо състояние.

Ето защо вероятно вечерта миналата неделя, когато (малко старешки) си казах, че политиката у нас вече взима в ръцете си едно ново поколение, наред с облекчението (все пак облекчение е, че печелят едни нови „умни и красиви“) аз изпитах и малко тъга: отново ли ще трябва да се учим от разочарования, от това, че в политиката би трябвало и да изпитваш, а не просто да харесваш, да знаеш, а не само да се надяваш, да се опираш и на минало, на направено, а не само на бъдещо и очаквано?

Дадох си сметка, разбира се, и за още нещо, което също ме изпълни с определено безпокойство. Поне 30% от далите доверието си на ПП на предишните избори са гласували за „Демократична България“ – другата политическа сила, чийто профил е опредено младежки (почти половината от гласувалите за ДБ миналата неделя са в същите възрастови групи), високо образован и урбанистичен (дори предимно столичен). Но това „мигриране“ означава, че и този електорат е изглежда – доста (политически) инфантилен.

Той гласува не тъкмо принципно, а емотивно („тези са още по-готини“). В което също има риск. Новото поколение ще трябва да се учи екзистенциално и политически – да мисли, а не просто да „харесва“.

В същото време – поглеждайки в противоположния спектър на онова, което ни сочат социолозите, виждам нещо още по-обезпокоително. Националистите и антиваксърите от „Възраждане“, уважаеми читатели, имат над половината от своите избиратели също в групите на между 18 и 39-годишните (и даже най-много в групата между 18 и 29-годишните).

Повече от половината от избралите „Възраждане“ са дори в групата на учащите, а почти всички са жители на… столицата и на големите областни градове. Не означава ли това, че „новото поколение“, което – струва ми се – взима политиката в своите ръце, е тревожно поляризирано.

То се състои от, да – либерална (демократична), но и… опасно ксенофобска, еврофобска и направо мракобесна (но същевременно не дълбоко провинциална и не необразована) част. Което означава, че сякаш залезлият през миналата година и съзнателно произведен антагонизъм на „либерали“ и „консерватори“ би могъл отново и в най-близко бъдеще да се появи на хоризонта и то в още по-радикални форми.

Във всеки случай определено трябва да се каже, че противоборството „комунисти-антикомунисти“ към днешна дата практически е отишло в миналото. В скоби казано на това именно се дължи фактът, че никой вече не успява да убеди новите поколения, че „Радев е комунист“, а Бойко Борисов (и която и да било негова креатура) е „антикомунист“.

Това просто не резонира в новото поколение. И е логично да не резонира – 32 години след края на комунизма в световен мащаб експлоатирането на този антагонизъм става толкова гротескно, колкото в нашата младост (70-те и ранните 80-те години) беше клейменето на всички, които не бяхме комунисти (от църковно-вярващите до хипарите) като… „фашисти“.

Новото поколение е отвъд този антагонизъм, въпреки „умстването“ на разни „консерватори“, че днешните демократи, либерали, „грантоеди“ и т. н. всъщност били сегашните „комунисти“. Е, казват новите поколения, ако това са ви „комунистите“, нас въобще не ни е страх от тях! И според мен са прави.

И за да завърша: на другия полюс в социологическите ми наблюдения, стои жалката картина, която представлява днес „профила“ на избирателите на БСП. Уважаеми читатели – само 5% от гласувалите за тази „лява“ партия са на възраст между 18 и 29 г., 7,6% са между 30 и 39-годишни. За сметка на това около 60% са във възрастовия диапазон между 60 и над 70 години, като 36% от тях са над 70-годишни.

Една четвърт от този „ляв“ електорат по-нататък са с основно и по-ниско от основно образование и над една трета са жители на малки градове и села. Не, БСП днес не е нито „партия на промяната“, нито дори „партия на статуквото“. Тя е партия на все още неотишлото си докрай минало – т. е. сриваща се съвсем не неочаквано и не „заради Корнелия Нинова“.

Тъй че, почитаеми „староседесари“ – нека се обърна и към вас – не е ли време да престанем да се плашим с БСП (което не означава, че препоръчвам коалиция с тях). Хайде най-сетне да се замислим за онези неща, на които обърнах внимание по-горе. Те са днес, а може и да ни предстоят скоро.

Поставете оценка:
Оценка 3.4 от 10 гласа.

Свързани новини