Огнян Дъскарев*
Тя се изправи срещу обединена Европа, социализма, тероризма и профсъюзите. Не обичаше да пътува в чужбина. Като министър на образованието в правителството на Едуард Хийт, първоначално отказа да пътува извън Великобритания. Причината: прекалено много чужденци! Все пак тя трябваше да замине извън родината си и така посети България в началото на 70-те, като образователен министър. Това са малко известни факти.
В края на 70-те, Великобритания беше под всекидневния контрол на МВФ. Англичаните нямаха право да изнасят повече от няколкостотин лири извън страната. През зимата на британското недоволство /1978/, стачкуваха събирачите на смет, транспорните работници и железничарите, които парализираха страната. През онази зима електроцентралите прекратиха работа и захвърлиха Великобритания в студ и мрак.
Тачър дойде на власт в 1979, първо наложи жестоки ограничения върху стачките и подчини всемогъщите профсъюзи. Сетне освободи икономиката – намали данъците и раздържави почти цялата промишленост. Безработните нараснаха до 3 млн. души, после безработицата рязко спадна и икономиката започна бурно да се развива. Чуждите инвестиции драматично скочиха и Лондон отново застана начело на световните финанси. И в две други битки Тачър победи – преодоля стачката на миньорите в 1984 и разпусна законно избраната марксистка община на Лондон, враг на дясното правителство. Тачър наложи пряко правителствено управление над огромния град и продаде сградата на лондонското кметство /County Hall/, най-голямата в страната, на японците, които я превърнаха в аквариум! В 1984 терористите от ИРА се опитаха да я убият в Брайтън, където се провеждаше конференция на Консервативната партия. Почти цялата сграда беше разрушена, загинаха няколко депутати, но Тачър оцеля. Часове по-късно конференцията започна с реч на министър-председателя, която е настолна за всички, които ненавиждат терора.
Във външната политика Тачър подкрепи разполагането на ядрени ракети със среден радиус на действие в Европа в отговор на разполагането на подобни съветски ракети. Тя победи ожесточената съпротива на десетки милиони западноевропейски левичари, които тогава пряко помагаха на СССР. Тачър изпрати британската флота, за да накаже аржентинските генерали, които незаконно превзеха в 1982 Фолклендските острови. В следващата година военните паднаха от власт и в Аржентина беше установена демокрация, което сигурно има нещо общо с поражението, което Тачър нанесе на аржентинската армия. /Малцина в Аржентина, най-левичарската демократична страна в Южна Америка, съзнават, че именно някогашното дясно британско правителство им помогна сега да живеят свободно/. Островите бяха върнати на британската корона, но аржентинската военна хунта беше подкрепена от....съветския блок! Толкова много комунистите мразеха Маргарет Тачър. И разбира се най-голямото и постижение беше победата заедно с Роналд Рейгън над комунизма в Студената война.
Легендарната британска средна класа, хората, които обичат крикет и джин с тоник, четат „Дейли телеграф” и тъгуват за славната, отминала британска империя, бяха най-вярната опора на Желязната лейди. Но британската левица/ интелигенция яростно я ненавиждаха. Левите британски медии, начело с Би Би Си и „Гардиън” всеки ден я нападаха. Спомням си интервю с британската рок група Madness, които заявиха, че правителството на Тачър е „нацистки режим”. Интервюто беше победоносно публикувано в „Народна младеж”, някогашен вестник на комсомола.
Почти нищо, обаче, от постиженията на Желязната лейди няма да видите в новия холивудски филм със същото заглавие. Британската режисъорка Филида Лойд и Мерил Стрийп, / актрисата е известна с левите си убеждения/, в ролята на Тачър, прокарват две основни идеи: Маргарет Тачър е възрастна, немощна, сенилна жена, която не знае на коя планета живее. Тя се лута безпомощно из къщи и в умствена слабост говори с мъртвия си съпруг и роднини. Това е вярно за днешната злощастна участ на Тачър, но, разбира се е изключително грозно, непочтено и гадничко внушение на холивудските левичари. Другата идея е, че една жена, която упорито се стреми към целта на живота си, успява да победи в страна, доминирана от мъже и става първата жена-премиер на Великобритания. Т.е. другата идея е феминистка и авторите представят Тачър едва ли не като феминистка. Това е крайно нелепо и несериозно внушение, защото именно феминистките мразеха и мразят Желязната лейди. Факт, който не се нуждае от обяснение. Близкият, дългогодишен сътрудник на Тачър, Norman Tebbit заяви, че авторите на филма не са го потърсили за съвет и писа в „Дейли телеграф”: „според мен тя изобщо не беше полу-истеричка, свръхемоционална, лековата жена, каквато е изобразена от Мерил Стрийп”. Преди премиерата на „Желязната лейди” в Лондон, децата на Тачър казаха, че са „отвратени, от наученото за филма” и считат, че „това са левичарски измислици”. Британският премиер Камерън осъди филма. Дъглас Хърд, вътрешен и външен министър при Тачър, определи лентата, като „гнусна”. Естествено британската левица приветства творбата. Stuart Jeffries писа в „Гардиън”, че времето на Тачър „беше ера на ненавист, икономическа разруха и войни....и би било срамно, ако това не е отразено във филма”.
Впрочем ето какво мислят създателите за героинята на филма. Филида Лойд за едната от двете идеи : „Желязната лейди” е като „Крал Лир” за момичета и не е толкова за нейния смел консерватизъм, а за жена, която разруши препятствията на мъжкото господство и победи в света, доминиран от мъжете”. Тук странното феминистко внушение за Тачър като момичешки крал Лир е достатъчно глупаво, за да го обсъждам повече. Мерил Стрийп: „Все още не съм съгласна с голяма част от политиката и, ....ние не се интересуваме от политиката на Крал Лир { т.е. Тачър}, не казваме, че бихме гласували за нея....аз се интересувах да изпълня ролята на жена, извършила може би чудовищни дела, заблудени дела”. Без коментар.
Провалът на „Желязната лейди” е повече от сигурен, защото е за прочут десен политик, но направен от холивудски левичари. Сигурно е, че Стрийп ще бъде номинирана за Оскар, тъй като тези самодоволни и безвкусни хора обичат да се награждават пред захласнатия, лекомислен свят. Не е възможно, обаче, да се направи положителна роля, ако считаш, че пресъздаваш човек, извършил чудовищни дела. Филмът, който е изцяло политически, ще бъде подкрепен главно от зрители с леви идеи, които никога не са харесвали Тачър. Иначе Холивуд е неизменен извор на евтини политически внушения. Например в новия, глуповат филм на Уди Алън „Полунощ в Париж”, всичките ограничени, тесногръди и дребнави герои, са разбира се, привърженици на Чаената партия в САЩ.
Но какво означава заглавието на този текст? Това е искреният и спонтанен отговор на Маргарет Тачър на въпрос дали иска Великобритания да бъде окръг на обединената Европа, сега социалистическа свръхдържава, наречена Европейски съюз.
Събитията в ЕС през последната година, сякаш показват, че и този път Желязната лейди е била права.
*Текстът е писан преди една година. Публикуваме го заради портрета на Маргарет Тачър. Заглавието е на Факти.бг